3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 284 гр. София, 05.07. 2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1168/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба“/ на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. Г., срещу определение № 10019 от 18.03.2022 г. по в. гр. д. № 2383/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане молбата на „УниКредит Булбанк“ АД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 10014 от 02.02.2022 г. в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК с присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за непредставяне на списък по чл.80 ГПК за разноските във въззивното производство противоречи на официален свидетелстващ документ - протокол от откритото съдебно заседание на 05.06.2020 г., в който са удостоверени изявлението на процесуалния представител на „УниКредит Булбанк“ АД, че претендира разноски, и представянето на списък за разноските с доказателства за реалното им заплащане. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна Д. К. П., която не е подала отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. гр. д. № 2383/2019 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на Д. К. П. и насрещна въззивна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу решение от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 16438/2017 г. на Софийски градски съд. С решение № 10014 от 02.02.2022 г. Апелативен съд - София е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение като в мотивите към решението се е произнесъл, че с оглед изхода на въззивното производство разноски не следва да се присъждат на нито една от страните. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът - жалбоподател „УниКредит Булбанк“ АД е сезирал съда с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В молбата е посочено, че съобразно съотношението между обжалваемия интерес по първоначалната и по насрещната въззивни жалби на банката - молител се дължат разноски за въззивното производство в размер на 1 547.22 лв. и е формулирано искане за присъждането им по реда на чл.248 ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - София е оставил молбата по чл.248 ГПК без разглеждане като недопустима поради непредставяне на списък за разноските. В мотивите към определението са изложени съображения, че тъй като в решението съдът се е произнесъл, че не следва да се присъждат разноски на страните с оглед изхода на въззивното производство, молбата няма характер на молба за допълване на решението, а представлява молба за изменение на решението в частта за разноските, чиято допустимост е обусловена от наличие на списък по чл.80 ГПК, какъвто не е представен от страната - молител. В условията на евентуалност е посочено, че дори молбата да се счете за молба за допълване на решението, тя би била неоснователна, тъй като не са представени доказателства за заплатен адвокатско хонорар на процесуалния представител на „УниКредит Булбанк“ АД адв. Г.. Обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Според т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Правилен е изводът на въззивния съд, че подадената в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба от „УниКредит Булбанк“ АД има характер на молба за изменение, а не за допълване, на постановеното по в. гр. д. № 2383/2019 г. въззивно решение в частта за разноските. При постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл изрично, че с оглед изхода на въззивното производство страните не си дължат взаимно разноски, поради което отправеното от „УниКредит Булбанк“ АД искане за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК съставлява по същността си искане за промяна в становището на съда относно дължимостта на разноските. Предвид цитираното по-горе тълкувателно решение, допустимостта на молбата е обусловена от представяне на предвидения в чл.80 ГПК списък на разноските, извършени от молителя в производството пред въззивната инстанция. В протокола от проведеното на 05.06.20209 г. 02.02.2022 г. открито съдебно заседание по делото е вписано изявление на адв. В. Г. - процесуален представител на „УниКредит Булбанк“ АД, че представя списък на разноските с доказателства за реалното им заплащане, но в кориците на делото не се съдържат списък и доказателства за реално извършени разноски. Частният жалбоподател не твърди, че списъкът и доказателствата за разноски са изгубени или унищожени след приобщаването им към делото, което би било основание за възстановяването им по съответния ред. При тези обстоятелства обективното отсъствие на приложен към делото списък по чл.80 ГПК не може да бъде преодоляно от удостоверяването в протокола от съдебно заседание, че молителят е представил списък като условие за допустимост на молбата по чл.248 ГПК. С частната жалба са представените заверени копия от заявление по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 18.03.2019 г., фактура от 18.03.2019 г. и платежно нареждане от 21.03.2019 г., но поради липса на данни оригинали /или надлежно заверени техни копия/ да са били представени пред въззивния съд преди приключване на устните състезания по в. гр. д. № 2383/2019 г. не може да се приеме, че частният жалбоподател е изпълнил своевременно задължението си за представяне на списък по чл.80 ГПК. Поради изложеното крайният извод на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е законосъобразен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 10019 от 18.03.2022 г. по в. гр. д. № 2383/2019 г. на Апелативен съд - София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :