Р Е Ш Е Н И Е № 140 София,21.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 250 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. К. от [населено място] *, [община] и по касационна жалба на П. И. К. от [населено място] брег, [община] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.07.2010г. по гр.д.№320/2010г. С определение №538/26.05.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Касаторът И. П. К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Касаторът П. И. К. поддържа,че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу лице,починало преди неговото постановяване-страната И. А. К. е починал на 13.07.2010г. преди заседанието на въззивния съд,в което е даден ход на устните състезания и е постановено съдебното решение. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. И. Г. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения,касаещи съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: И. П. К. и И. А. К. са предявили по реда на чл.440 ГПК иск за признаване,че недвижим имот с идентификационен номер *,находящ се в [населено място] *, [улица], [община],ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификационен номер * не принадлежи на длъжника по изп.д.№*/2006г. на ЧСИ М. Д., а е тяхна собственост. С обжалваното решение решението на първоинстанционния съд,с което предявеният иск е бил уважен,е обезсилено. Прието е, че искът по чл.440 ГПК е отрицателен установителен иск,който е насочен към отричане, че правото към което е насочено изпълнението за събиране на едно парично вземане,принадлежи на длъжника,т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнението върху имущество,което не принадлежи на длъжника,като при уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество. Прието е,че за да е допустим този иск е необходимо изпълнителното производство да е започнало и изпълнението да е насочено към имуществото, предмет на иска и то все още да не е приключило,относно които факти страните по делото не спорят. Прието е обаче,че като предпоставка за предявяване на иска е ищецът да не е във владение на имота,защото ако е във владение,то следва да защитава правата си по чл.435,ал.4 ГПК. Прието е,че в случая тази предпоставка не е налице,тъй като нито се поддържа,нито са събрани доказателства,че ищците не владеят имота и то по отношение на терена, тъй като по отношение на притежаване право на собственост върху сградата въобще и изначално липсва интерес,доколкото изпълнението не касае сградата,не е насочено към нея. Прието е също така,че пречка за допустимостта на иска е и разпоредбата на чл.453,ал.2 ГПК,а именно,че решенията по исковите молби,подлежащи на вписване,каквато е и исковата молба за отмяна на дарение,които не са били вписани преди възбраната,не могат да се противопоставят на взискателя. Така постановеното решение е недопустимо. Последното съдебно заседание по гр.д.№320/2010г. е проведено от Кюстендилския окръжен съд на 13.07.2010г. В това съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания,след което на 28.07.2010г. е постановено и решението. От представеното по делото удостоверение за наследници №53/23.07.2010г.,издадено от [община],кметство [населено място] * се установява,че И. А. К. е починал на същата дата-13.07.2010г. когато е проведено и последното съдебно заседание по делото. Неговите наследници по закон не са конституирани в производството пред въззивния съд и решението по гр.д.№320/2010г. е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл.290,ал.4 ГПК във вр. с чл.270,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.07.2010г. по гр.д.№ 320/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Председател: Членове: