Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение * доказателства


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6

Р Е Ш Е Н И Е


№ 10


София, 04.03. 2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 4171 //2014 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 149 /29.04.2014 г. по гр.д. № 500 /2013 г. на Добрички ОС, с което е отменено решението от 30.04.2013 г. по гр.д. № 3775 /2012 г. на Добричкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че П. К. И. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рама WVWZZZЗCZ8P051626, двигател BKP271869 с ДК [рег.номер на МПС] на основание договор за продажба с нот. заверка № 4092/26.08.2011 г. на нотариус № 519 в регистъра на НК и Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде владението върху същия автомобил.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 562 /24.10.2014 г. от друг състав на ВКС, по материалноправния въпрос : компетентен ли е гражданският съд при иск по чл.108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението от нея върху вещ – лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство.

Съставът на ВКС, допуснал касационно обжалване, е приел, че по този въпрос е налице противоречие на въззивното решение със съдебната практика. Решение от 05.12.2007 г. по гр.д. № 403 /2007 г. на Апелативен съд - Велико Т. и решение № 480 /23.10.2013 г. по гр.д. № 597 /2013 г. на Врачански окръжен съд, с които е прието, че с разпоредбата на чл.111,ал.2 НПК е обезпечен съдебен контрол на преценката на прокуратурата, поради което гражданският съд не е компетентен да се произнесе по въпроса дали основателно се задържа веществено доказателство от органите на досъдебното производство.

Съставът на ВКС, който е допуснал касационно обжалване, впоследствие с определение № 333 от 04.11.2014 г. се е отвел от разглеждането на делото по искане на П. К. И., като в определението е посочено, че при произнасянето си по допускане на касационно обжалване срокът за отговор е бил изтекъл, отговор не е бил постъпил, а такъв е постъпил с молбата за отвод. Този състав не е взел предвид отговора на касационната жалба.

Насрещната страна П. К. И. твърди, че наведените основания за допускане на касационно обжалване не са налице и иска отмяна на определението, с което е допуснато касационно обжалване. Излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.

По доводите на П. К. И. за липсата на противоречива практика :

Видно от приложеното съобщение (л.16 по делото) препис от касационната жалба на Прокуратурата на Р. България (нататък и П.) е изпратен на П. К. И. чрез процесуалния и представител адвокат Р. Г. Г. на 11.06.2014 г. и е получен от процесуалния представител на 12.06.2014 г. срещу подпис. Срокът за отговор е изтекъл на 14.07.2014 г. – понеделник, присъствен ден.

Видно от приложената от П. К. И. справка, отговорът и на касационната жалба е подаден по пощата на 14.07.2014 г.

Следователно отговорът е в срок и следва да бъде съобразен при разглеждането на делото от настоящия състав на ВКС.

І. По правния въпрос :

В обжалваното решение въззивният съд е преценил наличието на основания за отказите на прокуратурата на исканията на П. Кр. И., регистрирана като собственик на процесния автомобил, за връщане на автомобила, който е веществено доказателство по досъдебно производство и е приел, че първите два отказа – от 10.07.2012 г. и 28.08.2012 г. са мотивирани с необходимост за извършване на процесуални действия, а последният – от 10.12.2013 г. - по съображения, че П. К. И. не е собственик на основание чл.78,ал.1 ЗС. Съдът е приел, че по принадлежността на правото на собственост се произнася гражданският съд, ако бъде сезиран, а в случая липсва заявен спор.

Твърдението за наличие на противоречива практика се обосновава от касационния жалбоподател с две въззивни решения : от 05.12.2007 г. по гр.д. № 403 /2007 г. на В. и № 480 /23.10.2013 г. по гр.д. № 597 /2013 г. на В.. ОС.

Д. на П. Кр. И., че няма данни решението от 05.12.2007г. по гр.д.№ 403 /2007 г. на Апелативен съд - Велико Т., в което е отразено, че подлежи на обжалване пред ВКС, да е влязло в сила е основателен.

Съгласно т.3 от ТР № 1 2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС и мотивите към решението съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни решения. Следователно невлязлото в сила съдебно решение не представлява част от съдебната практика и не може да обоснове наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ял.1,т.2 ГПК .

П. И. не оспорва, че решение № 480 /23.10.2013г. по гр.д.№ 597 /2013 г. на Врачанки окръжен съд е окончателно (в него е отразено, че не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК),

Но твърдението на П. И., че в него не са засегнати поставените от П. въпроси е основателно. В това решение въззивният съд изобщо не е обсъждал и не се е произнесъл по правния въпрос, който е изведен по настоящото дело. В. съд е разгледал иск на физическо лице срещу ОДВР – В. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на лек автомобил, регистриран на името на ищцата. В. съд е установил от фактическа страна, че ищцата е поискала да и бъде върнат автомобилът на основание чл.111,ал.2 НПК, но с постановление и е отказано връщането на вещественото доказателство, т.к. е установено подправка на номера на рамата и е установено, че автомобилът е обявен за издирване. Последвало е ново искане и нов отказ. Не е извършвана никаква преценка на законосъобразността на отказа. От правна страна въззивният съд е обсъдил наличието на наведеното придобивно основание и е изложил мотиви за това, че сключеният от ищцата договор за покупко-продажба не е произвел транслативен ефект и че не е приложим и оригинерният способ по чл.78,ал.1 ЗС. В обобщение въззивният съд е изложил крайния си извод, че ищцата не е провела успешно доказване на правото си на собственост, като първа предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

Изводът е, че разрешението от въззивния съд на правния въпрос, който е изведен по настоящото дело, не е в противоречие с посочено влязло в сила решение. Хипотезисът на разпоредбата на чл.291 ГПК не е налице, поради което настоящият състав на основание чл.291,т.3 ГПК обявява, че практиката, формирана с решение № 480 /23.10.2013г. по гр.д.№ 597 /2013 г. на Врачанки окръжен съд, е неприложима.

Настоящият състав ще тълкува закона с оглед доводите в касационната жалба.

ІІ. По доводите за неправилност на въззивното решение

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :

Ищцата П. Кр. И. е доказала по делото придобиването на право на собственост върху процесния автомобил : Праводателят на П. Кр. И. е сключил писмен договора за придобиването му на 25.08.2011 г. на територията на Р. Румъния. В този случай съгласно нормата на чл. 65,ал.2 КМЧП придобиването на право на собственост се урежда от правото на румънската държава, на чиято територия се е намирала вещта при сключването на договора от 25.08.2011 г.. Съдържанието на приложимия румънски материален закон се установява от представените от румънската държава по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация от 1968 г. извлечения от гражданския кодекс и тълкуването им във вътрешноведомствена бележка с посочен номер от 2013 г.. Законът не изисква друга, освен писмена форма за доказването на продажбата. В член 1909,ал.1 ГК е уредено придобиването на движима вещ по давност чрез добросъвестно владение с факта на получаването на владението„ без да е необходимо да премине известно време” при запазване на правата на собственика. Праводателят на въззивницата (П. И.) е владелец по валиден договор за продажба, който не знае, че продавачът не е собственик. Обратният факт – знание у пълномощника му не е твърдян и не е доказан. Договорът за продажба от 25.08.2011 г. в Румъния е основание за придобиване на право на собственост по правните норми на чуждата държава. Последвалата продажба след внасянето и регистрирането на автомобила прехвърля правото на собственост.

Автомобилът е поискан от прокуратурата и предаден доброволно от трето лице. Отказано е искане за връщане на П. К. И. за връщане на автомобила. С постановление от 31.05.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.215,ал.1 НК, по което автомобилът е приобщен като веществено доказателство. Издадени са три постановления от 10.07.2012 г., 28.08.2012 г. и 10.12.2013 г. за отказ за връщане на автомобила на въззивницата, първите две мотивирани с необходимост за извършване на процесуални действия, а последното по съображения, че П. К. И. не е собственик по чл.78,ал.1 ЗС, че продадената и вещ е собственост на ТД „Порше лизинг” Румъния.. Събирането и пазенето на веществено доказателство по чл.109 НПК съставлява ограничаване на правото на собственост. След 10.12.2013 г. основание за задържане на вещественото доказателство няма. Не се твърди и няма доказателства, че продължава необходимостта от процесуални действия (оценъчна експертиза и съдебна поръчка), които да оправдаят продължаваното задържане на вещта. Твърдението на трето лице, че има право на собственост, не може да се проверява от прокурора и да обосновава негов отказ по чл.111,ал.2 НПК. По принадлежността на правото на собственост се произнася гражданският съд, ако бъде сезиран. При липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно. В. като собственик на доказано по делото придобивно основание има право да получи владението на основание чл.108 ЗС.

ІІІ. По доводите за неправилност на решението :

Изброени са по вид всички правни основания за обжалване на въззивното решение, както са предвидени в разпоредбата на чл.281 ГПК, Наведени са конкретни доводи единствено за неправилност на решението.

Д. за нищожност на решението е неоснователен. В. решение е валидно. То е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от всички членове на съдебния състав.

Д. за недопустимост на решението е неоснователен. Решението е постановено при наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск и за надлежното му упражняване.

Доводите за неправилност са за неправилно приложение на правилото на чл.111,ал.2 и ал.3 НПК.

Прокуратурата твърди, че не държи автомобила като владелец по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС, но на законно основание - чл.111,ал.2 НПК и че връщането на вещта преди завършването на наказателното производство е от компетентността на прокурора. Неговият отказ може да бъде обжалван пред първоинстанционния съд по реда на НПК. При липса на данни за прекратяване на наказателното производство и за отмяна от първоинстанционния съд по реда на НПК отказ на прокурора да върне автомобила, не е налице третата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск.

Доводите за нарушение на правилото на чл.111,ал.2 и ал.3 НПК се основават на твърдения, че прокуратурата е оказала да върне процесния автомобил с постановления от 10.07.2012 г. и 28.08.2012 г., като се е позовала на разпоредбата на основание чл.111,ал.2 НПК и че тези постановления са потвърдени с определения на Р.С. Д..

Настоящият състав намира доводите за неоснователни. В. съд не е преценявал законосъобразността на постановленията от 10.07.2012 г. и 28.08.2012 г. и правилността на преценката на прокуратурата дали връщането на иззетия автомобил преди завършването на наказателното производство срещу неизвестен извършител ще затрудни разкриването на обективната истина, нито дали автомобилът е предмет на административно нарушение. В. съд не е основал решението си на твърдяната преценка.

Както беше посочено за изложеното в мотивите му, въззивният съд е обсъждал последния отказ за връщане на автомобила – от 10.12.2013 г., който не е основан на необходимост от извършване на процесуални нарушения, а на съображения, че П. Кр. И. не е собственик по чл.78,ал.1 ЗС, а че продадената и вещ е собственост на ТД „Порше лизинг” Румъния. За този последен отказ въззивният съд е приел, че твърдението на трето лице, че има право на собственост, не може да се проверява от прокурора и да обосновава негов отказ по чл.111,ал.2 НПК. Както и че по принадлежността на правото на собственост се произнася гражданският съд, ако бъде сезиран. И че в случая липсва заявен спор за собственост.

Настоящият състав намира, че приетото не е в нарушение на правилото на чл.111,ал.2 и ал.3 НПК, т.к. по исковете с правно основание чл.108 ЗС гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание. той следва да извърши самостоятелна преценка на тази предпоставка. Както е приел в случая въззивният съд, тази преценка е обусловена от преценката дали е налице основание прокуратурата да задържа вещта, която е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на автомобила (вещта). В случая въззивният съд е приел, че по делото не е установен заявен спор за собствеността на вещта.

К. жалбоподател не е навел довод за неправилност на извода на въззивния съд, че по делото не е установен заявен спор за собствеността на вещта, поради което правилността на този извод не следва да се обсъжда.

При извод, че по делото не е установен заявен спор за собствеността на вещта, въззивният съд не е допуснал неправилно приложение и на правилото на чл.113 НПК, че при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила, по приложението на което е прието ТР № 2 /12.11.2014 г. на ВКС, ОСНК съгласно което : За прилагането от прокурора в производство по чл.111,ал.2 НПК на разпоредбата на чл.113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й,

Т.к. въззивният съд не е обсъждал постановленията на прокуратурата от 10.07.2012 г. и 28.08.2012 г., и на определенията на Р.С. Д., с които са потвърдени и не е основал решението си на тяхната законосъобразност, не следва да се обсъжда дали определенията на Р.С. Д. попадат между съдебните актове на наказателния съд, които са задължителни за гражданския съд по силата на разпоредбите на в чл.300 ГПК и чл.413,ал.2 НПК

От изложеното следва извод за неоснователност на касационната жалба. В. решение следва да бъде оставено в сила.

К. жалбоподател не претендира разноски и с оглед изхода от производството, няма право на такива. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила доказателства за такива и списък за разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 149 /29.04.2014 г. по гр.д. № 500/ 2013 г. на Добрички ОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.