Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр. София, 05 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1347 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалба от пълномощника на гражданския ищец и частен обвинител Т. С. С. срещу присъда №3 от 27.02.2014 г., постановена по ВНОХД №6/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Силистра, с която постановената по НОХД №203/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Силистра присъда е отменена в частта, с която подсъдимият М. В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.159, ал.1 НК, като с въззивния съдебен акт подсъдимият е оправдан по това обвинение. С въззивната присъда е изменен първостепенния съдебен акт в частта за наложеното на В. наказание за извършеното престъпление по чл.143, ал.1 НК, като същото е увеличено от една година и шест месеца на три години „лишаване от свобода“, както и е увеличен определения изпитателен срок по чл.66, ал.1 НК от три на пет години. С въззивната присъда е потвърден постановения първоинстанционен съдебен акт в останалата му част. В касационната жалба се релевират доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на закона по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.159, ал.2 НПК и по отношение на размера на уважения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. Поддържа се, че неправилно са били анализирани доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство, като незаконосъобразно решаващият съд е приел, че предаването на изготвения от подсъдимия В. запис с порнографско съдържание на съпруга на пострадалата С. не е съставомерно по чл.159, ал.2 НК. Поддържа се, че оправдаването по това обвинение почива на неправилен анализ на доказателствени материали, довел до погрешно установяване на релевантните за изхода на делото факти. Прави се оплакване и за неправилно определяне на имущественото обезщетение, дължимо от подсъдимия В. за претърпените от пострадалата С. неимуществени вреди, като се поддържа, че последиците от извършеното престъпление не са отшумели и в резултат на извършеното престъпление С. продължава да изпитва страх, стрес и унижение. С касационната жалба се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В хода на касационното производство защитникът оспорва касационната жалба като твърди, че изготвянето на материал, който има белезите на порнографски не е достатъчно, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.159 НК. Поддържа се, че правилно въззивният съд е оправдал В. по това обвинение, а ако бъде застъпено становището на касационния жалбоподател това би застрашило основни свободи на личността. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Твърди, че правилно въззивният съд е преценил, че осъществените от подсъдимия действия не представляват престъпление по чл.159, ал.1 НК, тъй като порнографския материал не е разпространен. Поддържа се, че правилно е определен и размера на дължимото от подсъдимия обезщетение, като са спазени изискванията на чл.52 ЗЗД. Подсъдимият В. моли за справедливост. Твърди, че всичко написано в касационната жалба е лъжа. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от първоинстанционният и въззивният съд и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. При внимателно запознаване с текста на касационната жалба и конкретните оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК може да бъде направен извод, че липсват възражения, свързани с направения от решаващите съдилища доказателствен анализ. Всички доводи на касационния жалбоподател се отнасят не до установените от съдебните състави релевантни факти по делото, а до правните изводи, направени по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.159 НПК. Ето защо касационният съд прецени, че не трябва да излага подробни съображения за това касационно основание, а единствено да посочи, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не се налага отмяна на атакувания въззивен съдебен акт на това основание. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: При правилно установените факти въззивният съд е направил неточни правни изводи относно извършването от страна на подсъдимия В. на престъпление по чл.159, ал.1 НК. В съдебният си акт въззивният съд е отменил постановената първоинстанционна присъда и е оправдал подсъдимия по обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.159, ал.1 НК. Приел е, че за осъждането на В. е трябвало да бъде установено това, че той е разпространил създадения порнографски материал по начина, регламентиран в тази законово разпоредба. Като аргумент в подкрепа на тезата си е посочил и предходната редакция на нормата (в сила до 2002 г.). Касационната инстанция намира, че възприетото от въззивния съд не може да бъде споделено. При тълкуването на нормата на чл.159, ал.1 НК може да бъде направен извод, че законодателят е предвидил в диспозицията на текста осем самостоятелни изпълнителни деяния на това престъпление, като липсва основание да се приеме, че те не могат да бъдат осъществени самостоятелно. Неправилно съдът е свързал първото изпълнително деяние „създаване“ на порнографски материал с последното „разпространяване“ на такъв материал, като е преценил, че след като подсъдимият не е разпространил създадения от него видеоматериал действията му са несъставомерни. Неправилни са изводите и на първостепенния и на въззивния съд и по отношение на това, че В. не е разпространил порнографския материал. По делото безспорно е установено това, че той го е предал на свидетеля С., като по този начин е предоставил възможност на трето лице да възприеме съдържанието му. При тълкуването на нормата на чл.159, ал.1 НК липсва основание да се приеме, че за осъществяването на изпълнителното деяние е необходимо създадения материал да бъде разпространен на неограничен брой лица. В този случай би била приложима разпоредбата на чл.159, ал.2 НК, която се явява квалифициран състав по отношение на престъплението по чл.159, ал.1, пр. последно НК. Доколкото в хода на производството не се спори по отношение на авторството на инкриминираното деяние и това, че създадения продукт представлява порнографски материал оправдаването на подсъдимия по това обвинение е незаконосъобразно и представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Сходни изводи могат да бъдат направени и по отношение на предходните съдебни актове в частта им, с която изцяло е отхвърлен предявения от пострадалата С. граждански иск с предмет- претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.159, ал.1 НК. В случая неправилно решаващите съдилища са преценили претенцията за неоснователна и са я отхвърлили изцяло, като не са съобразили това, че гражданския ищец е търпял неимуществени вреди от осъществените две форми на изпълнителното деяние по чл.159, ал.1 НК. Касационният съд изцяло се солидаризира с приетото от предходните съдебни състави по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.159, ал.2 НК. Законосъобразно те са преценили, че действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани по този текст, тъй като В. не е разпространил създадения от него порнографски материал по начина, посочен в закона. При анализ на разпоредбата на чл.159, ал.2 НПК следва извод, че с действията си субектът на престъплението трябва да разпространи порнографски материал, като използва способ, даващ възможност на неограничена група хора да възприемат съдържанието му. Именно това е особеността на разпространението на информация при използването на интернет. Ето защо касационният съд прецени, че правилно подсъдимият е оправдан по това обвинение и жалбата в тази й част е неоснователна. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 НПК и атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен в частта му, с която е отменена постановената осъдителна присъда по отношение на обвинението за извършено от подсъдимия В. престъпление по чл.159, ал.1 НК, като делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №3 от 27.02.2014 г., постановена по ВНОХД №6/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Силистра, в частта, с която подсъдимият М. В. В. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.159, ал.1 НК и в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Т. С. С. срещу подсъдимия В. граждански иск за сумата от 2 000 лева с предмет претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.159, ал.1 НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на Окръжен съд- гр.Силистра. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.