Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 04.04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 585/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 07. 02. 2012 г. по гр. д. № 1035/2011 г. е отхвърлил предявения от Р. Г. против [фирма] иск за сумата 5812,40 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01. 08. 2010 г. до 28. 02. 2011 г., със законната лихва от 17. 02. 2011 г. и осъдил Р. Г. да заплати на [фирма] сумата 706.,25 лв. разноски по делото, от която 590 лв. разноски за първоинстанционното производство пред Плевенския районен съд и 116,25 лв. разноски за въззивното производство пред Плевенския окръжен съд. Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от Р. А. Г. от [населено място]. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата. Този състав на касационния съд допусна касационно обжалване на решението с определение от 28. 12. 2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за ограниченото произнасяне на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК само по въпросите, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси не са свързани с нови обстоятелства и нови доказателства, които въззивният жалбоподател е следвало да заяви или представи в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК. Предмет на спора по делото е искане за заплащане на уговорено и незаплатено трудово възнаграждение на ищеца Г. от месец август 2010 г. до месец февруари 2011 г. вкл., по сключен между страните трудов договор от 22. 04. 2008 г., съгласно който Г. е изпълнявал длъжността ”Търговски експерт”. В първоинстанционното производство, ответникът [фирма] е заявил, че на ищеца Г. е изплатена авансово обща сума 11 835,40 лв. за дължимото му възнаграждение за месец август 2010 г. и следващите 10 месеца до май 2011 г., което е направено по молба на Г. и постигнато съгласие между страните. Във връзка с това твърдение, първоинстанционният съд е указал на ответника да представи доказателства за въпросната молба на ищеца и доказателства, че трудовото възнаграждение на Г. за исковия период е изплатено авансово, като се конкретизира всяко отделно плащане за какво се отнася и за какъв период. Назначена е и счетоводна експертиза по същите въпроси за установяване, че работодателят е извършил надлежно плащане на трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 1200 лв., за всеки отделен месец от август 2010 г. до февруари 2011 г.. Такива доказателства не са били представени от страна на ответника. От заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното производство и неоспорено от страните - чл. 200, ал. 3 ГПК, следва, че не е налице платежна ведомост, която да удостоверява изплатено на ищеца Г. трудово възнаграждение за месеците от спорния период, липсва и молба с деклариран отказ от Г. за получаване на трудово възнаграждение за същите месеци поради получен аванс. По делото е бил безспорен фактът, че между ответника [фирма] и друго дружество – [фирма] е бил сключен договор за наем на персонал и второто дружество е заплащало суми по този договор на работници и служители на [фирма], вкл. и на ищеца Г.. Няма законови пречки едно задължение, вкл. задължение за изплащане на трудово възнаграждение, да бъде изпълнявано предсрочно и от трето лице – чл. 70, ал. 2 и чл. 73 ЗЗД. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от длъжника с представяне на категорични писмени доказателства, каквито указания са дадени от първоинстанционния съд, но не са били изпълнени. Доказването на точното и цялостно изпълнение на задължението е в тежест на длъжника, в случая ответника [фирма]. Първоинстанционният съд е уважил иска съобразно заключението на счетоводната експертиза като е приел, че ответникът не е доказал изискуемото по закон точно и цялостно изпълнение. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решиение и отхвърлил иска като се е позовал само на отбелязването „служебен аванс” на приложените към делото ордери, които удостоверяват плащане на различни суми от [фирма] за сметка на [фирма] на ищеца Г.. Когато е налице спор между страните, както е по настоящото дело, по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение, т. е. [фирма], следва да докаже точното - конкретно и пълно изпълнение. Такова доказване не е проведено от страна на ответника [фирма], който дължи плащане на трудовото възнаграждение на ищеца и въззивният съд е разрешил спора при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределение на доказателствената тежест и ограниченията по чл. 266 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното решение и се уважи предявения иск за сумата 5812,40 лв. Следва да се присъди държавна такса,дължима от ответника съобразно уважения размер на иска. За първоинстанционното производство ответникът дължи 232,50 лв. ДТ, за въззивното производство дължи 116,25 лв., която е внесена от него, за производството по допускане на касационно обжалване 30 лв. ДТ и за касационното производство 116,25 лв. държавна такса, която обаче е внесена от ищеца с вносна бележка от 7. 1. 2013 г. в изпълнение на определението на касационния съдебен състав. Ето защо последната сума 116,25 следва да бъде заплатена от [фирма] на ищеца Г.,като направени от него разноски по делото. Ответникът дължи на ищеца и другите разноски по делото за производството пред трите инстанции – сумата 370,67 лв. за първоинстанционното производство и сумата 700 лв. за адвокатско възнаграждение в касационното производство, общо 1070,67 лв., а заедно със сумата 116,25 лв. общо 1186,92 лв. Ответникът дължи и сумата 50 лв. по сметка на Плевенския районен съд разноски за вещото лице. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 7. 2. 2012 г. по гр. д. № 1035/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Р. Г. против [фирма] за сумата 5812,40 лв. със законната лихва от 17. 02. 2011 г. и е осъден Р. Г. да заплати на [фирма] сумата 706,25 лв. разноски по делото, от която 590 лв. разноски пред първоинстанционния Плевенския районен съд и 116,25 лв. разноски /държавна такса/ за въззивното производство пред Плевенския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. А. Г. от [населено място] сумата 5812,40 лв./пет хиляди осемстотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.8. 2010 г. до 28. 2. 2012 г., със законната лихва върху сумата, считано от 17. 02. 2011 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. А. Г. сумата 1186,92 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ разноски по делото за трите инстанции. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати държавна такса 262,50 лв. /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ по сметка на Върховния касационен съд и да заплати сумата 50 лв. /петдесет лева/ по сметка на Плевенския районен съд за разходи за вещо лице. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: