ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №388   гр. София, 13.07.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 372 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. Я. Г., В. Я. Г., Н. Я. П., С. Я. К., Г. Я. Г., Х. Д. Х., Й. Д. Х., Г. Х. Д., Х. Д. М., А. Д. М., Ж. Д. М., И. С. И. и Е. С. М. срещу определение № 748 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 388/09 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата Г. П. Х. и Х. П. Х. оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Видно е от данните по делото, че с определение № 491 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 10532/07 г. Районен съд гр. В. е прекратил производството по иска на касаторите с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението. Изложил е съображения, че предявеният иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като ищците не са заявили имота за възстановяване по реда на чл. 11 ал. 1 или 2 от ЗСПЗЗ в предвидените в закона срокове. Дори касаторите да получат положително решение, в хипотезата на чл. 14 ал. 7 ЗВСОНИ, Общинска служба по земеделие няма да има компетентност да се произнесе, тъй като липсва заявление за възстановяване на имота на наследниците на общия наследодател. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправния въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за правния интерес да се предяви иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ тогава, когато имотът не е бил заявен за възстановяване от ищците. Жалбоподателите обосновават искането си за допускане до касация на определението с твърдението, че то е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на ВАС. В хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 1 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела. Посочената практика на ВАС не са основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като решенията по административни дела не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост, тъй като има противоречие между въззивното определение и приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 1/1997 г. на ОСГК. Според текста, когато с влязло в сила съдебно решение по чл. 14 ал. 4 от 3СПЗЗ се установи че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, ОСЗ на основание чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства. С оглед на изложеното, налице е основание за допустимост на частната касационната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предявен е установителен иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Според ТР № 1 от 1997 г., предмет на установителния иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. За предявяване на иска законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответниците вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а е предпоставка за предявяване на този иск. За допустимостта на иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните. Този иск ще е недопустим тогава, когато имотът изобщо не е бил заявен за възстановяване от страните по спора, или и за двете страни има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в цитираното тълкувателно решение. В случая, заявлението до ОСЗ е подадено от един от наследниците на общия наследодател, затова то ползува и останалите - чл. 14 ППЗСПЗЗ. С подаване на заявлението от П. П. , внук на общия наследодател, в които се твърди че заявените за възстановяване земи са били собственост на един от синовете, е породен правния интерес на ищците за защита - да се установи по съдебен ред че към момента на обобществяване на земите правото на собственост принадлежи на общия наследодател, а не са синовете му. Ако искът бъде уважен, влязлото в сила решение ще бъде основание за нанасяне на промяна в решението на ОСЗ по реда на чл. 14 ал. 7а ЗСПЗЗ на лицето, в полза на което е издадено решението. За тази възможност, законодателят не е определил срок. Текстът препраща към чл. 14 ал. 7, но не и в частта за срока визиран в ал. 7. Затова, след изясняване по съдебен ред на спора кой е бил действителният собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС, заинтересуваните лица могат по пътя на чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ да поискат от ОСЗ да промени лицата, в чиято полза е издадено решението и. Не е необходимо да е бил предявен иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като касаторите разполагат с реда по чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ да реализират правата, които би създало едно позитивно решение по предявения от тях иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ОСЗ се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза е постановено решение от ОСЗ, службата може по искане на заинтересованите лица да го изменя. Предвид на изложеното ВКС счита, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 748 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 388/09 г. на Окръжен съд гр. В.. ОТМЕНЯ определение № 748 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 388/09 г. на Окръжен съд гр. В. и определение № 491 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 10532/07 г. на Районен съд гр. В. и ВРЪЩА делото на Районен съд гр. В. за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: