Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр. София, 18.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, .второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно н. д. № 1193 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич против въззивна присъда № 12/02.06.2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 121/2015 г. С тази присъда Добричкият окръжен съд е отменил изцяло присъда № 3/09.03.2015 г., постановена НОХД № 230/2014 г., с която Районен съд – Добрич е признал подсъдимите Г. Н. Г. и Ц. И. П. за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Вместо това е признал двамата подсъдими за невиновни в това, на 09.03.2014 г. в землището на [населено място], общ. Б., в съучастие като съизвършители и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Л. Л.” с peг. [рег.номер на МПС] да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 336.00 лева от владението на собственика Е. Г. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В протеста се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените средства, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В с. з пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа протеста и предлага въззивната оправдателна присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Ц. П., редовно призован, не се явява пред ВКС. Защитникът на двамата подсъдими, както и лично явилият се подсъдим Г. П., намират изложените в протеста доводи за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Доводите за допуснати процесуални нарушения са били мотивирани с липса на всеобхватно обсъждане на доказателствените източници при неправилно игнориране на тези, съдържащи обвинителна информация (за съмнителното поведение на подсъдимите, мястото, където са се намирали овцете и липсата на съобщени от тях данни при спирането им на изхода от [населено място], че са ги натоварили в автомобила с намерението да ги върнат на собственика им) и неоправдано кредитиране на показанията на св. Г., свидетелствал за тези им намерения. Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето естество изложените възражения се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията в протеста. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, касаещи причините, поради които двамата подсъдими са натоварили в автомобила двете овце и са държали същите при спирането им за проверка на изхода от [населено място]. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали и няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана една група доказателствени средства и е отдаден приоритет на друга. Упражнявайки суверенното си правомощие да преценява достоверността на доказателствените източници като цяло и в отделни части, окръжният съд е анализирал изведената от показанията на св. П. Т. информация, като е изложил убедителни съображения за нейната процесуална стойност и значение. За да стори това е съпоставил заявеното от него за поведението на подсъдимите и мястото, където са се намирали овцете със съобщеното от св. З. за тяхното отклоняване и възможност за насочване към пътя, което не е било изолиран случай. Обсъдени са и показанията на полицейските служители И. И. и С. Х., които са задържали подсъдимите на излизане от [населено място], както и тези на св. Г., като са изложени аргументирани съображения поради какви причини се отдава доверие на изложеното от последния за посещението на подсъдимите и намерението им да му ги върнат, предполагайки че са негови. Липсата на убедителни доказателства, оборващи намерението на подсъдимите за връщане на чуждите животни, с основание е довело до оправдаването им по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12/02.06.2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 121/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.