2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София, 22.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1980/2017 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М. – В.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 95 от 26.04.2017 г. по т.д. № 741/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 773 от 26.10.2016 г. по т.д. № 160/2016 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения срещу „Весела” ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата 26 055.46 лева, представляваща неусвоен остатък от извършено авансово плащане по прекратен договор от 14.07.2011 г. с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, за което е издадена фактура № 663/08.08.2011 г.
С определение № 92 от 12.02.2018 г. и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ в редакция преди ЗИДГПК- ДВ бр.86/2017 г./ е допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт по въпроса за упражняване на потестативното право за преустановяване на облигационната връзка и определяне на правната квалификация на отправено от едната страна по договора едностранно волеизявление, като правно действие.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с изведения от въззивната инстанция извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, по съображения, че този извод не е съобразен с едностранното изявление за преустановяване на договорната връзка, което е неправилно тълкувано. Твърди се, че болницата е изправна страна по договора и разполага с правото да го развали, тъй като ответното дружество – изпълнител не е представил актуално удостоверение, даващо му право да изпълнява строежи първа категория /констатирано от строителния надзор в хода на изпълнение на възложените СМР/. Отправеното до ответното дружество едностранно изявление неправилно не е квалифицирано като волеизявление за разваляне на договора поради посочената причина, за която длъжникът носи отговорност. Претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество за уважаване на исковата претенция.
Ответникът по касация – „Весела” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник поддържа, че няма валидно прекратен договор предвид заповед № 84/12.07.2013 г., съгласно която за възложител на процесния обект е вписана занапред Община – В.. От друга страна, поддържа и вече заявените пред предходните инстанции възражения за непререшаемост на спора, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 7536/2014 г. на РС – Варна, 40 състав, в което не е възприето твърдението за разваляне на процесния договор. По съображения в отговора на касационната жалба и в депозирана по делото защита, се твърди неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – В. е приел от фактическа страна следното: Наличието на сключен на 14.07.2011 г. договор между страните, след проведена процедура по възлагане на малка обществена поръчка, с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, с изпълнение на допълнителни конструктивни елементи в стоманобетоновата конструкция; радиационна защита; главен вход; рампа за вкарване на ускорителя; авариен изход и благоустройство на дворно пространство, с авансово плащане на сумата 71 997.24 лв.; направено от страна на възложителя изявление от 10.05.2014 г. за едностранно прекратяване на договора, поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа – отсъствие на право на ответното дружество да изпълнява строежи от първа категория, какъвто е предметът на сключения договор, и наличие на удостоверения за изпълнение от страна на ответното дружество на строежи от първа до пета категория за срок до 30.09.2013 г.
От правна страна са изведени изводи, че твърдяната от ищеца причина за невъзможност за изпълнение от страна на дружеството – изпълнител, не представлява обективна невъзможност по см. на чл.306, ал.2 ТЗ и затова същата не може да бъде съотнесена към основанията за прекратяване на договора поради настъпването на обективни обстоятелства след сключването му.
Решаващият състав е формирал становище за неоснователност на доводите на ответното дружество за делимост на задължението по договора, като е изложил подробни мотиви. Същевременно е застъпено становище, че отсъствието на предприети от изпълнителя активни действия за снабдяване с необходимото удостоверение за изпълнение на първа категория строеж, би могло да се отнесе към евентуална субективна невъзможност за изпълнение на договора, а не към обективна такава, каквато се претендира. Констатирано е обаче, че твърдяната невъзможност е и преодоляна с последващо снабдяване с необходимото удостоверение от страна на ответника.
Въззивният съд е отхвърлил възражението на въззиваемото дружество /сега ответник по касация/ за непререшаемост на спора поради формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. № 7536/2014 г. на Районен съд – Варна, предвид отсъствие на обективен идентитет между двете производства.
По поставения правен въпрос настоящият състав приема следното:
В разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по причина, за която последният отговаря. Предвид диспозитивният характер на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, страните по договора биха могли да уговорят и други условия за развалянето му. С изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. Ирелевантно е дали изявлението за разваляне на договора е направено преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на договора, до настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на договора.
Упражняването на правото на изправната страна по договора да отправи волеизявление за едностранното му разваляне, следва да се разграничава от възможността за едностранно прекратяване на договора, както и от настъпване на последиците от развалянето – отпадане с обратна сила на договорната връзка – чл.88, ал.1, пр.1 ЗЗД. Хипотезите, при които се касае за упражняване на право за прекратяване на договора, принципно не изискват да е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника. Определянето на характера и правната квалификация на волеизявлението, като правно действие, е от компетентността на съда, като същият не е обвързан от наведените от страните квалификации. При определяне на характера на волеизявлението, съдът дължи преценка на обстоятелствата, сочени като основание за преустановяване на облигационната връзка и съобразно тази преценка следва да изведе извод дали в полза на изправната страна е възникнало потестативното право да развали договора и то към момента на упражняването на това право. В горния смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия – решение по т.д. № 60/2010 г., решение по т.д. № 1109/2012 г., решение по т.д. № 2804/2015 г. и решение по т.д. № 1037/2016 г., послужили като основание за допускане на обжалването. Цитираната практика се възприема изцяло от настоящия съдебен състав.
С оглед на горното, отговорът на поставения правен въпрос е, че: Потестативното право за извънсъдебно разваляне на двустранен договор се упражнява с едностранно волеизявление от изправната страна по договора, което може да се направи преди завеждане на делото, или с исковата молба, вкл. и когато с последната се претендират последици от развалянето на договора. Развалянето на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД следва да се разграничава от възможността за прекратяване на договора. Определянето на характера и правната квалификация на волеизявлението на изправната страна, като правно действие, е от компетентност на съда.
С оглед на дадения отговор, касационната жалба, подадена от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Д-р М.А.М. – В.” ЕООД, е основателна.
При постановяване на въззивното решение съдът неправилно е квалифицирал отправеното от болницата – възложител волеизявление, обективирано в писмо изх. № 661 от 10.05.2014 г., връчено на ответното дружество-изпълнител на същата дата. Като основание за преустановяване на възникналата, по силата на договора за изработка от 04.07.2011 г., облигационна връзка, се сочи последваща липса на надлежно удостоверение за изпълнение на строежи от първа категория, какъвто е и предмета на договора. В писмото касаторът се е позовал на конкретни разпоредби от Закона за устройство на територията, както и от Закона за камарата на строителите във връзка с изискванията към строители, изпълняващи строежи от съответни категории строежи и във връзка с разрешителния режим. Позовавайки се на извършена справка в Публичния регистър на Камарата на строителите и на неудостоверяване на правото на ответното дружество /независимо от отправеното писмо от 14.04.2014 г. / да изпълнява строежи от първа категория, управителят на болницата е заявил, че „прекратява” договора от 14.07.2011 г., „на основание чл.30, предл.4 от него, поради настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа”. Действително, в чл.30 от сключения по реда на ЗОП договор е предвидено, че действието му се прекратява: с изпълнение на задълженията на страните; с извършване и предаване на договорената работа; по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма; при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа и при постановяване на решение на КЗК, съответно на ВАС, с което решението за класиране на възложителя бъде отменено като незаконосъобразно. Посочените в чл.30 от договора основания не изискват виновно поведение от страна на длъжника и те съставляват основания за преустановяване/прекратяване на договорната връзка, вкл. и поради обективна невъзможност /в една от хипотезите/.
Въззивният съд не е съобразил, че в отправеното от болницата изявление са обективирани факти, определящи основанието, на което се иска преустановяване на облигационната връзка, които обаче не биха могли да се квалифицират като изявление за прекратяване на договора поради обективна невъзможност. Обективна невъзможност би била налице тогава, когато изпълнението е невъзможно както за длъжника, така и за трети за правоотношението лица. В случая, не може да се изведе извод за обективна невъзможност за изпълнение на оставащите СМР по сключения между страните договор. По делото няма спор, че строежът, предмет на процесния договор, попада в първа категория /чл.137, ал.1, т.1 ЗУТ/, като цялостното му изпълнение може да бъде реализирано само от строител, вписан в Централния професионален регистър на строителя /чл.3, ал.2 от Закона за Камарата на строителите/. Съгласно чл.14, ал.1 – ал.5 от Закона за Камарата на строителите вписването на строителите в този регистър се извършва по категории строежи. Строителите, вписани в регистъра за изпълнение на строежи от първа категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, но строителите, притежаващи удостоверение за останалите четири категории строежи, не могат да изпълняват строежи от първа категория. Вписването в този публичен регистър подлежи на обновяване всяка година, като на строителите е вменено задължение да представят ежегодно - до 30 юни, на комисията за воденето, поддържането и ползването на регистъра, годишен финанасов отчет, заедно с предвидените приложения в съответния, приложим Правилник за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя. Само след представяне на изискуемите документи, комисията издава талон към удостоверението за вписване. По делото липсват категорични доказателства за свиване на обхвата на вписване въз основа на подадено заявление от дружеството – изпълнител по договора за периода след 30.09.2013 г., както и за точната причина, поради която за времето от 30.09.2013 г. до 19.02.2015 г. дружеството – изпълнител не е могло да извършва строежи първа категория, предвид липсата на ново удостоверение/нов контролен талон, съставляващ неразделна част от удостоверението за вписване. Независимо от това, настоящият състав е обвързан от приетото от въззивния съд отсъствие на предприети от строителя активни действия за снабдяване с необходимото удостоверение за периода след 30.09.2013 г., макар и съотнесено към възприета от съда евентуална субективна невъзможност за изпълнение на договора. Неправилен е обаче изводът в атакуваното решение, че тази невъзможност е преодоляна с издаване на ново удостоверение от 19.02.2015 г. за строежи първа категория. Релевантен при преценка на възможността изпълнителят да осъществява строежи от първа категория е предходен момент – този, в който отправеното от болницата волеизявление за преустановяване на облигационната връзка, е достигнало до ответника.
При постановяване на атакувания съдебен акт решаващият съд неправилно е зачел само дадената от болницата – възложител правна квалификация на волеизявлението, без да съобрази, че всъщност последното има характер на волеизявление за извънсъдебно разваляне на договора, предвид констатираното бездействие от страна на изпълнителя, вкл. и акт Приложение № 10 от 24.02.2015 г., да се снабди с удостоверение/талон за последващ период от време /след изтичане, през м.09.2013 г., на срока на предходното удостоверение/, даващо му право да извършва строежи от първа категория. От момента на достигане на това волеизявление до ответното дружество и с оглед основанието за разваляне на договора, е настъпило прекратителното действие на договора, поради което ответното дружество дължи връщане на неусвоено, авансово заплатено от възложителя възнаграждение.
Като неоснователни следва да се преценят поддържаните и пред ВКС възражения на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца за преустановване на договорната връзка, основани на заповед № 84/12.07.2013 г., издадена от главния архитект на Община – В./ стр. 308 от първоинстанционното производство/, тъй като вписването на общината като възложител по издаденото разрешение за строеж, не води автоматично до промяна на страните по процесния договор.
Що се отнася до възражението за непререшаемост на спора, предвид влязлото в сила решение по приложеното гр.дело № 7536/2014 г. на РС – Варна, то следва да се възприеме изцяло изводът, изведен от въззивната инстанция, че липсва обективен идентитет между настоящото и приключилото производство.
Предвид изложеното по-горе и възприемайки заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за връщане на неусвоен аванс по разваления договор за изработка, е основателен. Отхвърлителното въззивно решение подлежи на отмяна и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново решение по същество за уважаване на исковата претенция в размер на 26 055.46 лв.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски в общ размер на 5 710.47 лева – адвокатско възнаграждение и ДТ.
Предвид горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 95 от 26.04.2017 г. по т.д. № 741/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 773 от 26.10.2016 г. по т.д. № 160/2016 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М. – В.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу „Весела” ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата 26 055.46 лева, представляваща неусвоен остатък от извършено авансово плащане по договор от 14.07.2011 г. , с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „В.” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М. – В.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 26 055.46 лева, на основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД, представляваща неусвоен остатък от извършено авансово плащане по договор от 14.07.2011 г. с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, както и разноски по делото в общ размер на 5 710.47 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|