Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 21.04.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2390/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от „КНМ Груп“ ЕООД със седалище в [населено място] против „Интейк“ ЕООД за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация /АС при СППМ/ - [населено място] арбитражно решение от 28.08.2020 г. по арбитражно дело № 170/2018 г. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна, тъй като е постановено при отсъствие на арбитражно споразумение, обуславящо компетентност на АС при СППМ - [населено място] да разгледа възникналия между страните правен спор. Навеждат се твърдения, че в представените от ищеца в арбитражното производство документи - договори за цесия от 23.10.2014 г. и от 07.01.2015 г., върху които арбитражният съд е основал извода си за наличие на компетентност, не се съдържа валидно учредена арбитражна клауза, тъй като договорите са подписани от пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД - адв. К. Т., който не е разполагал с изрично пълномощно и с представителна власт, овластяваща го да изменя подсъдност на искове и да уговаря арбитражна клауза от името на представляваното дружество. Излагат се доводи, че за сключване на арбитражно споразумение е необходимо пълномощникът да разполага с изрично учредена представителна власт, която да обхваща конкретно арбитражно споразумение с посочени основни параметри, и че в хипотезата на арбитражно споразумение, сключено от пълномощник без изрично учредена представителна власт, не намира приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Ответникът „Интейк“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва иска като неоснователен и изразява становище за неговото отхвърляне, като претендира разноски. Излага аргументи, че законът не въвежда изискване за изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение и че в конкретния случай представителната власт на пълномощника, сключил арбитражното споразумение от името на „КНМ Груп“ ЕООД, произтича от представеното в арбитражното производство пълномощно, с което са делегирани неограничени права за представителство на дружеството. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА приема следното : Искът за отмяна на арбитражно решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустим. С постановеното на 28.08.2020 г. решение по арб. д. № 170/2018 г. на АС при СППМ - Варна е признато за установено, че „Интейк“ ЕООД е придобило от „КНМ Груп“ ЕООД с договори за цесия от 23.10.2014 г. и от 07.01.2015 г. вземания за сумите 12 660.19 лв. - платена без основание стойност на потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № [ЕГН]/19.08.2010 г. на абонат - физическо лице, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.07.2014 г. до окончателното плащане, и 1 546.30 лв. - присъдени разноски по гр. д. № 11312/2014 г. на Варненски районен съд, за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД. В мотивите към решението арбитражният орган е обосновал компетентността си с постигнато от страните арбитражно споразумение, обективирано в чл.11 и чл.6 на сключените помежду им договори за цесия от 23.10.2014 г. и 07.01.2015 г. Възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба и в първото заседание по арбитражното дело, че арбитражната клауза е недействителна и нищожна, тъй като е уговорена от адв. К. Т. като пълномощник на дружеството, който не е бил изрично упълномощен да сключва споразумение за арбитраж и е действал във вреда на представлявания, е счетено за неоснователно от арбитражния орган. От приложените към арбитражно дело № 170/2018 г. по описа на АС при СППМ - Варна доказателства се установява, че в сключените на 23.10.2014 г. и на 07.01.2015 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД договори за цесия се съдържат идентични клаузи с номерация чл.11, съответно чл.6, с които е уговорено всички спорове между страните, породени от договорите или отнасящи се до тях, включително споровете, породени или отнасящи се до тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договорите или за приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд - [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация съобразно с неговия правилник. При сключване на договорите „КНМ Груп“ ЕООД е представлявано от адв. К. Т., който се е легитимирал като пълномощник с изходящо от управителя на дружеството П. К. пълномощно с дата 04.07.2014 г., представено по делото. Пълномощното е общо и с него адв. Т. е упълномощен да представлява „КНМ Груп“ ЕООД пред съдилища, държавни институции търговски дружества на територията на Република България и „навсякъде другаде, където е необходимо“, вкл. да сключва договори от името на дружеството „при условия, каквито намери за добре“. В пълномощното е указано, че упълномощаването не е ограничено със срок и че „следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат“. В производството по чл.48 ЗМТА ищецът „КНМ Груп“ ЕООД не оспорва обстоятелствата, че разрешеният с арбитражното решение спор се отнася до изпълнението на договорите за цесия, че пълномощното за адв. К. Т. е подписано от законния му представител и че договорите за цесия са сключени от адв. Т. в качеството на пълномощник на дружеството по силата на посоченото по-горе пълномощно, което не е било оттеглено към датите на подписването им - 23.10.2014 г. и 27.02.2015 г. (според мотивите към арбитражното решение, пълномощното е оттеглено едва на 20.11.2017 г.). Правният спор между страните се свежда до валидността на обективираните в договорите арбитражни клаузи, чиято действителност ищецът отрича с твърдение, че са уговорени от пълномощника му адв. Т. без изрично учредена за целта представителна власт. Настоящият състав на ВКС не споделя тезата на ищеца, че за валидността и за пораждане правните последици на сключено от пълномощник арбитражно споразумение е необходимо пълномощникът да е бил изрично упълномощен да уговаря споразумение за арбитраж. Случаите, в които за извършване на определени правни действия чрез пълномощник се изисква изрично пълномощно, по правило са уредени със закон - напр. чл.34, ал.2 и ал.3 ГПК, чл.22, ал.2 ТЗ, чл.137, ал.6 ТЗ, чл.670, ал.1 ТЗ и др. Разпоредбите на чл.19 ГПК и на чл.7 ЗМТА, които уреждат арбитражното споразумение като предпоставка за подведомственост на спора на арбитражните съдилища, за компетентността на арбитражния орган и за стабилитета на арбитражното решение, както и останалите разпоредби на ЗМТА, не предвиждат за сключване на арбитражно споразумение от пълномощник да е необходимо изрично пълномощно. Необходимост от изрично пълномощно за уговаряне на споразумение за арбитраж от пълномощник не може да бъде изведена и от общите разпоредби на чл.36 - чл.42 ЗЗД в частта относно института на доброволното представителство, произтичащо от упълномощаване. При отсъствие на закрепено в закон изискване учредяването на представителна власт за сключване на арбитражно споразумение да се извършва с изрично пълномощно, обуславянето на валидността на арбитражното споразумение от наличието на изрично пълномощно би било contra legem. Изложените съображения се подкрепят и от практиката в цитираните в отговора на исковата молба решение № 198/16.11.2012 г. по т. д. № 149/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., и решение № 60/28.04.2015 г. по т. д. №3527/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., според която „въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното или другото“. След като ищецът по иска с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА не оспорва представителната власт на пълномощника за сключване на договорите за цесия, оспорването на валидността на арбитражното споразумение с доводи за липса на представителна власт е лишено от правна логика, тъй като учредяването на представителна власт по повод на договорите, т. е. на материалното правоотношение, неминуемо включва и учредяване на представителна власт за уговаряне на арбитражно споразумение с цел разрешаване на произтичащите от това правоотношение спорове. Поддържаната от ищеца теза за необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение е в противоречие с постановките в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и конкретно - с т.1, в която е даден отговор на противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос какво трябва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя. По мнение на настоящия съдебен състав разрешенията в тълкувателното решение се отнасят и за арбитражното споразумение, независимо от характера му на процесуален договор, доколкото отразяват принципната позиция на ОСГТК на ВКС, че е недопустимо да се поставят особени изисквания към формата и съдържанието на пълномощното, ако такива не са предвидени в закона. В мотивите към т.1 от тълкувателното решение е разяснено, че при възприетия от законодателя в общата уредба на упълномощаването (чл.36 - 42 ЗЗД) принцип на свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД, е необходимо и достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез избрания негов пълномощник; Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания (напр. чл.22, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.26, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.34, ал.3 ГПК и др.); По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник; Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави (чл.9 вр. чл.44 ЗЗД), като рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия него и е неоправдано да се възлага на третото лице, което е действало добросъвестно. Отнесени към предмета на спора по иска с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, посочените разрешения подкрепят извода, че обвързването на валидността на сключеното от пълномощник арбитражно споразумение с особени изисквания за изричен характер на пълномощното, каквито не са уредени законодателно, е в разрез с буквата и с духа на закона. За валидността и за пораждане правните последици на арбитражното споразумение е достатъчно пълномощникът да е упълномощен писмено от упълномощителя да извършва съвместими с повелителните норми и с добрите нрави правни действия, в чийто обхват попада материалното правоотношение, по повод на което е уговорен арбитраж, и пълномощното да не съдържа ограничения на представителната власт, изключващи правото на пълномощника да уговаря арбитраж. Съгласно общата разпоредба на чл.39, ал.1 ЗЗД, приложима към арбитражното споразумение, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. В конкретния случай с представеното в арбитражното производство пълномощно законният представител на „КНМ Груп” ЕООД е упълномощил адв. К. Т. да извършва широк кръг правни действия, включително да се разпорежда с всички вземания на дружеството - упълномощител и да сключва от негово име договори за потребление „при условия, каквито намери за добре“, като е указал, че при съмнения пълномощното следва да се тълкува в полза на упълномощения. В текста на пълномощното е обективирана ясно и недвусмислено изразена воля на упълномощителя избраният от него пълномощник да осъществява по свой избор и преценка всички необходими в негов интерес правни действия. Пълномощното не съдържа забрани и/или ограничения за пълномощника да уговаря арбитражни клаузи, респ. да сключва споразумение за арбитраж, по повод на сключени от името на упълномощителя правни сделки, когато прецени, че арбитражната клауза/арбитражното споразумение ще бъде в интерес на упълномощителя. При липса на законово изискване за наличие на изрично пълномощно за сключване на арбитражното споразумение и на поставени в самото пълномощно ограничения на представителната власт за сключване на арбитражно споразумение, сключеното от адв. К. Т. арбитражно споразумение, инкорпорирано в клаузите на договорите за цесия, не е недействително. Арбитражното споразумение е валидно, обвързва страните и е породило целените правни последици, поради което постановеното въз основа на него арбитражно решение не подлежи на отмяна при предпоставките на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. В аналогичен смисъл е и произнасянето в други служебно известни на настоящия състав решения, постановени по идентични правни спорове между страните - решение № 194/14.01.2021 г. по т. д. № 794/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 193/21.01.2021 г. по т. д. № 1510/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 37/23.03.2021 г. по т. д. № 795/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че предявеният от „КНМ Груп“ ЕООД иск с правна квалификация чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В представените в хода на устните състезания писмени бележки процесуалният представител на дружеството - ищец се е позовал на нищожност на арбитражното решение съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА вр. чл.19, ал.1, пр. последно ГПК. Нищожността е аргументирана с твърдения, че вземането, признато за съществуващо с арбитражното решение, е придобито от ищеца чрез договор за цесия, сключен с физическо лице – потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП. Доводът за нищожност на арбитражното решение е въведен извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ГПК и предвид трайната практика на ВКС по приложението на чл.47, ал.2 ЗМТА разглеждането му в производството по чл.48 ЗМТА е недопустимо. За пълнота следва да се отбележи, че с арбитражното решение е разрешен правен спор между търговски дружества, които нямат качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради което спорът не попада в обхвата на чл.19, ал.1, пр. последно ГПК вр. чл.47, ал.2 ЗМТА. Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „КНМ Груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против „Интейк“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА на арбитражно решение от 28.08.2020 г., постановено по арбитражно дело № 170/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация - [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :