Р Е Ш Е Н И Е   № 49   София, 22 март  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и седми януари  двехиляди и десета  година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                       ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                            Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 668/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на адв. З, като пълномощник на осъдените С. Д. Н. и М. Д. К. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на въззивно решение № 278 от 15.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 1471/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. В искането се излагат съображения, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение са допуснати нарушения, които са основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и налагат отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание осъдените и защитника им не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдената е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а искането на осъдения е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 35 от 28.05.2009 год. постановена по НОХ дело № 282/2008 год. Асеновградският районен съд е признал подсъдимия М. Д. К. за виновен в това, че на 29.10.2004 год. в с. В., обл. Пловдивска умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – удостоверение за наследници №/28.10.2004 год. на Асен Д. К. , поради което и на основание чл. 314 във вр. с чл.2 ал.2 и чл. 54 ал.1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а го е оправдал по обвинението на 21.12.2004 год. в гр. А. в съучастие със С. Д. Н. съзнателно да се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници №/28.10.2004 год. и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 311 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С присъдата съдът е признал подсъдимата С. Д. Н. за виновна в това, че на 21.12.2004 год. в гр. А. съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници №/28.10.2004 год., съставен посредством лъжливо документиране по реда на чл. 314 НК въз основа направено заявление от подсъдимия М. Д. К., като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 314 НК, като на основание чл. 78а ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв, а я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С въззивно решение № 2* от 15.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело №1471/2009 год. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. При тези данни следва да се приеме, че искането на осъдената С. Н. е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него наказателно дело да бъде прекратено. Съображенията за това са следните: Искането за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422 ал.1т.5 НПК може да бъде направено от прокурора или осъдения. Осъденият за престъпление от общ характер може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело при наличието на основание по чл. 422 ал.1т.5 НПК само ако не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. В този смисъл е волята на законодателя изразена в чл. 420 ал.2 НПК, която не може да се тълкува разширително. В конкретния случаи по отношение на осъдената делото е решено с налагане на административно наказание и тя няма процуесуална възможност сама да иска възобновяването му. Искането на осъдения М. К. е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подрели на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение поради следните съображения: Доводът за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с допуснати нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. В този смисъл са изложените съображения, че възивната инстанция не е проверила задълбочено правилността на присъдата, не е констатирала допуснатите нарушения при формиране волята на решаващия съд при изграждане на фактическите и правни изводи и не е отговорила на оплакването му. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 313, чл. 314 ал.1 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. В съответствие с правомощията си, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната от подсъдимите осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Направила им е собствен анализ и е мотивирала извода си, че по основните факти, включени в предмета на доказване, а именно отправеното искане от под. К. пред длъжностното лице в отдел “Административно обслужване на населението” в община А. за издаване на удостоверения за наследници, съпроводено с представяне на молби декларации, в които посочил, че наследник на неговия дядо е само баща му, а на последния- той и неговата сестра, като затаил известният му факт, че дядо му имал още един син, който през различни периоди и по различни поводи поддържал връзки с баща му, извършената проверка от длъжностното лице в регистъра за населението на с. С. вир, който се съхранявал от кметството в с. В., при която било констатирано записването и зачеркването на друг наследник на починалия му дядо, проведения по този повод разговор, при който подсъдимият го уверил, че единствен наследник на дядо му е неговия баща, задоволяването на длъжностното лице с това уверение, защото имало непълноти и неточно отразяване в съставяните през различни периоди и при промени в административно-териториалното разпределение на кметствата, регистри и издаването въз основа на него на исканите удостоверения за наследници, са събрани достатъчно доказателства. Преценила е, че тези факти са приети за установени след съвкупния анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали и при съблюдаване задължението на решаващия съд по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК. След като самостоятелно ги е оценила и не е констатирала логически грешки и извращаване на съдържащите се в доказателствените източници фактически данни, не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не е знаел за съществуването на този наследник на дядо си и представените молби декларации отговарят на действителното фактическо положение. В мотивите на решението е отговорила на оплакванията на жалбоподателите и е посочила основанията, поради които не въприема доводите в тяхна подкрепа. Изразеният от осъдения подход на изразяване несъгласие с оценката на гласните доказателствени средства противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които съдът се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Негово суверенно право, което не подлежи на последваща проверка, е да кредитира даден доказателствен източник. Контролиращата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание, в логическата му връзка с останалите, дали при противоречие между доказателствените източници е мотивирано решението за кредитирането му и дали е достатъчен за формиране на даден фактически извод. Фактическият извод, че подсъдимият е знаел за роднинската връзка между починалия му баща и св. Б, не е произволен и не е направен при едностранчива оценка на доказателствата, както се поддържа в искането. Съдът без основание е упрекнат, че е кредитирал показанията на св. Б, Р. Б. и С. С. , като не е отчел евентуалната им заинтересованост. Още първоинстанционният съд е отчел тази евентуална заинтересованост и затова внимателно го е съпоставил с останалите доказателствени източници, в това число с показанията на свидетелите Й, И. Ч. и Б. Ч. и мотивирано ги е преценил като добросъвестни, логически и обективни. Правилата за формиране на волята му да ги кредитира са спазени, а по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия. Извън довода за допуснати нарушения при оценката на доказателствата не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Оставя без разглеждане искането на осъдената С. Д. Н. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 1471/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 278 от 15.10.2009 год. Прекратява производството по НД № 668/2009 год. по описа на Върховния касационен съд в тази му част. Оставя без уважение искането на осъдения М. Д. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 1471/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 278 от 15.10.2009 год., с което е потвърдена присъда № 35 от 28.05.2009 год. по НОХ дело № 282/2008 год. на Асеновградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: