2 Р Е Ш Е Н И Е № 271 С. 05.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1532/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място], [община], Обл. В., подадена от пълномощника му адв. М. П., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 2319 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 3099/2012г. в частта, с която е отменено решението на Варненския районен съд, ХХХІІІ с-в, № 3806 от 17.08.2012г. по гр.д. № 11427/2011г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Н. С. Н. против [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане за разликата над 861 лв. до 8546,80 лв. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. С определение № 844 от 08.07.2013г., постановено по настоящото дело № 1532/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали притежаващият вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира само обезщетение за пропуснати ползи от повредени или унищожени многогодишни насаждения, или може да претендира и обезщетение за вреди от унищожаването и повреждането им, настъпили в резултат на мероприятие по растителна защита. По поставения въпрос ВКС намира следното: Ползвателят придобива за себе си плодовете на вещта докато трае правото му на ползване. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС правото на ползване се погасява с погиването на вещта. Следователно с погиването на трайните насаждения плодоползването се прекратява. С повреждането или погиването на многогодишните насаждения отпада и правото на ползвателя на имота да получи обезщетение за пропуснати ползи от реколта. Право да претендира обезщетение за вреди от погиването на многогодишните насаждения възниква за собственика им, но не и за ползвателя. По основателността на касационната жалба: К. Н. С. Н. прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и за необоснованост. Излага доводи, че с погиването на насажденията ползвателят е лишен от плодовете й за в бъдеще. Счита, че унищожаването на овошките е вреда, която настъпва не само в патримониума на собственика на поземления имот /в случая синовете му/, но и за ползвателя, който е лишен от бъдещи добиви от тях. С оглед дадения отговор на поставените въпроси касационната жалба е неоснователна. В. съд правилно е приел, че ищецът е носител само на вещното право на ползване върху двата поземлени имота, в които са били унищожените овощни дръвчета, поради което настъпилата за него вреда се изразява в пропуснатите ползи от неполучена селскостопанска продукция. Правилно е приел, че унищожаването на овошките е вреда, настъпила в патримониума на собствениците на поземлените имоти, независимо с чии средства и труд са създадени насажденията. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 2319 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 3099/2012г. Председател: Членове: