6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София,12.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 558/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 358 от 05.03.2012 г., постановено по т. д. № 2328/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на решение № 56 от 23.03.2011 г. по т. д. № 615/2009 г. на Благоевградски окръжен съд дружеството - касатор е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 35 077 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължения по договор от 03.12.2007 г. за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, ведно със законната лихва от 18.02.2009 г. и разноски в размер на 3 264.62 лв.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските. К. навежда оплаквания за нарушение на материалния закон - чл.20 ЗЗД, при преценката на дължимите от страните престации и условията за заплащане на уговореното в клаузата на т.5.4 възнаграждение за ищеца - изпълнител. Излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на направените от въззивния съд изводи за неизпълнение на произтичащи от договора задължения, релевантно за ангажиране на отговорността му за вреди по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД, и за сигурност в получаването на възнаграждението по т.5.4, с което е съизмерено обезщетението за пропусната полза. Позовава се на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на фактите и доказателствата по делото.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и в представени в открито съдебно заседание писмени бележки. Моли за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира разноски.
С определение № 168 от 19.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съблюдаването от съда на въведените с нея критерии за тълкуване на договорите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да отмени решението по т. д. № 615/2009 г. на Благоевградски окръжен съд и да уважи предявения от [фирма] против [фирма] иск за сумата 35 077 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответникът дължи посочената сума на ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД като обезщетение за пропусната полза от неполучено възнаграждение за успех по т.5.4 от сключения между страните договор от 03.12.2007 г. за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, която ищецът не е могъл да реализира поради виновно неизпълнение на произтичащи от договора задължения на ответника.
Въззивният съд е съобразил, че по силата на договора от 03.12.2007 г. изпълнителят [фирма] е приел срещу заплащане на възнаграждение да изготви проектно предложение и пълна апликационна документация за кандидатстване на възложителя [фирма] по финансирана от ЕС Оперативна програма „Конкурентоспособност” по схема за предоставяне на безвъзмездна помощ 2007BG161PO003/2.1.1-01/2007 „Технологична модернизация на предприятията”. След преценка на уговорките в договора и анализ на доказателствата съдът е направил изводи, че дружеството - ищец е изпълнило точно поетите с клаузата на т.2 задължения като е изготвило цялата проектна документация в съответствие с изискванията на договарящия орган и с добрите практики и е предало проектното предложение преди крайния срок за кандидатстване, но поради пропуск на ответника - възложител да го снабди своевременно с изискан от договарящия орган документ - свидетелство за съдимост на управителя на [фирма], се е стигнало до отхвърляне на проектното предложение на последния етап от конкурсната процедура. Н. на дължимото съдействие за набавяне на документа е квалифицирано като виновно неизпълнение на договорните задължения на възложителя, пораждащо основание за носене на отговорност към изпълнителя по правилата на чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. За доказано е счетено твърдението на ищеца, че проектното предложение е отхвърлено единствено поради бездействието на ответника и че вследствие на него е пропуснал да получи уговореното в т.5.4 на договора възнаграждение за успех в размер на 10 % от одобрената безвъзмездна финансова помощ. С мотив, че заявената с предложението финансова помощ възлиза на 350 770 лв., съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД в претендирания с иска размер от 35 077 лв. /10 % от сумата 350 779 лв./.
Решението е неправилно.
Очертаните с исковата молба и с отговора по чл.131 ГПК процесуални позиции сочат на спор между страните относно съдържанието на дължимите по договора от 03.12.2007 г. насрещни престации. Разрешаването на спора предполага тълкуване на договора и на отделните негови клаузи, с които са уговорени правата и задълженията на изпълнителя и на възложителя. Въззивният съд не е предприел такова тълкуване и по този начин е нарушил материалния закон - чл.20 ЗЗД, като се е отклонил и от създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС в решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. и решение № 157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на ІІ т. о. В цитираните решения, с които е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл.20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля.
Сключеният на 03.12.2007 г. договор за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, по същността си представлява договор за извършване на консултантски услуги срещу възнаграждение и според разрешенията в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 71/03.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 12/31.05.2013 г. по т. д. № 239/2012 г. на ВКС, І т. о., е разновидност на договора за изработка. Престацията, дължима от ищеца - изпълнител, е очертана с клаузата на т.1.1 от договора, с която изпълнителят е приел да изготви проектно предложение и пълна апликационна документация за кандидатстване на ответника - възложител по финансирана от Европейския съюз Оперативна програма „Конкурентоспособност” за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, да подаде необходимите документи за кандидатстване и да представлява интересите на възложителя пред съответните органи и институции в страната. Постигането на дължимия от изпълнителя резултат е обвързано с изпълнение на конкретни задължения, детайлизирани в клаузата на т.2.1 - подготвяне на списък с документи и информация, които възложителят трябва да предостави за изпълнение на възложената работа /т.2.1.1/, изготвяне на цялата проектна документация в съответствие с изискванията на договарящия орган и добрите практики /т.2.1.2/, предаване на изготвеното проектно предложение в определените от договарящия орган места и срок и в изисквания от него вид /т.2.1.3/. С оглед естеството на възложената работа, в чл.3.1 страните са уговорили насрещни задължения за възложителя, чието изпълнение е предпоставка за постигане на дължимия от изпълнителя резултат. Задълженията се свеждат до осигуряване на необходимите за изготвяне на предложението документи и информация в сроковете и във формата, определени от изпълнителя /т.3.1.1 и т.3.1.2/, подаване в срок на документи и информация, изискани от изпълнителя в процеса на работата /т.3.1.3/, своевременно информиране на изпълнителя всяка формална комуникация, проведена с договарящия орган /т.3.1.5/. Целта на договора е заложена в клаузите на т.1.1 и т.5.4 - изготвяне на проектно предложение от изпълнителя, чрез одобряването на което да се осигури финансиране на възложителя по съответната оперативна програма и изпълнителят да получи възнаграждение за успех на база отпуснатата финансова помощ в размер, определен по уговорения в т.5.4 начин.
При разрешаване на правния спор въззивният съд не е търсил вложената в договорните клаузи обща воля на страните, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е изготвил и представил в срок предложение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на ответника /сега касатор/. Безспорно е по делото, че предложението е изготвено и внесено своевременно за одобрение, но е отхвърлено с решение № ТМ-01-1/03.09.2008 г. на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Основанията, с които е мотивиран отказът за одобряване на предложението, са две - непредставяне на актуално удостоверение, че кандидатът за финансиране [фирма] не се намира в ликвидационно производство, и на свидетелство за съдимост на всички членове на управляващия орган на дружеството. Договорните клаузи на т.1.1 и т.2.1 разкриват недвусмислено, че комплектоването на предложението с всички необходими за одобрението му документи е задължение на изпълнителя. В качеството си на експерт в областта на извършваната проектантска дейност изпълнителят несъмнено е следвало да разполага с нужната информация за отнапред установените от договарящия орган изисквания към формалната редовност на проектното предложение и да положи изискуемата от чл.302 ТЗ грижа на добрия търговец, за да набави нужните документи със съдействието на възложителя. След като изпълнителят се е задължил да подготви проектното предложение във вид, годен за одобрение от договарящия орган, а предложението е отхвърлено по причина на нередовност на проектната документация, не може да се сподели становището на въззивния съд, че ищецът е изправна страна по отношение на произтичащите от т.1.1 и т.2.1 договорни задължения и че отказът за финансиране е последица от бездействие на възложителя.
Необоснована е и преценката на решаващия въззивен състав, че отхвърлянето на проектното предложение е последица от неоказването на съдействие от страна на ответника - касатор за набавяне на свидетелство за съдимост на управителя на [фирма] П. Е.. К. е уведомен от договарящия орган за необходимостта от представяне на свидетелство за съдимост с писмо вх. № 103/26.05.2008 г. От показанията на свидетелката П. Г. се установява, че незабавно след получаване на писмото и в съответствие с уговорката в т.3.1.5 са предприети действия за информиране на изпълнителя относно изисканите от договарящия орган документи. Показанията са конкретни и основани на непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, поради което няма причина да не бъдат кредитирани. Липсват доказателства ищецът да е възложил, а касаторът да е отказал да набави свидетелството за съдимост в рамките на определен за това срок, което не позволява да се счете за доказана поддържаната в исковата молба теза, че целта на договора не е постигната поради виновното бездействие на възложителя, релевирано като основание за отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД.
В нарушение на закона са формирани и изводите за настъпване на вреда /пропусната полза/ по см. на чл.82 ЗЗД в патримониума на ищеца - изпълнител, съизмеряваща се с присъденото обезщетение от 35 077 лв.
Решаващият въззивен състав е квалифицирал като вреда пропуснатото от изпълнителя възнаграждение за успех, уговорено в клаузата на т.5.4 от договора. С тази клауза е постигнато съгласие при одобряване на проектното предложение за финансиране възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение за успех в размер на 10 % от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ, като е предвидено, че точният размер на дължимото възнаграждение ще бъде конкретизиран в допълнително споразумение /анекс/. Тълкувана според критериите на чл.20 ЗЗД, клаузата на т.5.4 разкрива общата воля на договарящите възнаграждението да бъде заплатено от възложителя на изпълнителя само в случай на успех, т. е. на одобряване на проектното предложение и предоставяне на финансова помощ. Одобряването на предложението не е гарантирано предварително, дори в случаите на формална редовност на внесеното проектно предложение, а зависи от преценката на договарящия орган за съответствие на предложението с условията за финансиране. Поради обусловеността на възнаграждението от бъдещо несигурно събитие - одобряване на предложението, не съществува отнапред сигурност в получаването му и в реализирането на очакваното от изпълнителя имуществено увеличение. Според принципните разрешения в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, и подлежи на обезщетяване при предпоставките на чл.82 ЗЗД само при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора. С оглед на съдържащите се в клаузата на т.5.4 уговорки, в конкретния случай такава сигурност няма както по отношение на условието за получаване на възнаграждението, така и по отношение на размера на възнаграждението. Окончателният размер е обвързан от страните със стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ и с подписване на нарочно споразумение за конкретизирането му, но тъй като финансирането е отказано, размерът на възнаграждението не е договорен. При отсъствие на сигурност, че и в случай на успех възложителят би получил възнаграждение в размер на 10 % от посочената в проектното предложение финансова помощ - 350 779 лв., изводът на въззивния съд за претърпяна вреда на стойност 35 077 лв. е лишен от опора в разпоредбата на чл.82 ЗЗД.
Като е уважил исковата претенция, въпреки липсата на предпоставките за носене на договорна отговорност по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД от касатора, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК и спорът да се разреши по същество с отхвърляне на предявения иск.
В зависимост от изхода на делото решението следва да се отмени и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер на 5 851.54 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 358 от 05.03.2012 г. по т. д. № 2328/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.2, ет.2, офис 8, против [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.6, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 35 077 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от неполучено възнаграждение по т.5.4 от сключен на 03.12.2007 г. договор за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 5 851.54 лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и един лв. и петдесет и четири ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |