Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * съдебни разноски * насрещен иск


4



ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172

С., 04,07,2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 юни две хиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1125 /2010 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. О.-С. против решение № 404/26.07.2010 г. по гр.д. № 2466/2009 г. на Софийски АС в частта, с което се: 1. Обезсилва решението от 22.04.2009 г. по гр.д. № 204/2007 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора насрещни искове срещу Министерство на земеделието и храните за сумите: 64 873.29 лв. неплатена част от възнаграждението за СМР и 9 919.01 лв. лихва за забава, като недопустимо и прекратява производството., 2. Осъжда касаторът да заплати на МЗХ сумата 19 920.77 лв. неустойка за забавено изпълнение на СМР по договора от 4.12.2003 г., на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва., 3. Касаторът е осъден да заплати на САС държавна такса 1 195 лв.
Подадена е и частна жалба от Н. О. против определение от 14.10.2010 г. по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм. по искане и на двете страни.
Ответното по касационната жалба МЗХ е подало отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на ВКС, че въззивният съд е длъжен да провери и обсъди всички събрани по делото доказателства-по гр.д. № 1559/2006 г. на V г.о,, че липсата на мотиви е основание за касиране на решението-по гр.д. № 653/2000 г. на ІV г.о., че изпълнение на насрещното задължение по двустранния договор може да иска само изправната страна-по гр.д. № 4792/2007 г. на ІІ г.о., както и др. във вр. с доказателствата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба
1. По първоначалния иск в уважената му част за неустойка. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Твърдението за неправилно интерпретиране на доказателствата, на фактите и връзките между тях, е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които са визирани в чл.281,т.3 ГПК, но не обуславят приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната част, с която е уважен първоначалния иск за неустойка.
2. По процесуалноправният въпрос за последиците от недостатъците на насрещната искова молба, която също е постъпила преди влизане в сила на новия ГПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-Р № 88/27.05.2011 г. по т.д. № 598/2010 г. и Р № 90/27.05.2011 г. по т.д. № 674/2010 г. на ІІ т.о. Това е предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в тази част на въззивното решение, която има характер на определение.
С обжалваното решение е прието, че не са разграничени остатъкът от договореното възнаграждение и възнаграждението за допълнително възложените СМР, както и не са конкретизирани по вид и количество, а за мораторната лихва не е уточнен период. Тези нередовности не били отстранени и с молбата за увеличение на исковете. Затова, насрещните искове не е следвало да бъдат приети за разглеждане, поради което по тях решението на СГС е обезсилено, а производството по тези искове-прекратено, като недопустимо.
Обаче, когато недостатъците на насрещната искова молба не могат да бъдат отстранени най-късно в същото-първото по делото заседание, тогава насрещният иск се разглежда отделно – чл.104,ал.2 ГПК-отм.
Затова след обезсилването, САС е следвало да постанови да бъдат разделени исковете-чл.103,ал.2 ГПК-отм., като изпрати делото в тази му част на първоинстанционния съд, вместо да прекрати производството.
ІІ. По частната жалба
Било е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноски от двете страни. Частният жалбоподател Н. О. е поискал се присъди възнаграждение за един адвокат за първата и втората инстанция, поради отхвърлена претенция по основния иск, в размер на 12 560 лв. МЗХ е поискало също допълване за разноските, включително и адв.възнаграждение.
С обжалваното определение по чл.192,ал.4 ГПК-отм., МЗХ е осъдено да заплати на Н. О. сумата 2 300 лв. съдебни и деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
В частната жалба се иска, независимо от присъдените разноски, да се присъди и възнаграждение на един адвокат за първата и втората инстанция в размер на 12 560 лв.
Частната жалба е неоснователна, тъй като с обжалваното определение САС се е произнесъл по исканията и на двете страни, като е присъдил на О. съдебни и деловодни разноски по компенсация, което не е съобразено от частния жалбоподател, видно от съдържанието на частната му жалба.
По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Всъщност произнасянето с настоящето определение по насрещните искове, не води до промяна по досега направените разноски и следва да останат така, както са направени, тъй като разглеждането на насрещните искове ще започне от начало.

Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 404/26.07.2010 г. по гр.д. № 2466/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част, с която е прекратено производството по насрещните искове и която има характер на определение.
Отменя решение № 404/26.07.2010 г. по гр.д. № 2466/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част, с която е прекратено производството по насрещните искове и която има характер на определение.
Връща делото в тази му част на първоинстанционния СГС за разглеждане на насрещните искове.

Не допуска касационно обжалване на решение № 404/26.07.2010 г. по гр.д. № 2466/2009 г. на Софийски АС в останалата обжалвана част, с която е уважен първоначалния иск за неустойка.
Оставя без уважение частната жалба на Н. О.-С. против определение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 2466/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: