Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 14 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети март 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........А. ЛАКОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 190/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на подсъдимите Л. А. Г. и Б. П. П. срещу въззивно решение № 209, постановено на 14.12.2013 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 279/2013 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 24, постановена от Пазарджишки окръжен съд на 10.06.2013 г. по НОХД № 678/2012 г., подс. Л. Г. е бил признат за виновен в това, че на 21.10.2011 г. в [населено място], обл. Пазарджик, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 182,838 кг. на обща стойност 1 097 028 лв. със съдържание на активен компонент ТХК от 1.6 до 8.9 тегловни процента, като наркотичното вещество е в големи размери, поради което и на осн. чл. 354а ал.2 изр. 1 вр. ал.1 пр.4 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на девет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Със същата присъда подс. Г. е бил признат за виновен в това, че на същата дата и на същото място е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК на подс. Г. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на девет години, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 30 000 лв., като за изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е определен строг първоначален режим. Със същата присъда ПзОС е признал подс. Б. П. П. за виновен в това, че през пролетта на 2011 г. е засял и до 21.10.2011 г. в м. Горни лозя, в землището на [населено място], общ. Пазарджик е отглеждал 5652 броя растения от рода на конопа – канабис с общо нетно тегло на листната маса – марихуана 46.385 кг. със съдържание на активен компонент ТХК 4.1 тегловни процента на обща стойност 278 310 лв. в нарушение на установените за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори правила, поради което и на осн. чл. 354в ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца и глоба в размер на 7 500 лв. Определен е бил общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. С цитираното въззивно решение присъдата е била изменена, като са били намалени наложените на подсъдимите наказания, както следва: на подс. Л. Г. – за престъплението по чл. 354а ал.2 изр. 1 вр. ал.1 пр.4 – лишаването от свобода на седем години и глобата на 20 000 лв., като са били намалени и общите наказания по чл. 23 от НК до тези размери; на подс. Б. П. П. – лишаването от свобода на три години и глобата на 6 000 лв. Касационната жалба, подадена от името на Л. Г., релевира всички касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК, както и въвежда твърдение за наличие на необоснованост на въззивното решение. Сочи се, че при постановяването на първоинстанционната присъда и на въззивното решение съдилищата са нарушили чл. 13 и чл.14 от НПК, като не са взели мерки за разкриване на обективната истина, както и че необективно и едностранно са изследвали доказателствата по делото. Твърди се, че съдебните актове са постановени в нарушение на чл. 303 от НПК, първата инстанция не е проявила активност при събирането на доказателства, а наличните не сочат по несъмнен начин подс. Г. да е извършил престъпленията по чл. 354а и чл. 339 от НК. Нарушението на материалния закон се аргументира с допуснатите процесуални нарушения, довели до неправилен извод за съставомерност на престъпленията, доколкото според жалбоподателя липсва умисъл за извършването им. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването на подс.Г. по двете обвинения. Жалбата на подс. Б. П. съдържа аргументи за наличие на трите касационни основания. Нарушението на материалния закон се обосновава с недоказаността на обвинението по чл. 354в от НК, доколкото единственото доказателство е протоколът за претърсване и изземване в оранжерията, в която е открито засадено растението коноп /марихуана/. Инкриминираните действия в обвинителния акт по засаждането и отглеждането му не са доказани по изискуемия от закона несъмнен начин, а почиват на предположения, поради което са несъставомерни. Твърдението за наличие на съществени процесуални нарушения се обосновава с нарушаване на правилата за родовата подсъдност на делото, доколкото обвинението по чл. 354в от НК е следвало да бъде разгледано от районен съд, а не от окръжен, както и с разпит на св. Д. в нарушение на чл. 218 от НПК. Касационното основание „явна несправедливост на наложеното наказание” се ангажира с оглед обстоятелството, че въззивният съд не е отчел „докрай” установените смекчаващи обстоятелства, поради което и не е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или алтернативно – изменение на решението с приложение на чл. 66 от НК. В срока по чл. 351 ал.3 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба на подс. П., в което се излагат допълнителни доводи в подкрепа на твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Пред касационната инстанция защитата на подс. Г. поддържа жалбата му по изложените н нея доводи, като се аргументира и с доводите, съдържащи се допълнението към жалбата на другия подсъдим. Прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подс. Г. се присъединява към становището на защитника си и моли съда за справедливост. Защитата на подс. П. поддържа жалбата и допълнението към нея. Изразява несъгласие с доказателствения анализ на инстанциите по фактите, като счита, че те са установени въз основа на доказателства, събрани в противоречие с процесуалните правила. Оспорва извода на въззивния съд за липса на предпоставки за приложението на чл. 66 от НК. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за изменението му с приложението на чл. 66 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода. Подс. П. поддържа аргументите и исканията на защитата си, като заявява, че макар и собственик на оранжерията, не е знаел какво се отглежда в нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, като счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подс. Г. е неоснователна. Жалбата на подс. П. е частично основателна. 1. По жалбата на подс. Л. Г. На първо място, касационната инстанция следва да посочи на жалбоподателя и защитата му, че твърдението за необоснованост на въззивните съдебни актове /присъда и решение/ не е сред касационните основания, въз основа на които могат да се атакуват те. Всички аргументи в тази насока е следвало да бъдат изчерпани пред въззивната инстанция, чийто съдебен акт би могъл да бъде подложен на касационен контрол само на посочените в чл. 348 ал.1 т.1- т.3 от НПК основания. Пороците в доказателствения процес биха могли да бъдат обект на проверка, само ако аргументирано бъдат подведени под основанието за контрол на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Простото несъгласие на страната с фактите, приети от съдебните инстанции, и декларирането, че те не се установяват от доказателствата по делото, не може да бъде подложено на проверка от касационния съд. Заявената позиция на защитата на подс. Г. в съдебно заседание пред ВКС, че подкрепя доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на контролирания съдебен акт с аргументите, съдържащи се в допълнението към жалбата на другия подсъдим по делото, също не би могла да доведе до проверка на въззивното решение в частта му, касаеща подс. Л. Г., тъй като соченото допълнение се отнася до доводи, аргументиращи наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК само по отношение на подс. Б. П. и по естеството си са напълно неотносими към обвинението на подс. Г.. Жалбата на подс. Г. все пак следва да бъде разгледана, доколкото в нея, макар и бланкетно, се съдържат твърдения за допуснати нарушения на чл. 13,14 и 107 от НПК. Те са изложени с общи изрази, без каквато и да е конкретика, свързана с доказателствата по делото и способите за тяхното събиране и оценка от съдебните инстанции. Декларативното и абстрактно цитиране на норми на НПК и принципни положения от теорията в касационната жалба е пречка касационният съд да извърши конкретна проверка на атакуваното решение и да се произнесе с максимална прецизност. Правото на защита на подс. Г., независимо от пороците на собствената му жалба, следва да бъде гарантирано от ВКС чрез проверка на въззивното решение с оглед на начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд за доказаност на обвиненията по чл. 354а ал.2 вр. ал.1 и по чл. 339 ал.1 от НК. Проверката на въззивното решение не сочи то да е било постановено в нарушение на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Пловдивският апелативен съд е приел фактическите положения за установени при съблюдаване на процесуалните правила. Направил е собствен анализ и преценка на доказателствените материали, които не е тълкувал превратно или изопачено. Не ги е преценявал и изолирано, а в съответствие с процесуалните си задължения ги е обсъдил с достатъчно внимание и задълбоченост. От мотивите на решението ясно личи, че въззивният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията на свидетелите, разгледани в съчетание с данните, извлечени от веществените доказателствени средства, от писмените доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, от веществените доказателства, от резултатите от експертните изследвания и заключенията от изготвените и приети експертизи. Тезата, залегнала в обясненията на подс. Г., и поддържана от защитника, за това, че у него е липсвал умисъл към двете инкриминирани деяния, ефективно е била изследвана и отхвърлена като убедително опровергана от достоверни доказателства и с помощта на заключенията на експертите. Показанията на поемното лице П. Т. и на майката на подс. Г. – св. М. А., са били подложени на съвкупен анализ заедно с обясненията на подсъдимия. В резултат на него и в кореспонденция с констатациите, отразени в протокола за претърсване и изземване /л. 51 от дос. производство, съгласно които подсъдимият сам е предал ловна пушка тип помпа/, въззивният съд в съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК е стигнал до извода, че Г. е знаел за наличието на огнестрелните оръжия и боеприпаси в дома си, върху които съзнателно е упражнявал фактическа власт. Обстойни аргументи е изложил въззивният съд и относно субективната страна на престъплението по чл. 354а ал.2 вр. ал.1 от НК / вж стр. 9-11 от въззивното решение/. Аргументиран с констатациите, съдържащи се в протоколите за претърсване и изземване, е изводът на апелативния съд, че у подс Г. е било налице ясно съзнание, че тревистата маса, намираща се в негово владение, представлява канабис и че неговата цел е била нейното разпространение. Не може да бъде обоснован с което и да е доказателство по делото не защото не е кредитирано, а просто защото такова липсва, доводът на защитата на подс. Г., че тревистата маса е била предназначена за храна на животните, отглеждани в домакинството на подсъдимия. Количеството на същата – 182.838 кг., нейната чистота, местата, на които е намерена тя /в специални сушилни, независимо че по-голямата част от нея е била в селскостопанска постройка/, намирането на друга част в хола на къщата, поставена в торбичка, окачена на вентилатор, наличието на средства за нейното изсушаване са все аргументи, изведени от обективната доказателствена съвкупност, опровергаващи защитната теза на подсъдимия. Субективната страна на инкриминираното престъпление – ясно съзнание за всички признаци от състава на престъплението по чл. 354а ал.2 вр. ал.1 от НК и наличието на специалната цел за разпространение на държаното наркотично вещество обосновано са мотивирани с изводимите от доказателствените средства данни. Обясненията на подс. Г. и частично показанията на неговата майка са били обсъдени, като съдът е изложил убедителни съображения защо не ги кредитира. Мотивите на въззивното решение съдържат всички изискуеми от чл. 339 ал.2 от НПК реквизити, като от тях е напълно ясна волята на съда да кредитира едни доказателства и да не даде вяра на други. Затова неоснователен е упрекът за неясно предпочитание към едни доказателства за сметка на други и за нарушение по чл. 107 НПК. Съдът е длъжен да събира доказателства както в полза на обвинението, така и в полза на защитата. Никоя от предходните инстанции не е нарушила това свое задължение. Подс. Г. и защитата му не са отправили доказателствени искания, които да са били относими към предмета на доказване и да са били оставени без уважение. Всички доказателства, които съдилищата са имали индиция, че съществуват и че са относими към главния факт по делото относно подс. Г., са били събрани, анализирани и надлежно оценени. Решението на съда относно деянията на подсъдимия Г. е взето при спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното съдийско убеждение. По делото не е допуснато и нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК. От гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в жалбата е изложено твърдението, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения материалният закон е бил приложен неправилно. Доколкото при проверката на въззивното решение не се констатира да са налице основанията на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, няма законово основание да се приеме, че при процесуално издържан анализ на доказателствата въззивният съд е направи неверен извод относно приложимия материален закон. Обективираните и установени чрез доказателствената съвкупност действия на подс. Л. Г. законосъобразно са получили своята материалноправна оценка като престъпления по чл. 354а ал.2 вр. ал.1 и по чл. 339 ал.1 от НК. Липсват основания за оправдаването на подс. Г. или респективно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. 2. По жалбата на подс. Б. П. В жалбата на този подсъдим, послужила като основание за образуване на касационното производство, се съдържат аргументи, които са били предмет и на въззивната проверка по делото. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради разглеждането на делото от некомпетентен съд, е правен пред апелативния съд и е получил в решението му адекватен на закона и на съдебната практика отговор. Обвинението срещу подс. П. за престъпление по чл. 354в от НК действително е било разгледано от окръжен съд като първа инстанция, независимо от неговата родова подсъдност на районен съд съгл. чл. 35 от НПК. Това е сторено не защото съдията-докладчик от първоинстанционния окръжен съд не е изпълнил задълженията си по чл. 248 ал.2 т.1 от НПК, а поради обстоятелството, че делото срещу двамата подсъдими: Г. – за престъпления по чл. 354а и чл. 339 от НК, и П. – за престъпление по чл. 354в от НК, е било внесено в съда с общ обвинителен акт. В компетентността на съдията –докладчик и на съдебния състав не се включва правомощие да разделят дела, тъй като те са обвързани от подсъдността, определена от обвинението, внесено с обвинетелния акт от прокурора. Достатъчно е едно от престъпленията да попада в родовата компетентност на окръжния съд съгл. чл. 35 ал.2 от НПК, за да предопредели това подсъдността на цялото производство именно на този съд. В случая е вярно, че обвиненията спрямо двамата подсъдими са за различни престъпления, поради което между тях не е налице съучастническа дейност, но данните по разследването сочат, че то е проведено спрямо тях именно с оглед разкриването на такава дейност, която обаче е останала недоказана. Цялото досъдебно производство е протекло с действия по разследването с оглед предполагаема връзка между двамата подсъдими и осъществените от тях престъпления, поради което едновременно са извършени определени процесуално-следствени действия и са събирани доказателства. Това е предопределило и разследването на престъпната дейност в общо досъдебно производство, и изготвянето на общ обвинителен акт. В случая съгласно чл. 41 ал.2 вр. чл. 35 ал.2 от НПК производството е било подсъдно на Пазарджишкия окръжен съд, който не е допуснал процесуално нарушение, като е образувал и разгледал обвиненията срещу Г. и П., внесени с общ обвинителен акт. Такова нарушение не е налице и с оглед трайно установената практика, съгласно която разглеждането на обвинението от по-висшестоящ съд като първа инстанция не нарушава правото на защита на подсъдимия. Не се констатира да е налице и друго сочено за съществено процесуално нарушение, свързано с разпита на св. Х. Д. на досъдебното производство- това по чл. 218 ал.1 от НПК. И този довод е получил надлежен и ненуждаещ се от допълнителни коментари отговор във въззивното решение /стр.16/. Въпросът за това дали би било налице нарушение на сочената норма би стоял пред съда единствено в случай, че показанията на св. Д. от досъдебното производство е трябвало да бъдат приобщени към доказателствата в съдебната фаза на процеса. Такава необходимост не е възникнала, поради което и аргументът на защитата се явява лишен от основание. Не може да бъде споделен и аргументът, съдържащ се в жалбата на подс. П., че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е игнорирал оправдателните за него доказателства, като е кредитирал избирателно само обвинителните. Този довод по естеството си е израз на правото на подсъдимия и защитата да изразяват несъгласие с оценката за достоверност на доказателствения материал и изведените въз основа на него факти и доказателства. Въззивният съд обаче притежава суверенно правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата и да установява въз основа на тях фактологията на деянието, стига да не нарушава правилата за тяхното събиране. В случая Пловдивският апелативен съд стриктно е изпълнил задълженията си по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали както в полза на обвинението, така и в полза на защитата. Изложил е убедителни съображения за това каква оценка дава на представените от подс. П. брой на в-к „Марица” с обява за отдаване под наем на собствената му оранжерия, на данъчната декларация, както и на договора за наем /стр.16-19 от въз. решение/. В решението дори се съдържа критика към първоинстанционния съд относно анализа на констатациите, съдържащи се декларацията, като въззивният съд е изразил съгласие с извода, който защитата прави въз основа на този документ. В същото време е извършен анализ на цялата доказателствена съвкупност и са изложени убедителни съображения относно процесуалната негодност на определени от тях да послужат за изграждане на убедителна защитна теза на подс. П.. Мотивите разкриват аналитична преценка на всички доказателствени материали и ВКС не констатира да е налице игнориране, избирателност или неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. На обясненията на подс. П. за наличие на наемни правоотношения по отношение на оранжерията, на представения договор за наем, както и на данъчната декларация, оценявани в съчетание с други доказателствени източници, съдът не е гласувал доверие, тъй като ги е приел за недостоверни, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства - опровергани от други достоверни доказателствени материали.Ето защо решаващите аргументи на Пловдивския апелативен съд да отхвърли версията за наличие на наемни правоотношения по отношение на оранжерията, в която е намерен засят и отглеждан коноп, не разкриват претендираното процесуално нарушение за едностранчива оценка на доказателствата при игнориране на оправдателните такива. С тези аргументи касационният съд отговаря и на допълнителните доводи, съдържащи се в допълнението към касационната жалба относно оценъчната дейност на въззивния съд на представения договор за наем. Не се констатира този съд да не е отговорил на защитните доводи, които защитата е изграждала пред него. Както вече се посочи, в решението ясно и недвусмислено е изразена волята на апелативния съд да не даде вяра на защитната версия, подкрепена с посочените от защитата доказателства, тъй като е счел, че те са опровергани от други – свидетелите Х. Д., Д. Д. и Т. Н., които са категорични, че в оранжерията през инкриминирания период освен подс. Б. П. не са влизали други лица. Изложените пред съда факти за това, че в селото и околността се е чуло, че почвата на оранжерията е била заразена, поради което П. е искал да продаде съоръжението или да го отдаде под наем /съдържащи се в показанията на свидетелите Н., Д., Ж. и З./ са били обсъдени /стр.18 и 19 от решението/, но не са кредитирани поради това, че представляват възпроизвеждане на слухове, а не на лични непосредствени възприятия на свидетелите. Това обаче не означава, че съдът ги е игнорирал и не ги е обсъдил. Както се посочи, той е суверенен в преценката си, стига да е спазил процесуалните изисквания за нейното формиране. Изложеното в решението не дава основание да се счита, че съдът е игнорирал доказателствени източници, вкл. и обясненията на подсъдимия П. и че е оставил защитните аргументи без отговор. ВКС не намира за основателен и друг довод, съдържащ се в допълнението към жалбата и касаещ годността на показанията на св. Х. Д.. Основното възражение касае годността на неговите показания, доколкото той е бил оперативен работник, осъществяващ наблюдение върху оранжерията. Възможността Д. да има качеството на свидетел по настоящето производство не е забранена от никоя норма на процесуалния закон. Той не е изключен от кръга на лицата, имащи право да свидетелстват, съгласно чл. 118 от НПК, тъй като не попада нито в хипотезата на ал.1 т.3, нито в тази на ал.2. В същото време той не е участвал и в съставянето на специално разузнавателно средство срещу подс. П. по см. на чл. 172 от НПК. По делото са налице данни, че е прилаган оперативен способ „наблюдение”, но това е станало спрямо други лица, непривлечени към наказателна отговорност. От приложените към настоящето производство веществени доказателствени средства, съдържащи резултати от проведени специални разузнавателни средства, се установява, че спрямо подс. Б. П. не са били прилагани такива, както и в приложените и документираните не се съдържа никаква информация за него и оранжерията, чийто собственик е той. При това положение показанията на св. Д., който е оперативен работник и като такъв е осъществявал оперативно наблюдение с цел разкриване на престъпление, законосъобразно са били ценени като източник на доказателства, доколкото възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля относно факти и обстоятелства по делото. Позоваването от защитата на решението по делото „Д. срещу България” на Европейския съд за правата на човека /решение от 26.10.2006 г./ е неоснователно. Аналогията в случая е абсолютно неуместна доколкото по настоящето дело свидетелят е депозирал показанията си пред съда в присъствието на подсъдимия и защитата му, те са били възприети от тях и са имали възможност както да задават въпроси, така и да ги оспорят, за разлика от цитираното дело, по което става въпрос за „разузнавателни данни на регионалната дирекция на полицията”, послужили като основание за задържане на лицето, но до които достъп не е имал нито съдът, нито обвиняемият и защитата му. В този смисъл е неоснователен и доводът, че съдът не е анализирал показанията на св. Д. в контекста на приложените към делото СРС. Последните нямат никаква относимост към предмета на доказване по обвинението спрямо П., те са прилагани спрямо други лица, които в настоящия процес са свидетели, и съдържанието на искането за разрешение за тяхното прилагане не може да бъде източник на доказателства по настоящето дело. Неоснователно е възражението, изложено в допълнението към жалбата на подс. П., че съдилищата са изградили вътрешното си убеждение върху протокол за претърсване и изземване от 21.10.2011 г /л. 36 и сл. от ДП/, който удостоверява действие по разследването, което не е било извършено по установения от закона ред. Възразява се, че при извършвано повече от месец наблюдение на оранжерията, не би могла да е налице „неотложност” на извършване на претърсването в нея, а е следвало да бъде взето предварително разрешение от съдия. Цитираният протокол всъщност удостоверява първото действие по разследването /видно от писмо, приложено на л. 7 от ДП/, което е поставило началото на досъдебното производство на осн. чл. 212 ал.2 от НПК. В тези случаи не е приложима разпоредбата на чл. 161 ал. 1 от НПК, доколкото все още не съществува досъдебно производство, в рамките на което да се поиска предварително разрешение от съдия за извършването на претърсването и изземването. Предварителната оперативна дейност, независимо от срока, в който е извършвана, е въпрос на тактика и на събиране на данни за престъпна дейност и особено в случаите, в които в нея са ангажирани повече лица, е обосновано да предопредели и ситуация на „неотложност” по смисъла на чл. 161 ал.2 от НПК. В случая тази неотложност е била налице не само спрямо собствеността на подс П., но и по отношение на подс. Г., което е видно от едновременното извършване на претърсване и изземване в помещения, собственост на тези подсъдими. В случая важното е, че са спазени изискванията за предоставяне на протокола за одобрение от съдия, което е станало в изискуемия се от закона срок /л. 34 от ДП/. По този начин последователността на действията на органите по разследването и спазването на посочените в закона срокове е предопределило и процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване. Доводите на защитата за нарушение на процесуалния ред за събиране на това писмено доказателствено средство са неоснователни, поради което според ВКС не могат да обусловят наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Основателен е доводът на защитата, че в съдебните актове на предходните съдебни инстанции не са изложени никакви факти относно изпълнителното деяние „засаждане” на престъплението по чл. 354в от НК. Такива са описани само в обвинителния акт /снабдяване със семе за производство на марихуана, което засадил в оранжерията/. Липсват данни тези действия всъщност да са били приети от инстанциите по фактите, тъй като те не фигурират във фактическата обстановка, приета за установена от тях. По същество по делото и не са анализирани никакви конкретни доказателства за начина на осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние, които да дават информираност както на подсъдимия и защитата му, така и на настоящата инстанция, как е било формирано вътрешното убеждение на съдилищата за доказаност на това обвинение. Липсата на каквато и да е конкретика както по фактите, така и на това въз основа на какви доказателства са приети за установени те, представлява съществено нарушение на правото на защита на подс. П.. Признат е за виновен по обвинение, по което изначално не би могъл да упражни правото си на защита предвид неговата неяснота. Доказателства за формата на изпълнително деяние „засяване” не са представени нито с внасянето на обвинителния акт в съда, нито по-късно в хода на провеждане на съдебното следствие. ВКС не намира, че по делото съществува каквато и индиция такива доказателства да съществуват, но да не са били събрани в хода на процеса. Ето защо нарушеното право на защита на подс. П. да се защити по едно формално повдигнато обвинение, за което не са събирани доказателства, но не биха и могли да бъдат събрани, може да се постигне с неговото оправдаване. По този начин ще се охранят правата му в процеса и същевременно няма да бъдат нарушени правата на прокуратурата да докаже обвинението. Тези аргументи обаче не могат да бъдат споделени по отношение на формата на изпълнителното деяние „отглеждане” на престъплението по чл. 354в от НК. От съдържанието на обвинителния акт и съдебните актове на предходните инстанции е видно какви са фактите, с които е било обосновано то, както и доказателствата, с които е обезпечено това обвинение. „Отглеждането” по смисъла на чл. 354в от НК не следва да се възприема стеснително и чисто като ботаническо-агрономически физически действия, включващи окопаване, напояване, плевене и т.н. Това изпълнително деяние включва в себе си и полагане на грижи под всякаква форма, с които се обезпечава отглеждането на растенията, предмет на престъплението. Това могат да бъдат действия по охраняване на помещението /в случая оранжерията/, по наблюдаване и контролиране на процесите в него – осветление, напояване, ниво на растеж, цъфтеж и т. н. В случая подс. Б. П. е извършвал точно такива действия, доколкото той е престоявал в оранжерията и около нея докато вътре са били насадени растенията от рода на конопа, които са били обезпечени в растежа си с необходимата температура и капково напояване. С това той е осъществил формата на изпълнителното деяние „отглеждане” на престъплението по чл. 354в от НК, независимо че не е установено той лично да е окопавал и плевил насажденията. В този смисъл изводът на съдебните инстанции не може да бъде опроверган със заключението на агрономическата експертиза, каквото искане прави защитата, съгласно заключението по която площта, на която е констатирано засадено растението коноп и броя на стръковете /5652 броя/ са изисквали грижите на поне 5-6 човека. Това, че е внесено обвинение само спрямо подс. П., както и че не са идентифицирани лица, които да са извършвали конкретни действия по обгрижване на растенията, не опровергава съставомерността и доказаността на обвинението спрямо привлечения към наказателна отговорност подсъдим. В случая съдебните инстанции не са игнорирали части от експертизата във вреда на подсъдимия П.. В своята цялост тя не опровергава и не разколебава обвинението срещу него по отношение на „отглеждането” на растения от рода на конопа. С оглед на това подс. П. следва да бъде оправдан по обвинението за „засаждане” на растения от рода на конопа. В останалата част жалбата и допълнението към нея следва да бъдат оставени без уважение, тъй като проверката на касационната инстанция не констатирани наличие на сочените в тях нарушения на процесуалния и материалния закони. Доводът за явна несправедливост на наложените наказания се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия Б. П., както и с отказа да се приложи чл. 66 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода, което е отмерено в размер, позволяващ това. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са извършили задълбочена оценка както на смекчаващите, така и на отегчаващите отговорността на подс. П. обстоятелства. Пловдивският апелативен съд е коригирал оценъчната дейност на първоинстанционния съд и е счел, че отговорността на подсъдимия следва да се реализира при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, поради което и е намалил размерите на кумулативните наказания под средните, предвидени за престъплението по чл. 345в ал.1 от НК. Въззивната инстанция правилно е отмерила справедливия размер на наказанието „лишаване от свобода”, като го е индивидуализирал на три години лишаване от свобода и на глобата в размер на 6 000 лева. Липсват неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да налагат корекция на наказанията. По-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия би противоречало на принципа на съответност на наказанието с обществената опасност на деянието и на дееца и не би отговаряло на критерия за справедливост. Не се налага ревизия на преценката на двете съдебни инстанции относно необходимостта от ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода”. В този аспект изтъкнатите от въззивния съд съображения, за да откаже приложението на чл. 66 от НК, следва да бъдат споделени с изключение на аргумента за подготвеното, но опровергано алиби на подсъдимия. Последното е форма на упражняване на правото му на защита в процеса и той не може да търпи негативи за това, че по този начин е преценил, че следва да я реализира. Значителното количество на отглежданите растения от рода на конопа /5652 бр./, намерените готови за засаждане 71 бр. растения, представляващи разсад, начинът на отглеждане на растенията, включващ висока степен на подготовка и организираност, по естеството си са обосновани аргументи за необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Нормата на чл. 66 ал.1 от НК изисква от съда да се ръководи от идеята за необходимост от постигане на целите на наказанието и предимно поправянето на осъдения, но и превантивно спрямо останалите членове на обществото. Правилната оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо подсъдими я Б. П. е наложително той да бъде изолиран от обществото и да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода”. В този смисъл въззивният съд е направил правилна и обоснована оценка. Наказанието не е явно несправедливо, за да покрие критериите на чл. 348 ал.5 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.3 от НПК. Предвид на тези съображения не се налага намеса на касационната инстанция за коригиране на въззивния съдебен акт в тази му част. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.2 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 209/14.12.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 279/2013 г., като ОПРАВДАВА подс. Б. П. П. по обвинението по чл. 354в ал.1 от НК относно формата на изпълнителното деяние „засяване” на 5652 бр. растения от рода на конопа. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.