Р Е Ш Е Н И Е № 130 Гр. София, 20 септември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 572/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 12502/2005 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 102 състав. Осъденият излага както доводи, основаващи се на чл. 423, ал. 1 от НПК за провеждане на наказателното производство в негово отсъствие на осъдения, така и такива за изтекла абсолютна давност за изтърпяване на наказанието, с оглед на което настоява за отмяна на постановената осъдителна присъда по делото. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения и акцентира върху обстоятелството, че първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на Д. без да разполага с актуална информация за резултатите от проведеното общодържавно издирване. Осъденият Д. Д. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли присъдата да бъде отменена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 09. 10. 2017 год. (за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е депозирано на 05. 05. 2018 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 03. 06. 2011 год., постановена по н. о. х. д. № 12502/2005 год., Софийски районен съд, НО, 102 състав е признал подс. Д. С. Д. за виновен в това, че на 08. 05. 2005 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив отнел от владението на Г. П. П. чужди движими вещи на обща стойност 359 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду наказанията по посоченото дело и по н. о. х. д. № 626/2004 год. на Русенския районен съд, н. о. х. д. № 1022/2005 год. на Великотърновски районен съд и н. о. х. д. № 9159/2009 год. на Софийски районен съд, а именно четири години лишаване от свобода, което е увеличил с една втора на основание чл. 24 от НК и е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Към така определеното наказание на основание чл. 23, ал. 2 от НК са присъединени наказанията лишаване от право подсъдимият да заема материално отговорна и отчетническа длъжност в държавни предприятия и юридически лица за срок от четири години и лишаване от право Д. да упражнява търговска дейност за срок от четири години, наложени с един от групираните съдебни актове. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът е групирал наказанията по още двадесет и една присъди, като е наложил най-тежкото измежду тях – три години лишаване от свобода и е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Към това наказание е присъединена и санкцията обществено порицание, наложена с един от съдебните актове, включени в съвкупността. Съдът е зачел изтърпяната част от наказанията и задържането с мярка за неотклонение по всяка от присъдите, включени в двете групи. В тежест на Д. Д. са възложени направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 21. 06. 2011 год. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е протекло с участието на осъдения, който е бил привлечен в качеството на уличен при действието на отменения НПК (ДВ, бр. 86/28. 10. 2005 год., в сила от 29. 04. 2006 год.). На 25. 07. 2005 год. Д. е депозирал обяснения във връзка с обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, след което са му били предявени материалите, събрани в хода на досъдебното производство. Осъденият е бил уведомен за образуване на съдебното производство с връчване на препис от обвинителния акт и е взел лично участие в съдебно заседание на 26. 06. 2006 год., когато първоинстанционният съд е преценил, че деянието е от частен характер и е прекратил наказателното производство по делото. Съдебният акт на Софийски районен съд е бил предмет на въззивен контрол и с определение от 26. 09. 2008 год., постановено по в. н. ч. д. № 4209/2006 год. на Софийски градски съд, същият е отменен, а делото е върнато на първата инстанция за разглеждане по същество. Във въззивното производство осъденият е участвал лично. След отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство Д. Д. се е явил в две поредни съдебни заседания, проведени съответно на 27. 02. 2009 год. (когато ход на делото не е даден поради изразеното от осъдения желание да бъде защитаван от упълномощен, а не от служебен защитник) и на 12. 05. 2009 год. (когато защитникът му е поискал отлагане поради депозирано искане за възобновяване на наказателното производство по в. н. ч. д. № 4209/2006 год. на Софийски градски съд и за отмяна на определението от 26. 09. 2008 год.). С разпореждане от 03. 06. 2009 год. на председателя на отделение към Наказателната колегия на Върховния касационен съд е отказано образуване на производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и делото е върнато на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. След произнасяне на касационната инстанция осъденият се е явил лично в съдебно заседание на 03. 09. 2009 год., но отказът на упълномощения защитник да продължи да осъществява защитата и необходимостта да бъде назначен служебен защитник са довели до отлагане на делото за 23. 02. 20010 год., за която дата Д. Д. е бил уведомен. Въпреки това на посочената дата осъденият не се явил и не посочил уважителни причини за неявяването си. Това обстоятелство е дало основание на районния съд да отложи делото за 13. 05. 2010 год. като измени мярката за неотклонение на Д. в задържане под стража и поиска обявяването му за общодържавно издирване. За времето от 13. 05. 2010 год. до 03. 06. 2011 год. са проведени четири съдебни заседания, за които осъденият е призоваван чрез ОЗ „Охрана“ на известните по делото постоянен и настоящ адрес в [населено място] и [населено място] и на адресите на неговата майка в [населено място] и [населено място]. Призовките неизменно са връщани в цялост ведно с докладни записки, че Д. не живее на адреса, респ., че близките му са го напуснали или че се намират извън страната. Направени са опити за уведомяването му и чрез всички адвокати, които са го защитавали по време на различните стадии на наказателния процес, независимо дали са упълномощени или служебни защитници и дали са се отказали от поетата защита, но и те са останали безрезултатни. Събрана е и достоверна информация, че осъденият не се намира в местата за лишаване от свобода и не са установени негови пътувания извън страната. Въз основа на бюлетин № 117/28. 04. 2010 год. и телеграма № 21198/27. 04. 2010 год. е проведено общодържавно издирване на Д., но местонахождението на осъдения и евентуалната му месторабота не са установени при проведените оперативни беседи с негови съседи и близки и при проверка в търговския регистър и НОИ. При тези данни съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, назначил е на осъдения служебен защитник и е дал ход на делото в съдебно заседание на 03. 06. 2011 год., когато е постановена присъдата. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, а с връчване на препис от обвинителния акт е бил уведомен за окончателните фактически и правни параметри на обвинението. Личното му явяване в съдебните заседания на Софийски районен съд, проведени след произнасянето на Софийски градски съд по частния протест и на ВКС по искането за възобновяване на в. н. ч. д. № 4209/2006 год., опровергава твърденията му, че не е бил информиран за отмяната на определението за прекратяване на наказателното производство. Независимо че му е било известно, че е длъжен да уведоми за наличието на нов адрес за призоваване, осъденият не е известил съда за промяната на местоживеенето си. Отклоняването му от известния по делото адрес без да бъде уведомен ръководно-решаващият орган представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на Д. Д. съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Същевременно са били предприети всички необходими стъпки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като районният съд е констатирал, че местопребиваването му не може да бъде установено, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник. Обстоятелството, че в съдебно заседание на 03. 06. 2011 год. първостепенният съд е дал ход на делото без да е получил отговор на запитването до СДВР – сектор „Издирване“ не дава основание за възобновяване на наказателното производство, доколкото такъв е постъпил впоследствие и от него е видно, че въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия местонахождението на Д. Д. остава неизвестно. В този смисъл процесуалните действия на контролираната инстанция не са довели до реално, действително нарушаване на гарантираното от НПК и ЕКПЧ право на осъдения на лично участие в наказателния процес и не налагат намесата на касационната инстанция. Доводите за изтекла абсолютна давност по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1 от НК не дават основание за възобновяване на наказателното производство. От една страна те не държат сметка за особеностите на производството по чл. 423 от НПК, чийто предмет е ограничен единствено до проверка дали осъденият е знаел за разгледаното и решено в негово отсъствие наказателно дело. От друга страна изтичането на давностните срокове, визирани в чл. 82, ал. 4 от НК, е пряко свързано с изпълнение на наказанието, а това съгласно чл. 416, ал. 2 от НПК е правомощие на прокуратурата. Предвид тези съображения искането на осъдения Д. Д. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 12502/2005 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 102 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.