Р Е Ш Е Н И Е № 92 С о ф и я, 14 ф е в р у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 ф е в р у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 64/2013 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане, назовано жалба, от осъдения И. П. Л. от Г., в момента в затвора Л., е инициирана извънредна проверка на влязлото в законна сила решение № 151 от 13.11.2012 г., постановено от окръжен съд-Габрово по ВНОХД № 149/2012 г. по описа на съда, като са ангажирани основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Гражданският ищец В. Л. Л. от Г., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС и не е ангажирал повереник, както и не е изразил становище по искането. Осъденият Л., лично и чрез защитника си адв.Д.М. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 484/28.06.2012 г., постановена по НОХД № 17/2012 г. на районен съд-Габрово подсъдимият И. П. Л. от Г., в момента в затвора Л., е признат за виновен и осъден за осъществени на 05.06.2011 г. в Г. две престъпления по чл.131а, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден съответно на 3 години и на 1 година лишаване от свобода, по съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е признат за невинен и оправдан за част от обвинението му за кражба и на газов пистолет марка „В.” на стойност 43,50 лв. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия В. Л. граждански иск, като подс.Л. е осъден да му заплати сумата от 2500 лв за причинените му неимуществени вреди от нанесения побой със счупване на кост на лявата му ръка, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 05.06.2011 г. до окончателното й изплащане, като искът му до пълния предявен размер от 10 000 лв е отхвърлен като неоснователен. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Разпоредено е с веществените доказателства, вещи на пострадалия Л., да му бъдат върнати след влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдения адв.З.И. от АК-Г. с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необосноваността, незаконосъобразността й при анализа на доказателствата и направените фактически изводи за авторството и съставомерността на инкриминираните деяния и заради явната несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказания с искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда и по двете обвинения с отхвърляне на предявения срещу него граждански иск изцяло, алтернативно преквалифициране на деянията в по-леко наказуеми престъпления и накрая – чувствително намаляване на размера на наказанията и на размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение, но с въззивното решение Габровският окръжен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него присъда. В саморъчното си искане от 07.12.2012 г. осъденият Л. навежда доводи за наличие на всички основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за пълното му оневиняване, алтернативно намаляване на размера на наложеното му наказание и на присъденото на Л. обезщетение до справедлив размер. В съдебните прения защитникът му адв.М. навежда допълнителни доводи в подкрепа на искането, като настоява за преквалификация на двете деяния в едно престъпление като грабеж, което да се отрази и на размера на наказанието му, което да бъде намалено до справедлив такъв. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В искането декларативно се излага оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в двете съдебни фази на делото, а в пренията осъденият без каквато и да е конкретика упреква съда за отказа му да допусне и разпита поискани от него свидетели, заради което и настоява за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Това оплакване не е съобразено с хода на производството по събиране, проверка и анализ на относимите към предмета на доказване доказателствени материали. Още районният съд е допуснал и събрал всички поискани от страните доказателства, чрез изслушване на СПЕ е проверил годността на пострадалия Л. да свидетелства и е анализирал показанията му за достоверност, включително и чрез съотносяването им с поисканите от защитата на осъдения свидетели Ц.М., Д.К., Е.С.. Безадресно е оплакването за упражнен „натиск от МВР над ключов свидетел на досъдебното производство”, като очевидно се има предвид св.Ив.Г., но чиито показания пред разследващия и пред районния съд старателно са обсъдени и от двете инстанционни съдилища, като са преодолени противоречията в тях. Въззивният съд на свой ред е извършил проверка на доказателствената маса, аналитично е отхвърлил променените пред районния съд показания на св.Г. и е отрекъл тезата на осъдения както за механизма на причинената на пострадалия телесна повреда, така и за отнетите и открити по-късно негови вещи. Отговорил е и на наведените от защитата доводи, които се поднасят и на касационната инстанция с искането от осъдения. ВКС намира, че съществените за обвинението факти са били изведени от съда в резултат на обективен и обстоен анализ на доказателствените източници, няма пренебрегнати и превратно оценени и са спазени всички процесуални изисквания при формиране на вътрешното му убеждение по възприетата от него фактическа обстановка. Даден е бил отговор на възраженията на осъдения и защитата му, с което в пълен обем са били изпълнени изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Поради това не е налице основание за отмяна на атакувания съдебен акт по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, още по-малко – оправдаването му в рамките на установените факти от кръга на чл.102 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с довод за липса на умисъл у осъдения да нанесе побой над пострадалия и да му причини средната телесна повреда, както и да краде от него. Допълнително разпитаните свидетели, извън прекия очевидец на побоя св.И.Г., установяват не просто счупване на ръката му, а следи от сериозен побой над него, което изключва инцидентен удар в ръката или при падане на земята. От друга страна, най-малкото за мобилния телефон се установява отнемането му след нанесения побой. Правилно съдът е извел формата на вината при осъществяване и на двете деяния от обективно установените факти. Неоснователно защитникът на осъдения в настоящето производство настоява за квалифицирането им като едно деяние по чл.199, ал.1, т.3 и 4 от НК както защото фактите сочат на възприетата от съда квалификация на деянията, така и защото би се утежнило положението му заради предвидената за това престъпление много по-тежка санкция. Няма и основание за преквалификация на деянията в по-леко наказуеми, при друга форма на вината му, като доказателствено необезпечени. Затова ВКС приема, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице наведеното в искането на осъдения основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на Л. по съвкупност наказание от 3 години лишаване от свобода с извършеното от него. Въззивният съд се е съгласил с извода на първоинстанционния наказанието и за двете престъпления да бъде определено под предвидения за тях минимум на лишаването от свобода - в чл.196, ал.1, т.1 от НК от 2 години и в чл.131а, предл.2-ро – от 5 години, като е потвърдил определените му наказания съответно от 1 година и от 3 години лишаване от свобода и 3 години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления. Няма основание за смекчаване на санкцията с мотива, че е бил предизвикан от пострадалия, въпреки желанието му да се разберат миролюбиво, защото такива факти не са установени, а следите от нанесения побой над пострадалия говорят за нанесени множество и достатъчно силни удари с кола върху главата и тялото му. Поради това ВКС също не намира основание за корекция на наказанията и затова искането на осъдения в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. Л. от Г., в момента в затвора Л., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 151 от 13.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 149/2012 г. от окръжен съд-Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :