Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София, 22 януари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Невена Пелова и след становище на прокурора от ВКП АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, като изслуша докладваното от съдия Медарова наказателно дело №1015/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане /наименувано жалба/ на осъдения Н. Й. Ч. за възобновяване на нчд № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. В писменият документ, подаден от осъденото лице /първоначално до АС – Пловдив/ е посочено, че обжалва решението по частното дело, поради невярното му съдържание в частта, в която е издадена присъдата на германския съд, която е приета за изпълнение в Р България. С писмено допълнение към първоначалното искане осъденият е посочил, че разполага с всички документи, свързани с постановената в Р Германия присъда и ще ги представи по делото, поради това, че между тях и получените от българския съд, свързани с изпълнението на признатата присъда е налице несъответствие. Пред настоящата касационна инстанция осъденият Ч. се явява лично, доведен от мястото, където изтърпява наказанието лишаване от свобода. Представлява се от служебно назначен защитник, адв. С.. Осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване на делото. Защитникът на Ч. застъпва становище, че осъденият не е участвал в наказателното производство по признаване на акта, с който му е било наложено наказанието лишаване от свобода. Призован е бил от издаващата държава и е участвал чрез видеоконферентна връзка само в едно от съдебните заседания, като е изразил съгласие наказанието, наложено с чуждата присъда да се изпълнява в Р България. Отделно сочи, че осъденият не е имал връзка с неговия защитник и не е разполагал с материалите по делото, за да се запознае с тях и да разбере каква част от наказанието, което е изтърпял ще му се приспадне в Р България. По тези причини, с решението на българския съд, с което е прието за изпълнение наказанието лишаване от свобода, не е приспаднат целият изтърпян в чуждата държава период от наказанието. От друга страна осъденият не е бил уведомен за това решение и за възможността да го обжалва, поради което счита, че са налице основания за възобновяване на производството по частното дело, с цел осъденият да упражни в пълнота правото си на защита. Осъденият Ч. в последната си дума пред ВКС заявява, че поддържа искането за възобновяване на делото. Пред ВКС представителят на ВКП намира искането, което е подадено при условията на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за неоснователно. Посочва, че решението на окръжния съд е постановено в производство по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение, и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода/ ЗПИИСАННЛСМВЛС; Закона/ при спазване на законовите изисквания на същия закон, като съдът е приспаднал изтърпяното наказание в издаващата държава, в съответствие с данните, с които е разполагал по делото, предоставени му с удостоверението по чл. 3 от закона и решението на съда. Отделно сочи, че твърдението на защитата относно липсата на пълна информация за размера на изтърпяното в издаващата държава наказание по частното дело, което се иска да бъде възобновено, биха могли да послужат като основание за образуване на производство по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК, ако се установи, че се касае за новооткрити обстоятелства. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо - направено е от процесуално легитимирана страна, осъдено лице срещу влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, което следва да се причисли в категорията актове по чл. 419, ал.1 от НПК, подлежащи на проверка по реда на гл. 33 от НПК. Това е така, поради законовите му последици, с които се решават въпроси по признаване и изпълнение на присъда на чужд съд и изпълнение на наказанието/чл.3 от РР 2008/909 ПВР/, които за държавите членки на ЕС до влизане в сила на закона са били уреждани с акт по реда на чл. 457, ал.2 от НПК/ съгл. чл.26 от РР 2008/909 ПВР на Съвета на ЕС същото заменя съответните разпоредби на Европейската Конвенция за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983 г. и допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г.; в този смисъл са Р№60122 по н.д. №346/21 г. на 3-то НО на ВКС; Р №6017 по н.д. № 239/2021 г. на 3-то НО на ВКС и др./ Искането е подадено в 6-месечния срок от влизане в сила на решението на окръжния съд - същото е постановено на 22.05.2023 г. в открито съдебно заседание в присъствието на защитник на осъдения и не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 06.06.2023 г., а искането за възобновяване е постъпило в АС – Пловдив на 19.10.2023 г., изпратено по пощата от Затвора-Ловеч на 17.10.2023 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството по нчд № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано въз основа на две съдебни решения, изпратени от Областен съд Мюнхен I в Германия и на Районен съд Мюнхен в Германия и удостоверение, с което се иска тяхното признаване и изпълнение спрямо българския гражданин Н. Й. Ч.. С решение №231/22.05.2023 г. на Окръжен съд -Пловдив по същото дело са признати и приети за изпълнение в Р България решение № 7 KLs 128 VRs 213084/20 на Областен съд Мюнхен I в Германия, постановено на 02.07.2021 г. и влязло в сила на 15.07.2021 г. и решение № 824 Ds 274 Js 179153/19 на Районен съд Мюнхен в Германия, постановено на 20.02.2020 г. и влязло в сила на 28.02.2020 г., съгласно които българският гражданин Н. Й. Ч. е бил осъден за извършени от него две престъпления, квалифицирани като опасни телесни повреди, съответно по пар. 223, ал.1, 224, ал.1, №2, №5, 21, 49, 64 с първото решение, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1620 дни и по пар.223, ал.1, 224, ал.1, №2, №4 от Германския наказателен кодекс с второто решение, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 540 дни, или общо на 2 160 дни, като съдът е определил на осн. чл. 57, ал.1, т.2 б.“а“ и „б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията. На осн. чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът е приспаднал от срока на наказанието лишаване от свобода, изтърпяната част на наказанието в издаващата държава, съответно 231 дни по първото решение и 103 дни по второто решение, както и времето до фактическото му предаване на Р България. От материалите по делото се установява, че производството по чл.12 от Закона е разгледано без осъденият да е присъствал лично в съдебно заседание, поради това, че е бил задържан в затвор в издаващата държава за изпълнение на наложените му наказания лишаване от свобода. Участието на осъденото лице по делото е било обезпечено чрез видеоконферентна връзка, като при разглеждането му е участвал служебно назначен защитник. Осъденият е участвал чрез видеоконферентна връзка в съдебно заседание на 14.12.2022 г. В същото му е бил назначен служебен защитник, с негово съгласие и Ч. е заявил, че не желае да участва в следващите съдебни заседания чрез видеоконферентна връзка, тъй като има назначен защитник, който да го представлява по делото. Преди провеждането на съдебното заседание осъденият е бил призован лично в издаващата държава, като в съдебното производство е приложен протокол от изслушването на Ч. в закрито съдебно заседание пред съд на издаващата държава, от 03.06.2022 г. пред Районен съд Ландсберг на Лех в Ландсберг на Лех. От съдържанието на същия протокол е видно, че осъденият е бил изслушан лично по повод намеренията на издаващата държава за подаване на молба за признаване и изпълнение на постановените спрямо него съдебни актове, с наложени наказания лишаване от свобода, съгласно РР 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, относно естеството и последиците от тази процедура, както и за принципа на особеността и последиците при отказ от него. При изслушването Ч. е декларирал, че е разбрал разясненията на процесуалните му права и е съгласен с прехвърлянето му в Р България. В следващите съдебни заседания осъденият е бил надлежно представляван от назначения служебен защитник, който е участвал при провеждането им и решението по делото е било произнесено в негово присъствие в съдебното заседание на 22.05.2023 г., като той е имал задължение да уведоми подзащитния си за неговото съдържание. При тези данни по делото не се установи нарушение на правото на осъдения да участва в съдебното производство по делото, да бъде информиран за неговото развитие и да организира ефективно своята защита. Същият е бил представляван от защитник, назначен с негово съгласие, който е участвал в цялостното провеждане на производството пред окръжния съд, а ефективността на упражнената защита е въпрос на вътрешните отношения между страните по оказването на правната му помощ, в това число и по въпроса за обжалване на съдебното решение. В искането на осъдения и в пледоарията на неговата защита пред настоящата инстанция се съдържа оплакване за неправилно приспаднат размер на изтърпяното в издаващата държава наказание и несъобразяване с решенията на съда, които са признати за изпълнение. Оплакването е неоснователно. Окръжният съд е съобразил изцяло постановеното решение за признаване и изпълнение на наказанията с решенията на издаващата държава, включително и със срока на изтърпяното наказание в същата, посочен в Удостоверението по чл.3 от Закона. В т.2.2 от същото удостоверение е посочено, че срока на лишаване от свобода, изтърпян във връзка с наказанието от осъдения Ч. е 128 дни от наказанието по първото решение и 103 дни от наказанието по второто решение, или общо 231 дни, като съдът е приспаднал този срок, така както е посочен, както и е зачел времето до фактическото предаване на лицето на Р България при изтърпяване на наказанието по признатите и приетите за изпълнение съдебни актове. По изложените съображения искането за възобновяване, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК на наказателното дело, с което са приети и признати за изпълнение решенията на издаващата държава е неоснователно, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по чл. 12 от Закона и следва да се остави без уважение. От приложените по делото материали се установява, че след постановяване на решението за признаване на решенията на чуждия съд в хода на изпълнение на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода до ОС-Пловдив е постъпила информация от Началника на затвора-Пазарджик, където осъденият търпи наказанието, относно получени документи от издаващата държава за полаган от Ч. труд в условията на арест. Посочени са точните периоди, в които осъденият е полагал труд, както и че тези дни не са приспаднати от наложеното наказание при приемането на присъдата за изпълнение. Писмото е придружено с документ от издаващата държава на немски език, без превод на български език. С разпореждане №1199/11.09.2023 г. съдията -докладчик по делото е разгледал полученото писмо от Началника на затвора-Пазарджик и е разпоредил изпращането му на Окръжна прокуратура-Пловдив за произнасяне по реда на чл.417 от НПК, вр. пар.4 от ДР на Закона. Мотивирал е становището си с довода за липса на посочена в удостоверението информация за работни дни, които да бъдат приспаднати, съгласно чл. 18, ал.2 от Закона и с ТР 17/12.04.2017 г. на ОСНК на ВКС. Застъпеното становище не е съобразено с текста на чл. 18, ал.2 от Закона /която има специален характер спрямо тази на чл. 417 от НПК, който в случая е неприложим/, в която разпоредба се закрепва отделно производство, различно от същинското производство за приемане и признаване на присъдата на издаващата държава, което се развива след постановяването на първото решение. Същото се развива в случаите, когато в удостоверението по чл.3 не се съдържа информация за това/какъвто е настоящият случай/ и има за цел да бъдат приспаднати работните дни, които са положени от осъдения при изтърпяване на наказанието в издаващата държава, само ако законодателството на тази държава допуска това, включително при необходимост и след провеждане на допълнителни консултации с органите на тази държава./ в този см. Р №5/22 г. по н.д №1059/21 г. на 2-ро НО на ВКС /. В цитираното тълкувателно решение №3/2017 г.на ОСНК на ВКС, което е съобразено с решение на Голям състав на Съда на ЕС (СЕС, Съда) от 08.11.2016 г., постановено по дело С-554/14, по повод отправено преюдициално запитване е възприето тълкуване за невъзможност изпълняващата държава да намали наказанието на трансферираното лице от друга държава членка на ЕС, когато компетентните органи на тази държава не са извършили подобно намаляване на наказанието по причини, че законодателството й не допуска това, а не е отречена изобщо възможността положеният труд от лицето да бъде приспаднат от наложеното наказание, като е посочено, че това е изцяло в компетентността на издаваща държава. По настоящото дело не е налице информация за това дали законодателството на издаващата държава допуска такъв вид приспадане на наказанието, от полученото от същата държава писмо се установява само, че осъденият е полагал труд при задържането му и периодите, през които е положен този труд, като писмото е изпратено по инициатива на Р Германия. При всички случаи тези обстоятелства могат да бъдат изяснени само посредством консултации с издаващата държава, а компетентен да ги проведе е окръжният съд, постановил решението по чл.12 от Закона. Независимо от констатираната неправилност на постановеното разпореждане, с което е отказано съдът да се произнесе по писмото на Началника на затвора, ВКС не разполага с правомощия в тази насока, тъй като образуването на производство по чл.18,ал.2 от Закона е от компетентността на съответния окръжен съд, който е постановил решението за признаване и изпълнение на присъдата на чуждия съд и следва да приключи със самостоятелен съдебен акт. По повод констатираната по делото липса на образуване на производство по чл.18, ал.2 от Закона, след произнасяне по настоящото искане за възобновяване делото следва да се изпрати на ОС – Пловдив за образуване на производство по чл. 18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в което да се даде отговор на въпроса относно зачитането на положения труд от осъдения в издаващата държава при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Водим от горното и на осн. чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Й. Ч. за възобновяване на нчд № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ИЗПРАЩА по компетентност делото на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по реда на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: