Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 535                                    гр. София, 22 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми декември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 557 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата И. Н. Т., чрез защитата й, срещу решение на Варненски апелативен съд № 118 от 3.07.2009 г, по ВНОХД № 135/09, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 42 от 26.03.2009 г, по НОХД № 267/09, като наказанието „лишаване от свобода”, наложено на жалбоподателката, е намалено на една година, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимата И. Н. Т. е призната за виновна в това, че на 7.07.2008 г, в гр. В., без надлежно разрешително е придобила и държала с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - марихуана, с общо нетно тегло 8, 62 гр, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1, 9 %, на обща стойност 51, 72 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 и 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наказанието е завишено, несъобразено със степента на обществена опасност на дееца, със съществуващите смекчаващи обстоятелства, и оттам, е явно несправедливо. Изтъква се, че не са взети предвид младата възраст на жалбоподателката, положителните й характеристични данни по месторабота, преодоляната зависимост към наркотични вещества, депозираното самопризнание, съдействието й за разкриване на обективната истина. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимата. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата моли жалбата да бъде уважена, като развива и доводи за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Жалбоподателката не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е основателна.   Наложеното наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на целите по чл. 36 НК, както и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане / чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК /. В случая, явната несправедливост на наказанието произтича от отказа да бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК, каквато възможност по делото съществува. От съдебното минало на подсъдимата е видно, че тя е осъждана, както следва: 1/ с присъда на Варненски районен съд, по НОХД № 1708/02, влязла в сила на 27.07.2002 г, за престъпление по чл. 194 НК, за което е осъдена на глоба, в размер на 300 лв, 2/ с присъда на Софийски градски съд, по НОХД № 2901/04, влязла в сила на 7.01.2005 г, за престъпление по чл. 354 а НК, за което е осъдена на пет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години. Доколкото по делото няма данни дали и кога е платена глобата, наложена по НОХД № 1708/02 на Варненския районен съд, липсва възможност за преценка настъпила ли е реабилитация за това осъждане. По втората присъда обаче такъв извод може да бъде направен, тъй като е видно, че е настъпила реабилитация по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Това е така, защото изпитателният срок на условната присъда е изтекъл на 7.01.2008 г, а инкриминираното по настоящето дело деяние е извършено извън този срок / на 7.07.2008 г /. При това положение, няма пречка да бъде приложено условното осъждане, доколкото понастоящем подсъдимата е осъждана на глоба, а не и на „лишаване от свобода”, и са изпълнени останалите изисквания по чл. 66, ал. 1 НК. Наложеното й наказание е под три години „лишаване от свобода”, личността й не разкрива висока степен на обществена опасност - същата е на млада възраст, при нея не е формирана физическа зависимост към наркотични вещества, а е налице само вредна употреба на марихуана, съдействала е за разкриване на обективната истина, изразила е съжаление за извършеното, разкаяла се е, демонстрирала е намерение да промени начина си на живот, като е започнала работа, дадената от местоработата й трудова характеристика е положителна. Изложените обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на дееца, имат приоритетно значение при преценката по чл. 66 НК в аспекта на целите по чл. 36 НК, поради което настоящата инстанция намери, че на подсъдимата следва да бъде предоставена възможност да се поправи и превъзпита извън местата за „лишаване от свобода”. Що се отнася до срока на наложеното й наказание, той е определен правилно и не се налага неговото намаляване. Макар и извън релевираното с жалбата касационно основание, доколкото в съдебно заседание се развива довод за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, ВКС намери този довод за неоснователен. Не са налице предпоставките на посочения текст, тъй като степента на обществена опасност на деянието не е малозначителна или явно незначителна, поради което липсва възможност за оправдаване на подсъдимата на посоченото основание. По тези съображения, ВКС намери, че въззивното решение следва да бъде изменено, като бъде приложен институтът на условното осъждане, с определяне на изпитателен срок от четири години.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 118 от 3.07.2009 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 135/09, като го отменя в частта, с която е определен първоначален „общ” режим на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимата И. Н. Т., и ОТЛАГА изтърпяването на това наказание, на основание на чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от ЧЕТИ. ГОДИНИ. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: