О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 София, 27.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 511/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16301/20.12.2017 г. от С. И. И.,приподписана от адв. И. И. срещу определение № 1041/05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1506/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора. С него е потвърдено протоколно определение от 30.10.2017г., постановено по гр.дело № 4719/2016 г. на Районен съд-Стара Загора, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до влизане в сила на съдебен акт по нохд № 503/2015г. на Специализирания наказателен съд. Касаторката поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството, противоречат на трайната практика на ВКС, а именно определение по ч.гр.д. № 5418/2015 г., ІІІ г.о. Намира, че обвиненията по нохд № 503/2015г. на Специализирания наказателен съд против нея са за други престъпления, стоящи вън от предмета на настоящото дело и липсва връзка на зависимост между тях и гражданскоправния спор. Твърди, че въззивният съд неправилно е определил основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството, като сочи, че в случая са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед висящото наказателно съдебно производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: -не следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданско-правен спор, да констатира непосредствено в хода на производството по делото от събраните доказателства наличието на конкретни, съответно описани престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. - не следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор, в хода на който е констатирал наличието на предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, да посочи конкретно и ясно от какво естество са констатираните престъпни обстоятелства и какво е тяхното значение за правилното решаване на този спор. - не следва ли, за да бъде спряно едно гражданско производство с основанието на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, да бъде констатирана пряка връзка на зависимост между елемент от фактическия състав на гражданското правоотношение, предмет на гражданското дело, и престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу страната по делото. Твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие по горепосочените въпроси с трайната практика на ВКС в определения по ч.гр.д. № 5418/2015 г., ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 5301/2013 г., ч.гр.д.№ 6790/2013 г., ч.гр.д.№ 7165/2013 г. Ответникът по частната касационна жалба Т. А. Е. в писмен отговор я оспорва. Върховният касационен съд на РБ, състав на III г. о., констатира по делото следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по иск на касаторката С. И. И. против Т. А. Е. за връщане на сумата от 10000 лв., дадена на основание договор за заем от 13.09.2011 г., и за сумата от 3053.31 лв., представляваща мораторна лихва. Приел е за установено, че договорът за заем е свързан със запис на заповед, както и че двата документа са част от доказателствения материал на досъдебно производство, по което е повдигнато обвинение срещу ищцата С. И. И. за престъпление по чл. 321 ал.III, т.2 във връзка с ал.II от НК; по чл.252 ал.2 предложение 2-ро във връзка с ал.1, пр.1,във връзка с чл.20 ал.II от НК; по чл. 253, ал. V, във връзка с ал. III, т. 1, предложение последно и т. 2, във връзка с ал. II, предложения първо и пето, във връзка с ал.1, предложение второ, във връзка, чл. 26, ал.1. във вр. с чл. 20, ал. II от НК и е образувано нохд № 503/2015г. на Специализирания наказателен съд. Намерил е, че с оглед висящото наказателно дело са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК - налице са престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, и е потвърдил първоинстанционното определение за спиране на производството. ВКС, състав на III г. о. намира, че така поставените въпроси произтичат от правните изводи на въззивния съд и са обуславящи, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По тези въпроси е създадена задължителна съдебна практика, на която се позовава и касаторката. За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданския спор, сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване и че не е възможно те да бъдат установени в самото гражданско производство. Когато тези обстоятелства са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза гражданското дело се спира в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /в този смисъл са решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. постановено по реда на чл.290 ГПК , както и определения по гр. д. 5301/2013 г., IV г. о., гр. д. № 7165/2013 г., IV г. о., ч. гр. д. № 6790/2013 г., IV г. о., ч.на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. От изложеното следва, че обжалваното определение се отклонява от задължителната съдебна практика. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За приложението на визираната хипотеза е нужно съдът сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Нито в молбата на ответника с искане за спиране, нито в мотивите на обжалваното определение са посочени конкретни престъпни обстоятелства. Такива не се съдържат и в писмото на Специализирания наказателен съд. Наличието им не може да бъде обосновано само с посочване на двете писмени доказателства, чиито оригинали са приложени по наказателното дело , с цитиране на правната норма въз основа на която се иска спирането и с изброяване номерацията на различни престъпни състави. Ако са възникнали престъпни обстоятелства от значение за решаването на делото и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза ще е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а не тази по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая не може да се приеме и че е дадена неправилна квалификация на основанието за спиране на производството, тъй като липсват мотиви решението/респективно присъдата/ на наказателния съд да има значение за правилното решаване на спора. По изложените съображения ВКС, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1041/05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1506/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора. ОТМЕНЯ определение № 1041/05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1506/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора и потвърденото с него протоколно определение от 30.10.2017г., постановено по гр.дело № 4719/2016 г. на Районен съд- Стара Загора. ВРЪЩА делото на Районен съд-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: