О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477 гр.София, 22.11. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2249 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) против определение № 1974/25.06.2018г. по ч.гр.д. № 2817/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено определение № 1815 от 30.03.2018г. по т.д. № 5767/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав, с което е изменено постановеното по делото решение № 1345/25.07.2016г. в частта за разноските, като е отменено присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 196,96 лв. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 365/17.07.2017г. по ч.т.д. № 894/2017г. на ВКС, I т.о., по следния процесуалноправен въпрос - „Съществува ли пречка в рамките на едно и също производство страна по делото да упълномощи адвокат и юрисконсулт за осъществяването на съвместно процесуално представителство, предпоставен ли е този избор на страната от наличие на необходимост и следва ли тя да бъде преценявана от съда по целесъобразност?”. Поддържа също, че съдът се е произнесъл в противоречие с акт на Конституционния съд на Република България, обективиран в решение № 10/29.09.2016г. по к.д. № 3/2016г. на КС на РБ, по следния процесуалноправен въпрос - „При случаите на съвместно процесуално представителство – едновременно участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, изключва ли се приложението на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК и в кои случаи, и има ли същата привилегироващ характер, доколкото допуска присъждането на възнаграждение без реално страната да е направила разноски за процесуалната си защита?”. Излага съображения, че обжалваното определение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Ответникът К. В. М. от [населено място] счита, че частната касационна жалба е недопустима, евентуално моли жалбата да бъде оставена без уважение. Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е констатирал, че в първоинстанционното производство ищецът – синдик на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) е бил представляван както от адвокат, така и от юрисконсулт. Изложил е съображения, че при упълномощаване на адвокат за осъществяването на процесуално представителство страната има право да претендира присъждането на адвокатско възнаграждение и не е налице необходимост да бъде представлявана и от юрисконсулт. С оглед на това е приел, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК е неоснователно. Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационен контрол, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не се явява обуславящ за изхода на производството. В обжалваното определение съдът не е изразил становище, че съществува пречка в рамките на едно и също производство страна по делото да упълномощи адвокат и юрисконсулт за осъществяването на съвместно процесуално представителство. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касационен жалбоподател втори въпрос попада в приложеното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил крайните правни изводи на решаващия съд за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК. Изводът на въззивния съд за неприлагане на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК при извършено процесуално представителство едновременно от адвокат и юрисконсулт е в противоречие с решение №10/29.09.2016г. по к.д. №3/2016г. на Конституционния съд на Република България. Поради това касационното обжалване на определение № 1974/25.06.2018г. по ч.гр.д. №2817/2018г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Граждански процесуалният кодекс допуска страните да бъдат представлявани от пълномощници, които черпят представителната си власт от волята на представлявания. За юридическите лица и едноличните търговци освен адвокатите, пълномощници могат да са и юрисконсултите или други техни служители с юридическо образование, т.е. процесуалният закон третира като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Съгласно решение № 10/29.09.2016г. по к.д. № 3/2016г. на Конституционния съд на Република България, макар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатската дейност, по своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела. Поради изложеното към хипотезата на едновременно представителство на страната и от адвокат, и от юрисконсулт, приложими са разрешенията, дадени в практиката на ВКС за дължимите разноски когато страната е била представлявана от двама адвокати, като единият от тях е осъществявал представителство по реда на чл.38 от ЗА. В тази връзка с определение №365 от 17.07.2017г. по ч.т.д.№894/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК се приема, че когато в едно и също производство страната е представлявана едновременно от пълномощник по възмезден договор за правна защита и съдействие и от пълномощник в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – близък на адвоката, и в нейна полза възникне право да претендира присъждане на разноски по чл.78 от ГПК, страната като упълномощител следва да упражни правото си на избор, тъй като на осн. чл.78, ал.1 от ГПК насрещната страна дължи разноски само за един адвокат. Съобразно т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно изборът на страната кое адвокатско възнаграждение иска да бъде присъдено следва да се направи в този срок. Ако правото не бъде упражнено от страната и в рамките на посочения срок и двамата процесуални представители са поискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение : в единия случай в полза на страната за извършените такива разноски по възмездния договор за процесуално представителство, а във втория случай в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ на свой близък, сезираният със спора съд решава колизията на права. Принципът, който закрепва процесуалният закон е, че се дължат действително заплатените разноски, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Същото е разрешение е приложимо в случаите, когато страната е била представлявана едновременно от адвокат и юрисконсулт. Поради това н случаите на едновременно участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, не се изключва приложението на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, а за страната се поражда правото да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК. Предвид отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. Няма пречка юридическото лице да бъде представлявано в процеса едновременно от адвокат и юрисконсулт. В настоящия случай, в първоинстанционното производство синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), освен от юрисконсулт с пълномощно, са представлявани и от редовно упълномощен адвокат. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение №93/01.02.2018г. по ч.т.д. № 3056/2017г. на ВКС, II т.о., по аргумент на чл.31, ал.3 от З. синдикът на банка може да бъде представляван в производството по чл.59, ал.3 от З. от юрисконсулт на банката. От тази процесуална възможност произтича и възможността при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт да се присъди на банката юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. В съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в първата инстанция, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. Следва да се приеме, че по този начин е упражнено правото на избор на страната дали да претендира адвокатското или юрисконсултското възнаграждение. Предвид валидността на упълномощаването на юрисконсулт К. Боева за осъщественото от нея процесуално представителство в производството пред СГС и предвид своевременно направеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК, на в полза на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК следва да бъдат отменени, като молбата за изменение на решение №1345/25.07.2016г. по т.д. №5767/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав, в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., на основание чл.59, ал.7 от З.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №1974/25.06.2018г. по ч.гр.д. № 2817/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, както и потвърдено с него определение №1815 от 30.03.2018г. по т.д. №5767/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав, с което е изменено постановеното по делото решение №1345/25.07.2016г. в частта за разноските, като е отменено присъденото в полза на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 196,96 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. М. по чл.248 от ГПК за изменение на решение №1345/25.07.2016г. по т.д. №5767/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав, в частта за разноските. ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. С., [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева), на основание чл.59, ал.7 от З.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.