О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 47   гр. София, 19 февруари 2009 г     Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                    БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова    изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 776 по описа за 2008 г     Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Н. И. С. срещу нова въззивна присъда на Сливенски окръжен съд № 3 от 1.12.2008, по ВНОХД № 270/08, с която е отменена присъда № 365 от 11.04.2008 на Сливенски районен съд, по НОХД № 1124/06, и подсъдимата Г. И. К. В. е призната за невинна и е оправдана по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК, а уваженият граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 136, 07 лв, е отхвърлен. С първоинстанционната присъда, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 3.10.2005 г в гр. С., противозаконно е присвоила чужда движима вещ, която владеела: сумата 1 136, 07 лв, собственост на Н. И. С., с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, както и да заплати на Н. И. С. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 136, 07 лв, заедно със законните последици.   С жалбата се релевира материална и процесуална незаконосъобразност на въззивната присъда. Иска се да бъдат пререшени въпросите, касаещи наказателната отговорност и гражданската такава.   В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателката не участва лично, а чрез писмено становище, с което поддържа жалбата си и пледира за уважаването й. Подсъдимата не взема участие в касационното производство и не изразява становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съгласно чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 НПК, правото на касационна жалба възниква за страните, чиито права и законни интереси са нарушени. За да участва в съдебната фаза като частен обвинител, респ. граждански ищец, следва съответното лице да черпи валидно правата си, въз основа на качеството пострадал, каквото притежава лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението / чл. 74, ал. 1 НПК /. Съдът има задължение да провери дали лицето, което желае да встъпи в процеса като частен обвинител, респ. граждански ищец, разполага с качеството пострадал от престъплението, предмет на обвинението, и ако намери, че това е така, следва да го конституира с нарочно определение. Следователно, качеството пострадал е необходима материално-правна предпоставка, за да бъдат надлежно упражнени процесуалните права на частния обвинител, респ. гражданския ищец. По настоящето дело, Н. И. С. неправилно е конституирана като частен обвинител и граждански ищец, тъй като, с оглед на предявеното обвинение за обсебване, не тя е лицето, претърпяло вреди от престъплението. Това е така, защото от фактическите обстоятелства,на които почива обвинението по чл. 206, ал. 1 НК, е видно, че чуждата движима вещ / сумата, в размер на 1 136, 05 лв / е собственост на Националния осигурителен институт / РУСО, гр. С., от чийто бюджет е преведена по сметката на ЕТ „Д”. В този случай, Н. И. С. не се явява собственик на процесната сума, а неин получател във връзка с правото й да получи парично обезщетение за отглеждане на малко дете, съгласно Кодекса за социално осигуряване. Правното положение не се променя от обстоятелството, че при формулиране на обвинението по чл. 206, ал. 1 НК, възпроизведено и в диспозитива на обвинителния акт, Н. И. С. фигурира като собственик на обсебената вещ.   По изложените съображения, ВКС намира, че жалбата е подадена от лице, което не може да бъде страна / частен обвинител и граждански ищец /, а в тази хипотеза жалбоподателката следва да бъде заличена като страна. Жалбата й като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено.   Водим от горното и на основание чл. 349 НПК, Върховният касационен съд, І НО,   О П Р Е Д Е Л И:   ЗАЛИЧАВА като страна / частен обвинител и граждански ищец / Н. И. С. и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата й срещу нова въззивна присъда на Сливенски окръжен съд № 3 от 1.12.2008, по ВНОХД № 270/08. ПРЕКРАТЯВА производството по наказателно дело № 776/08 по описа на ВКС. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: