2 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1293/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр.София, 20.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 1293/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК”М. Д.”, [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 446/28.09.2011 год., постановено по в.гр.дело № 693/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Плевенския районен съд № 1098/05.07.2011 год. по гр.дело № 3171/2009 год. в частта му, с която е уважен предявеният от Р. Г. Т. от [населено място] иск по чл.58 ЗК и е отменено като незаконосъобразно решението на ОС на ТПК”М. Д.”, отразено в протокола от 24.04.2009 год., за прекратяване на членството й в кооперацията. Със същото въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със ЗК е прогласена нищожност на чл.11, ал.1 от Устава на ответната кооперация /предвиждащ прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение/ по съображения за недопустимост на иска като е прекратено производството по делото по този иск. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че предвиденото в чл.11, т.6 от Устава основание за прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение с кооперацията не противоречи на императивни разпоредби на Закона за кооперациите, а само допълва предвидените в чл.12 хипотези, които са примерно, а не изчерпателно изброени. Навеждат се доводи, че в случая се касае за трудовопроизводителна, а не за потребителна или земеделска кооперация и изрично в устава й е залегнало като условие за членство полагането на личен труд, поради което е необходимо кандидатите да имат сключен трудов договор и най-малко пет години трудов стаж в кооперацията или в нейни дружества. В тази връзка прекратяването на членството на основание чл.11, т.6 от Устава не е изключване, а безвиновно основание, действуващо автоматично при прекратяване на трудовото правоотношение с кооперацията. Ответникът по касационната жалба Р. Г. Т. от [населено място] изразява становище, че направените оплаквания са неоснователни, а постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С определение № 781/30.10.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Плевенския районен съд по гр.дело № 3171/2009 год. в частта, с която на основание чл.58 ЗК е отменено решението на Общото събрание на ТПК”М. Д.”, [населено място] от 24.04.2009 год. за прекратяване на членството на Р. Т. в кооперацията по релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос: изчерпателно ли са изброени в чл.12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е прекратяване на членственото правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член-кооператора предвидено в Устава на кооперацията. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.58 ЗК и е отменено като незаконосъобразно решението на ОС на ТПК”М. Д.”, [населено място], отразено в протокола от 24.04.2009 год. за прекратяване на членството на Р. Т. поради прекратяване на трудовото й правоотношение с кооперацията. Основният довод на съда е, че това решение е взето в противоречие с нормата на чл.12 ЗК. Изложени са съображения, че в закона са изброени изчерпателно хипотезите за прекратяване на членственото правоотношение и е недопустимо друго уреждане на основанията за прекратяване на членството извън посочените в ЗК, които не могат да бъдат произволно допълвани. В тази връзка е направен решаващият извод, че предвиденото в чл.11, ал.1, т.6 от Устава на кооперацията основание за прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение се явява в противоречие с цитираната императивна норма на закона и не следва да бъде прилагано. При тези фактически данни становището на настоящия съдебен състав по поставения материалноправен въпрос е следното: В разпоредбата на чл.12, ал.1 и 2 от Закона за кооперациите са регламентирани основните и най-често срещани основания за прекратяване на членството в кооперацията. Посочената норма има императивен характер доколкото е недопустимо законовите прекратителни основания да бъдат дерогирани с клаузи на Устава на кооперацията. Няма, обаче, законова забрана в уставите на кооперациите наред с императивно посочените законови основания да се предвидят и други условия както за възникване, така и за прекратяване на членственото правоотношение. Такава възможност е предвидена в чл.2, ал.3, т.2 и т.9 и ал.5 ЗК и е в правомощията на Общото събрание на кооперацията – аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.4, т.1 ЗК. В тази връзка прекратителните основания в чл.12 ЗК не са изчерпателно изброени и не съществува пречка за уставното уреждане и на други хипотези на прекратяване на членството – под формата на самостоятелни прекратителни основания или като наличие на определени условия или изисквания за членуване в дадена кооперация, чието отпадане има за последица прекратяване на членството – напр. притежаване на професионална квалификация на членовете, изискване за полагане на личен труд в ТПК или предоставяне на земеделска земя за обработване, когато се касае за земеделска кооперация и др. В този смисъл членството на кооператор може да бъде прекратено не само поради изключването му при условията на чл.13 ЗК, но и безвиновно – при наличие на предвидените в устава или закона основания. Доколкото уставът отразява волята на член-кооператорите, с приемането си в кооперацията всеки нов член се е съгласил с уставните клаузи, които от този момент стават задължителни за него – чл.10, ал.1 ЗК. По изложените съображения отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че предвидените в чл.12 от Закона за кооперациите основания за прекратяване на членството не са изчерпателно изброени и в устава на кооперацията могат да се предвидят и други прекратителни основания, ако не противоречат на императивни правни норми на закона. При така приетият отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос, основателни се явяват направените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Видно от данните по делото, членството в ТПК”М. Д.” е свързано с упражняване на трудова дейност от кооператорите. Условията, правата и задълженията за членство са уредени в Устава – чл.2, ал.1; чл.6 и чл.9 от същия, които предвиждат, че член на кооперацията може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 16 години, което приема устава, участвува в дейността и има последните пет години непрекъснат трудов стаж в кооперацията или нейни дружества. В тази връзка предвиденото в чл.11, ал.1, т.6 от Устава основание за прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение с кооперацията не противоречи на императивни правни норми на закона, а допълва предвидените в чл.12 ЗК хипотези за прекратяване на членството в процесната кооперация. По делото е безспорно, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено със Заповед № 82/17.04.2009 год. на председателя на ТПК”М. Д.” и искът на Р. Т. за отмяна на уволнението й е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, постановено по в.гр.дело № 955/2009 год. на ОС-Плевен. Прекратяването на трудовото правоотношение е юридическият факт, който води и до прекратяване на членството й в кооперацията съгласно цитирания Устав. Ето защо, взетото решение на проведеното на 24.04.2009 год. ОС на кооперацията за освобождаване от членство на Р. Г. не противоречи на Закона за кооперациите и е в съответствие с цитираните норми на Устава на кооперацията. Самият устав е приет с решение на ОС на кооперацията, проведено на 11.04.2008 год., на което е присъствувала и ищцата Р.Т.. Правата на член-кооператорите не са били ограничени от устава и те са разполагали с възможност при несъгласие да оспорят решението на ОС, но по делото липсват доказателства за такова оспорване пред съда. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че постановеното въззивно решение в допуснатата му до касационно обжалване част следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1, пр.второ ГПК, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго от ВКС, с което предявеният иск по чл.58 ЗК за отмяна на атакуваното решение на ОС на кооперацията от 24.04.2009 год. за освобождаването на ищцата от членство в кооперацията да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за всички инстанции в размер общо на сумата 855 лева. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 446/28.09.2011 год., постановено по в.гр.дело № 693/2011 год. в частта, с която е потвърдено решението на Плевенския районен съд № 1098/05.07.2011 год. по гр.дело № 3171/2009 год. в частта, с която на основание чл.58 ЗК е отменено решението на Общото събрание на ТПК”М. Д.”, отразено в протокол от 24.04.2009 год. за прекратяване на членството на Р. Г. Т. в кооперацията и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Г. Т. от [населено място] предявен срещу ТПК”М. Д.”, [населено място] за отмяна на решението на Общото събрание на кооперацията, проведено на 24.04.2009 год. за прекратяване на членството й в кооперацията. ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ТПК”М. Д.” ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място], [улица] сумата 855/осемстотин петдесет и пет/лева съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: