Р Е Ш Е Н И Е №62 гр. София,06.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в откритото заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7556 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение № 546/ 06.02.2008 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 1258/ 2006 г, с което е обезсилено решение от 25.09.2006 г. по гр. д. № 64/ 2003 г по описа на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявени от Н. К. Т. и В. Ц. Т. срещу А. М. И., В. М. П., А. М. В. и Т. М. Г., че към образуване на ТКЗС на основание давностно владение Н. М. Б. е бил собственикът на имот с площ от 1 050 кв. м, съставляващ имот пл. № 624 по неодобрения кадастрален план на м. „П.” при съседи: Г. А., В. П., Г. А. и С. С. и Т. Н. М.. Молителката Д. Н. А., наследница на Н. К. Т., който е единият от двамата ищци по приключилото дело, починал на 31.01.2008 г, иска отмяна на посоченото решение. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката извежда с твърдението, че е открила нов документ от съществено значение за делото, който не е могъл да бъде известен на нейния наследодател към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция и с който той не е могъл да се снабди своевременно. Ответниците по молбата А. М. И., В. М. П., А. М. В. и Т. М. Г. я намират за недопустима, тъй като има за предмет въззивно решение, което не формира сила на пресъдено нещо. Евентуално я оспорват като неоснователна поради това, че представеният документ е без значение за абсолютната процесуална пречка, довела до обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по недопустимите искове. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 7/ 13.01.2014 г. по настоящото дело. Настоящият състав намира за неоснователен отводът на ответниците по нея. По своята същност влязлото в сила въззивно решение има характеристиката на определение, което поставя край на производството, без да разрешава въпросът по установителните искове по същество, но поради това, че засяга решението на първата инстанция като го обезсилва, се квалифицира като решение (аргумент и от чл. 209, ал. 1 ГПК (отм), а сега – чл. 270, ал. 3 ГПК). Отмяната на такова влязло в сила решение от Върховния касационен съд по реда на извънредния способ за контрол цели разглеждането на делото по същество с отмяната на акта на въззивния съд за прекратяване на производството и произнасяне по правилността на първоинстанционното решение, с което е бил разрешен спорът, като последица от това, че Върховният касационен съд го признава за допустимо. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна неоснователна, като съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение и е прекратила производството по установителните искове поради наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимостта на исковете, предвидени в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил предмет на заявление от С. Н. М., друг наследник на Н. М. Б., различен от ищците; по нейното заявление с решение № 59/ 26.10.1993 г. ПК [населено място] е постановила отказ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари граници за същия имот; отказът на колективния орган на земеделска реституция е влязъл в сила; той има действие спрямо ищците и решение № 68-2/ 25.07.2002 г. на ПК [населено място], с което е възстановено правото на собственост на наследниците по закон на М. И. М. (ответниците по приключилото дело), е негодно да засегне правата на Н. К. Т. и на В. Ц. Т. (ищците по делото). Тези права са отречени с влязъл в сила индивидуален административен акт, който има за адресати всичките наследници по закон на Н. М. Б.. Върховният касационен съд приема, че основанието за отмяна на такова въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК е осъществимо, само ако документът към молбата е годен да рефлектира върху констатираната от въззивния съд абсолютна процесуална пречка, която е причината за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството. Представеният към молбата документ е с характеристиката на писмени свидетелски показания от други наследници по закон на Н. М. Б. (различни от ищците), оттеглени впоследствие от единия от тях (Г. А. Г.). Съставен е в свидетелство на факти от значение за това, че наследодателят на ответниците по приключилото дело, а не Н. М. Б. е собственикът на процесния имот към датата на образуване на ТКЗС. Следователно документът е без значение за абсолютната процесуална пречка, поради която с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното и е прекратено производството по исковете, предвидени в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Той не осъществява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Така втори се явява въпросът, че документът инкорпорира недопустимо доказателствено средство - писмени свидетелски показания. При тези мотиви, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязлото в сила решение №546/ 06.02.2008 г. по гр. д. № 1258/ 2006 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.