Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 26.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 574/2015 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по протест на Апелативна прокуратура София, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 940/2014 г. Сочат се възражения за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен съдебният акт и делото върнато за ново разглеждане. Защитникът на подс. Р. А. - адвокат В. М., счита протеста за неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 443/12.12.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е потвърдил присъда № 21/01.07.2014 г., постановена по нохд № 527/2013 г., на Софийския окръжен съд, с която подс. Р. С. А. е бил признат за невинен и оправдан за извършено на 19.10.2012 г., в гр.Б. престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК. По довода за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В протеста по същество се поддържа, че в нарушение на НК, второинстанционният съд е потвърдил оправдателната присъда при наличие на доказателства за съставомерността на деянието и вината на подсъдимия. При приетите за установени фактически положения и от въззивната съдебна инстанция, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. Р. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по посоченият текст от НК и в тази връзка неоснователността на възраженията в протеста за допуснато нарушение на закона, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на предположения, респективно в нарушение на чл. 303 НПК. Авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин поради липса на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Установените данни от доказателствените източници, каквито са неговите обяснения, показанията на разпитаните свидетели на св. С., Б., Т., Т., Д., Ф., С., О., З., К., М., Р. и И., подкрепени и допълнени от многобройните писмени доказателства, експертните заключения и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението инкриминирано с обвинителния акт. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства и доказателства по делото, които са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, направените изводи за неналичието на обективната и субективна страна на деянието, са законосъобразни. Обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК от първоинстанционния съд, прието и от въззивния, като точно е посочено на кои са дава вяра, на кои не и въз основа на кои от тях се изграждат изводите за невиновността му. Данните от тях са били подложени на сериозен и задълбочен анализ, а достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Въззивният съд в мотивите си се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че съставът му не е осъществен от подсъдимия. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Посочените в касационния протест конкретни възражения във връзка с този довод, са били предмет на внимание и обсъждане от въззивният съд. Същият задълбочено и подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо ги счита за неоснователни. В тази връзка са точни изводите, че за осъществяване състава на престъплението по чл. 123 НК е необходимо да е налице немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по вина на подсъдимия, както и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В случая е безспорно по делото, установено от събраните доказателства, че подс. Р. А. в качеството си на технически ръководител е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2, чл. 26, т. 10, б. „б”и чл. 60, ал. 1 и 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. По смисъла на § 1, т. 21 от наредбата, за извършване на строителни работи на височина и от височина са такива извършвани от височина по-голяма от 1.5 м., мерено от пода или терена – в случая от бетонна площадка. Следователно, инцидента с пострадалия Р. би следвало да се случи по описания в обвинителния акт начин – по време на извършване на строително-монтажната дейност, но в конкретния случай приетите факти не говорят, че нещата стоят по този начин. Събраните данни от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, опровергават категорично тезата на обвинението, че пострадалият е загубил равновесие и е паднал непосредствено след като хвърлил на свидетеля С. последната кофражна плоскост. Установено е по делото, че последните не са хвърляни, а подавани чрез спускане, тъй като хвърлянето е било забранено от съображения за безопасност, а и следвало да останат здрави с цел последващо използване. Изводът направен от съдилищата, че пострадалият не е паднал след подаване на последната плоскост, а в един по-късен момент е законосъобразен и се подкрепя от показанията на св. С.. Същият обяснява, че успял да я отнесе на около 3-4 метра от скелето, да клекне и да започне да я почиства. Едва тогава е чул звука от удара на предпазната каска на пострадалия в бетонната площадка, което недвусмислено говори, че фаталното падане е станало при напускане на работното място. Точни са и изводите на въззивната съдебна инстанция, че поради неизвършване на оглед на местопроизшествието непосредствено след инцидента, следва, за местоположението на тялото преди и след него следва да се кредитират показанията на свидетелите притекли се на помощ. Последните – св. Ф. и Д., не опровергават показанията на св. С.. Поради това е и законосъобразен извода, че пострадалия Р. е изгубил равновесие и паднал, когато се е намирал не на скелето, а на една от стълбите, които водят от него към бетонната площадка. Същият се подкрепя от твърденията на в.л. Т., който в с.з. разяснява, че шията и ребрата му са здрави, без инерционни изменения, лисва вклиняване на гръбначния стълб и следователно пострадалият е паднал от неголяма височина, като при падане от 50 см., но не и от собствен ръст, може да се получи такава локализация на травмата, като констатираната при Р.. Изводът, че пострадалият е паднал от неголяма височина, косвено е подкрепен от факта, че каската му след падането е била видимо здрава. Следва да се отбележи, че никъде в текстовете на Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, които са вменени като съставомерни за престъплението по чл. 123 НК, не е посочено задължение за техническия ръководител на обекта да осигурява и следи напускането на строителния обект от работниците, на височина по–ниска от 1.5 м., каквато е височината от която е паднал пострадалия в настоящия случай. Поради това е и законосъобразен извода, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между установените нарушения на правилата за безопасност на труда допуснати от подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване и потвърждаване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. А. е осъществил престъплението по чл. 123, ал.1, пр. 2 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, че и това касационно основание е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд е възприел същата фактическа обстановка, установена от решаващия съд, направил е свой собствен анализ на съвкупността от доказателствени материали. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля, защо приема направените възражения пред него за неоснователни. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на прокуратурата, като страна във въззивното съдебно производство. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подаден протест пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което протеста в тази си част следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 443/12.12.2014 г., постановено по внохд № 940/2014 г., на Апелативен съд София, 3-ти наказателен състав. Председател: Членове: