Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 14 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 600/2013 година Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия Е. Е. Е. против въззивно решение № 135/12.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 230/2012 г. от Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена присъда № 71/13.07.2012 г., постановена по НОХД № 114/2012 г. от Окръжен съд – Силистра. С последната подсъдимият Е. Е. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 246, ал.3 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години. В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Е. Е., са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но доводите, извън тези за необоснованост, могат да получат квалификация по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В съдебното заседание подсъдимият Е. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното : Неоснователни са доводите, че въззивният съд е изградил фактическите положения за инкриминираното деяние върху предположения. Основният акцент на тези доводи е поставен върху изводите на техническата експертиза, в които, според жалбоподателя, не се съдържа отговор на въпроса : „дали иззетите от подсъдимия веществени доказателства могат да бъдат използвани при механизма за подправяне на карти”. Идентични възражения са правени и пред въззивната инстанция, която подробно ги е обсъдила и отхвърлила като неоснователни, излагайки съображения в съгласие с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Аргументирано, позовавайки се и на експертното мнение, съдът е заключил, че инкриминираните предмети са елементи от скимиращо устройство за снемане на данни от магнитна банкова карта. В тази връзка, жалбоподателят обяснимо пропуска експертното становище относно характеристиката на изследваните обекти и тяхното предназначение, отразено в обстоятелствената част на експертизата. При експертните констатации трудно споделима е тезата, че инкриминираните вещи могат да бъдат приети като такива и с друго предназначение, тоест, да се ползват и за реализиране на разрешени от закона цели. За да утвърди валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, включително и в аспекта за знанието на подсъдимия относно предназначението на инкриминираните вещи, въззивният съд се е позовал не само на данните за предходно извършвана от него подобна дейност. Безспорно, в мотивите на проверяваното решение присъства такава аргументация, но същественото е, че въззивният съд е акцентирал и върху друго – данните, съдържащи се в протокола за оглед на вещественото доказателство - мобилен телефон и снетите от него снимкови изображения на вещи, сходни с инкриминираните – т.нар. „уста на банкомат”. Тези данни очертават видим интерес на подсъдимия към подобни устройства, а следователно и познание за предназначението на откритите у него предмети. Следва да се посочи и още, че в жалбата всъщност не се оспорва наличието на предходно разследване, водено срещу подсъдимия, за посегателства срещу паричната система, а се претендира, че в обстоятелствената част на обвинителният акт не присъстват данни за същото, поради което и той не е могъл да организира защитата си. Така поднесеното оспорване е неоснователно, за което е достатъчно да се препрати към обстоятелствената част на обвинителния акт, в която пространно са изложени от прокурора данните за проведените разследвания срещу подсъдимия в страната и в чужбина и писмените доказателства, удостоверяващи това. Що се отнася до данните, изводими от протокола за оглед на веществени доказателства, оспорени по идентичен начин, освен отразяването им в обвинителния акт, може да се добави и това, че същите са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал.1 във вр. с чл. 283 от НПК и са подлежали на доказателствена преценка, каквато е направена от предходните инстанции. Затова неубедително е твърдението, че за първи път от мотивите на възизвното решение жалбоподателят е узнал за съдържанието на доказателствата, поставени в основата на осъдителната присъда. Обобщено, въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, които са оценени съобразно действителното им съдържание, излагайки убедителни съображения защо намира обвинителната теза за доказана, а възраженията на подсъдимия за неоснователни. Няма основание да се счита, че е нарушен принципът, залегнал в чл. 14 от НПК, което да е довело до и неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия. В жалбата само е посочено, че наложеното наказание е явно несправедливо без да се излагат конкретни аргументи за това. Независимо от отсъствието на доводи касационната инстанция не намира основание за намеса, тъй като липсват предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 135/12.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 230/2012 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.