Р Е Ш Е Н И Е                                            № 109                                София, 14.06.2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА    с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело 446/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 70 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 26/ 2007 г. на районен съд гр. Ч. и решение № 556 от 27.11.2008 г. по гр.д. №407/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд ищецът З. Б. Н. е признат за собственик на 7/12 ид. ч. от сграда, представляваща дърводелски цех, построена в имот № 8* по плана на гр. Ч., а за разликата от 5/12 ид. ч. до пълната собственост на сградата искът е отхвърлен. По жалба на ищеца с определение № 776 от 27.07.2009 г. е допуснато да се образува касационно производство за проверка на решението в отхвърлителната част във връзка с приложението на чл.92 ЗС и възможността да се придобие по давност сграда върху чужд имот. Предвид особеностите на конкретния казус касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на дърводелски цех, построен в наследствен имот на ищеца и ответниците. Признатите от съда в полза на ищеца 7/12 ид. ч. са на база собственост по приращение върху ½ ид.ч. от дворното място, получено по дарение от родителите му с нот.акт от 1975 г. и 1/12 ид. ч. по наследство от майка му. За останалата част ищецът е поддържал, че е придобита по давност, но искът е отхвърлен с мотиви, че владението му не е било спокойно и не е изтекла необходимата придобивна давност от 10 години спрямо другите съсобственици. В тази част настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е необосновано, а направените изводи се опровергават от доказателствата по делото.становено е, че дворното място е бивша собственост на родителите на ищеца Б. Н. и Велика Н. С нот.акт № 221/ 75 г. те дарили на сина си З. Н. едно жилище и ½ ид. ч. от дворното място. В имота освен това има сграда-дърводелски цех, който по силата на правилото на чл.92 ЗС би следвало да принадлежи на собствениците на терена- или по ½ ид. ч. за З. и ½ ид. ч. за родителите му Б. и Велика, а след смъртта на майка му ищецът получава още 1/12 ч. или общо 7/12 ид.ч., в какъвто размер са признати и правата му от въззивния съд. Останалата част се явява изградена върху чужд имот и за нея се прилага разпоредбата на чл.92 ЗС. От данните по делото обаче е установено, че изграждането на цеха е станало през 1990- 94 г. от ищеца, с изцяло негови средства, видно от представените фактури за закупуване на материалите и в тази сграда той работи като извършва дърводелски услуги, с какъвто предмет на дейност е регистриран като едноличен търговец. Горните обстоятелства се установяват и от св. С, Е. И. и Т. Не е спорно по делото, че и до настоящия момент ищецът ползва сградата за производствени цели, като се счита и за неин собственик, със знанието и без противопоставянето на баща му, който живее в същия имот. Сградата не е била включена в делбата, извършена след смъртта на майката Велика Н. , което е индиция, че й се признава режим, различен от този на наследствените имоти. С оглед на тези данни следва да се приеме, че ищецът е собственик изцяло на сградата на дърводелския цех, като доколкото част от нея е построена върху чужд имот, по силата на горните обстоятелства следва да се счита за опровергана презумпцията на чл.92 ЗС и се установява съществуването на разделна собственост между терена и сградата. По изложените съображения констатациите в нотариалния акт, с който ответникът се снабдил през 2007 г. като собственик на сградата следва да се считат за опровергани, а последващото й прехвърляне с нот.акт № 79/ 2007 г. на внучката М. Р. без транслативен ефект. Обстоятелствата, че актът за узаконяване на сградата е издаден на името на Б. З. , както и че през 2007 г. той се снабдил с нотариален акт за собственост по реда на чл. 483, ал.1 ГПК и я прехвърлил на свята внучка М. не опровергават горните изводи, тъй като узаконяването се извършва на името на собственика, а към момента на съставяне на акта формален собственик на терена е бил бащата на ищеца. Същото се отнася и да данните за данъчното деклариране на имота през 1998 г. на името на Б. З. Н.. С. е и в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобита по давност по време на брака на ищеца З. Н. и съпругата му Р. Н. чрез упражняване на съдържанието на правото на строеж и осъществяване на владение върху построената сграда през необходимия давностен срок. По тези съображения следва да се признаят права на собственост и в полза на съпругата Р. От представения договор за доброволна делба е видно, че цялото дворно място е поставено в дял на Б. З. , от което се черпи довод, че на основание чл.92 ЗС той е собственик и на дърводелския цех. Възражението е неоснователно, тъй като по давност може да се придобие сграда както върху съсобствен терен, така и върху такъв на трето лице. Ответниците развиват и довод, че след като не е изключена изрично при делбата, сградата на дърводелския цех следва режима на имотите, така както е определен в договора за доброволна делба, но това становище не следва да се приеме за основателно, тъй като процесната сграда е отделен обект на собственост и всички данни сочат, че не е била предмет на делба между наследниците на Велика Н. Неоснователно е и становището, че неучастието в процеса на С. Н. майка на ответницата М дъщеря на Б. Н. представлява съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, тъй като ищецът определя срещу кого да предяви иска, а сънаследниците не са необходими другари, за да трябва да бъдат конституирани в процеса. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 556 от 27.11. 2008 г. по гр.д. № 407/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която искът на З. Б. Н. за собственост на 5/12 ид. ч., а искът на Р. Н. Н.- за собственост върху цялата сграда на дърводелския цех, построен в ПИ 80371.242.81 в гр. Ч., са отхвърлени и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. З. Н., М. Р. и Р. Ц. Р., че З. Б. Н. е собственик на 5/12 ид. ч., а Р. Н. Н. Н. собственик на цялата сграда на дърводелския цех, в режим на съпружеска имуществена общност. ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 ГПК / отм./ нот.акт № 78, том.І, рег. № 3* д. № 77/ 2007 г. и нот.акт № 79, том.І, рег. № 3* д. № 78/ 2007 г. на нотариус с рег. № 531 на НК с район на действие Ч. районен съд, в частта за 5/ 12 ид.ч. от описания в тях имот. Осъжда М. А. Р., Р. Ц. Р. и Б. З. Н. от гр. Ч., ул.”И”, № 10 да заплатят на З. Б. Н. разноски по делото за касационното производство в размер на 530 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: