Р Е Ш Е Н И Е №221 гр. София,24 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 560/2013г. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на частния тъжител А. З. срещу въззивна присъда от 31.01.2013г., на Софийски градски съд, обявена по внчхд №2115/2012г. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат подробни съображения за необоснованост, аргументирана с несъответност между приетите от въззивната инстанция фактически положения и доказателствения материал по делото, чрез възпроизвеждане на цитати от депозираните пред първостепенния съд свидетелски показания. Предлагат се фрагментарни доводи и за съществуващи пороци в доказателствената дейност на Софийски градски съд, изразяващи се в отказ на решаващия орган да допусне повторен разпит на свидетеля Л. С. и в „превратно тълкуване” на приобщените гласни доказателствени средства, и на изслушаната съдебномедицинска експертиза, обусловили неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание на 16.04.2013г., частният тъжител З., редовно призован не се явява пред ВКС, като процесуалният му представител поддържа касационната жалба и допълнението към нея, и пледира за отмяна на атакувания съдебен акт, осъждане на Н. Г. и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Подсъдимият Г. участва лично и чрез договорен адвокат, който след убедителна аргументация за правилност на въззивната оправдателна присъда, моли за оставянето й в сила и за направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на тъжителя. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 01.02.2012г. на Районен съд - София, по нчхд №16193/2010г., Н. Й. Г. е признат за виновен в извършено на 10.06.2010г. престъпление по 130, ал.2, вр.ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар в главата на А. П. З., довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като пострадалият отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда, поради което и при условията на чл.130, ал.3, вр.ал.2 от НК е освободен от налагане на наказание. Ангажирана е гражданската отговорност на Н. Г., който на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД е осъден да заплати на А. З. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпното посегателство. По жалби на частния тъжител и на подсъдимото лице визираният съдебен акт е отменен с въззивна присъда от 31.01.2013г. на Софийски градски съд, по внчхд №2115/2012г. и Н. Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпно деяние по чл.130, ал.2 от НК, с произтичащите от това правни последици – отхвърляне на предявения от А. З. граждански иск. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, предпоставили дерогиране на материалния закон. Въззивният състав, по реда на чл.313 - чл.340 от НПК е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на надлежно инкорпорирания доказателствен материал, е изградил своите изводи по фактите и приложимото право. Конкретиката на наведените в жалбата оплаквания, сочеща че съдържанието на гласните доказателствени източници очертава фактология, различна от описаната в атакувания съдебен акт, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност, което е неотносимо към правомощията по чл.354, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и е извън обсега на компетентност на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен състав по фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Същият не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции фактически положения, доколкото не се релевира и установява несъблюдаване на процесуалния закон при събирането и анализа на наличните доказателства по наказателното дело. Процесуалните права на частния тъжител не са ограничени с отказа на Софийски градски съд да допусне повторен разпит на свидетеля Л. С.. Мотивирано, след изслушване на показанията на С. Г., М. З., Г. Г. и С. Х., и на заключенията на психиатричните и психологични експертизи, в съдебно заседание на 05.12.2012г. въззивната инстанция е отхвърлила това доказателствено искане на упълномощения повереник на З.. Посоченото от тъжителя като очевидец на инцидента лице е участвало в производството пред първостепенния съд в качеството на свидетел. На 14.11.2011г., в присъствието на А. З. и на неговия договорен адвокат, той е разпитан подробно от решаващия орган и изчерпателно пресъздал своите спомени, възпроизвел слуховите си и зрителни възприятия за инкриминираното физическо стълкновение. Реализираното от Софийски районен съд, в съответствие със законовите изисквания, процесуално-следствено действие налага липса на необходимост от повторното използване на този способ за доказване Не е налице и твърдяната неправилна интерпретация на гласните доказателствени средства и на съдебномедицинската експертиза, довела до постановяване на въззивната оправдателна присъда, на което тъжителят З. поставя акцент в подадената касационна жалба. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на подсъдимия Н. Г.; свидетелските показания на С. Г., К. Г., Л. С., М. З., Д. Г., Г. Г. и С. Х.; и приложената медицинска документация; и проверена с назначените съдебни експертизи, не обезпечава повдигнатото от частния тъжител З. обвинение, с нужната степен на доказателствен интензитет. Категорично установените по делото фактически данни очертават възникнал на 10.06.2010 година, в заведение на с.Железница, конфликт между А. З. и К. Г., и сочат на съпричастност на подсъдимото лице към последвалата между тях физическа разправа, за предотвратяване на която се намесили намиращите се в непосредствена близост Л. С. и С. Г., и пристигналите на местопроизшествието, по повод постъпил сигнал, полицаи. Визираните доказателства за описания словесен и физически сблъсък, с множество участващи в хода на хронологическото му развитие, не обосновава обаче по изискуемия се убедителен и несъмнен начин механизма на инкриминираното в частната тъжба престъпно посегателство по чл.130, ал.2 от НК и неговото авторство. В разисквания смисъл, Софийски градски съд с демонстриран юридически усет и проявен професионализъм е подложил на обсъждане разказа на подсъдимия Г. за случилото се на 10.06.2010 година, анализирал е в детайли заявеното от разпитаните в процеса на разследване свидетели за инцидента и коментирал наличните противоречия в тях, при стриктно съблюдаване на източника на доказателства, задълбочена преценка на възможността на посочените лица за възприемане и отразяване на обстоятелствата, релевантни за инкриминирания престъпен акт и обективно съотнасяне на съдържимите се в гласните доказателствени средства данни. В контекста на изложеното настоящият състав напълно споделя аргументацията на контролираната инстанция за недостоверност на депозираното от С. Г., на чиито показания повереникът на тъжителя обръща специално внимание в жалбата. Твърденията на свидетеля-очевидец за визуализиран юмручен удар, нанесен от подсъдимия на А. З. на инкриминираната дата, пред заведението в с.Железница, в присъствието на останалите съпричастни към конфликта лица и на полицейските служители, интерпретирани с оглед тяхната променливост, непоследователност и вътрешна несъответност, и предвид липсата на кореспондираща връзка при съпоставка с обясненията на Н. Г. и с показанията на К. Г., Л. С., Г. Г. и С. Х., не обосновават кредит на доверие. Промяна в изведеното от въззивния съд заключение за недоказаност на обвинителната теза на частния тъжител не налагат и доводите в касационната жалба за налични наранявания по главата и тялото на А. З., констатирани с медицинско удостоверение №595/2010г. и изследвани като характер, медикобиологични особености и механизъм на причиняване, чрез съдебната експертиза. Установените по надлежния ред и с предвидените в процесуалния кодекс способи и средства за доказване телесни увреждания не предпоставят ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия за престъпление против здравето по чл.128 - чл.134, Раздел II, Глава втора от НК, при отсъствие на безспорни доказателства за времето, мястото и начина на извършване на деянието, довело до общественоопасния резултат, и за каузалния принос на участващите в престъпната дейност лица. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното посегателство и неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично установени, съдът може да постанови осъдителен акт. Присъдата не може да почива на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и на предположения за съпричастността на посочения извършител. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително и безспорно доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По предложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената при касационния контрол компетентност, следва да остави в сила атакуваната от частния тъжител въззивна оправдателна присъда, с която е отменен първоинстанционния акт от 01.02.2012г. на Софийски районен съд, обявен по нчхд № 16193/2010г. В съответствие с изискванията на чл.190, ал.1 от НПК, съдът възложи направените в касационното производство от Н. Г. разноски за договорен адвокат, на тъжителя А. З.. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 31.01.2013г. на Софийски градски съд, постановена по внчхд №2115/2012г. ОСЪЖДА частния тъжител А. П. З. да заплати в полза на подсъдимия Н. Й. Г. сумата от 300 /триста/ лева, представляващи съдебни разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.