Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София 19 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1292 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Т. Т., чрез защитник, и по жалба на подсъдимия Л. А. К., чрез защитник, срещу нова въззивна присъда на Благоевградски окръжен съд № 20 от 21.01.2011 г, постановена по ВНОХД № 441/10, с която е отменена присъда на Благоевградски районен съд № 4365 от 14.06.10 г, по НОХД № 779/07, и подсъдимите са признати за виновни в това, че на 14.08.2006 г в[населено място], в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство са отнели чужда движима вещ: 40 м алуминиев електрически проводник, на стойност 140 лв, от владението на В. Х. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като подсъдимият К. е извършил деянието при условията на повторност, в немаловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а за подсъдимия К. и вр. ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият Т., на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, а подсъдимият К., на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С първоинстанционната присъда подсъдимите Т. и К. са признати за невиновни в това, че 14.08.2006 г в[населено място], в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, са отнели чужда движима вещ, на стойност 140 лв, от владението на В. Х. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като подсъдимият К. е осъществил деянието при условията на повторност, в немаловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият К., и вр. ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК. С жалбата на подсъдимия Т. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, че е нарушен чл. 303, ал. 2 НПК, че присъдата не почива на доказани факти, а на предположения, че от събраните доказателства не се установява участието на жалбоподателя в престъплението, че той е осъден за несъставомерно деяние. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият Т. да бъде оправдан. С жалбата на подсъдимия К. се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че събраните доказателства са тълкувани превратно, с което е нарушен чл. 14 НПК, че присъдата почива на предположения, в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК, че произволно е приета за доказаната датата 14.08.2006 г, че неиздържани се явяват изводите относно дължината на инкриминирания проводник и тези относно наличието на идентичност на предадения от св. К. проводник с инкриминирания. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, както и това, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият К. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Т. пледира за отмяна на въззивната присъда или алтернативно, за намаляване на наложеното наказание. Подсъдимият Т. не участва лично в настоящето производство. Защитникът на подсъдимия К. пледира за отмяна на обжалвана присъда и оправдаване на жалбоподателя. Подсъдимият К. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Въззивният съд е оценил гласните, писмени и веществени доказателства във взаимната им връзка и логическа обусловеност, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Осъдителната присъда почива на доказани факти, а не на предположения, тоест, изискванията на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК са спазени. Липсва нарушение при оценката на доказателствата относно дължината на инкриминирания проводник и относно наличието на идентичност на предадения от св. К. проводник с инкриминирания. Вярно са интерпретирани показанията на св. В. П., св. К., св. В. П., св. Й., св. И., оценени в контекста на писмените доказателства и веществените такива. Датата на инкриминираното деяние е възприета въз основа на показанията, депозирани от св. В. П., очертал периода, в който е установил липсата на захранващия проводник / времето от 13.08.06 г до 15.08.06 /, анализирани, наред с показанията на групата свидетели, служители на М., констатирали действията на подсъдимите по обгаряне защитната обвивка на кабела на 15.08.2006 г. Към посочената дата в полицията все още не имало сигнал за извършеното престъпление, което е довело до връщане обратно на подсъдимия Т. на предадения тогава от него проводник. Този факт правилно е оценен от въззивната инстанция, която го е разгледала не изолирано, а наред с другите доказани факти, при съвкупния анализ на които е приела, че проводникът, предаден от подсъдимите на 22.08.06 г в пункта за „В. суровини”, е същият, отнет от владението на св. В. П.. Следователно, изводите за авторството на деянието почиват на вярна интерпретация на съвкупно събраните доказателствени източници, тоест, не е налице порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Липсата на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е дал вярна правна оценка на установените релевантни факти, като е квалифицирал деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а спрямо подсъдимия К., и във вр. с ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Следователно, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимите, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а посочената хипотеза, в случая, не е налице / подсъдимите не са осъдени за несъставомерно деяние /. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанията са индивидуализирани при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като наложеното на подсъдимия Т. наказание, три месеца „лишаване от свобода”, е минималното възможно, съгласно чл. 39, ал. 1 НК, а наказанието, определено спрямо К., шест месеца „лишаване от свобода”, е близо до абсолютния минимум. Евентуално смекчаване на наказанието е допустимо само по отношение на подсъдимия К., но искането му в тази насока е неоснователно, тъй като към него е проявено прекомерно снизхождение, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца / кражба на проводник, извършена при условията на повторност, в немаловажен случай /, тоест, не са налице предпоставки за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, жалбите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Благоевградски окръжен съд № 20 от 21.01.2011 г, по ВНОХД № 441/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: