Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 366   София, 29.06. 2010година     В ИМЕТО НА НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно заседание на  двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                   ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                 при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 864/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. В. Д. Т. е обжалвал въззивното решение на Л. окръжен съд № 18 от 23.01.2009г. по гр.д. № 392/2008г. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Ответникът не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решението на Л. районен съд № 210 от 25.07.2008г. по гр.д. № 745/2007г., с което е отхвърлен иска на В. Д. Т. за признаване правото му на възстановяване на собствеността върху ¼ идеална част гори и земи от горския фонд в землището на с. М. и с. С., Л. област. Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е правоимащ по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗВСГЗГФ, защото не е правоприемник на лицето, от което са отнети, а приобретател по сделка – договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД. Според съда правото на възстановяване на одържавените гори принадлежи на наследниците по закон на А. Н. С. , починал на 06.07.1992г. с оглед на което ищецът не е легитимиран да иска възстановяване на собствеността по 13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за приложимия закон за възстановяването на гори, които са били конфискувани с присъда по Наредбата - закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея , отменена по реда на надзора от ВКС преди влизане в сила на ЗВСГЗГФ и за съотношението между чл.151 ЗИН/отм./ и чл.3 ЗВСГЗГФ. Становището на касатора, на което са изградени доводите за незаконособразност на решението е, че собствеността на г. е възстановена на основание чл.151 ЗИН /отм./. Касаторът поддържа, че договорът за продажба на наследство, сключен между него и М. А. Н. на 28.01.1994г. по силата на който той е получил ¼ ид.ч. от наследството на А. Н. С. , починал през 1992г. е породил правно действие, защото е сключен след отмяната по реда на надзора на присъдата , с която е постановена конфискацията на цялото му имущество. На основание чл.151 ЗИН /отм./ ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност. Р. обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот. Към влизане в сила на решението на Върховния съд № 784 от 21.01.1994г. по н.д. № 775/2003г. е действал Законът за г. от 1958г. /отм. /, според чл.1 от всички гори са общонародна /държавна след приемане на Конституцията от 1991г./ собственост. Едва през 1997г. с приемането на Закона за г. Обн.д.в.бр. 125/1997 по силата на чл.6 е разрешено да се притежават гори и земи от горския фонд от физически и юридически лица , както и на общините, наред с държавата. Възстановяването на собствеността е уредено със специалния Закон за възстановяване на собствеността на г. и земите от горския фонд. Този закон има приложно поле спрямо г. , одържавени по посочените в чл.1 и 2 закони, в които се включва и Наредбата - закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Следователно г. се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл.91а ЗН. По отношение на тях важат разпоредбата на 90а ЗН съгласно която завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване на имотите , собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тях и ищецът – касатор по настоящото дело няма право на възстановяване собствеността на г. , притежавани от А. Н. С. като лице извън кръга на посочените в чл.3 ЗВСГЗГФ правоприемници. В тази насока са и изводите на въззивния съд , поради което не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Л. окръжен съд № 18 от 23.01.2009г. по гр.д. № 392/2008г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: