Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 10 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 359 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 13.02.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 678/13 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановено решение № 259 от 29.10.13 г, с което е изменена присъда № 21 от 7.06.13 г на Районен съд, Карнобат, по НОХД № 149/13. Искането е насочено срещу частта на решението, с която присъдата е изменена по отношение на осъдения М. Б. К., като наложеното на същия наказание една година „лишаване от свобода” е отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Б. К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 10.07.2011 г до 13.07.2011 г, в [населено място], обл. Бургас, в съучастие като съизвършител с В. Й. Г., Х. Х. З., К. К. К. и З. В. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 734, 28 лв, от владението на собственика Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Д. И. У., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като с оглед осъждането на лицето с присъда по НОХД № 147/07 по описа на Районен съд, Котел, влязла в сила на 1.11.2007 г, за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, е налице пречка за приложението на чл. 66 НК. Иска се да бъде отменено решението в оспорената част, по реда на възобновяването, и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Видно от съдебното минало на осъдения М. Б. К., лицето е осъждано, както следва: 1/ с присъда по НОХД № 202/00 на Районен съд, Котел, влязла в сила на 25.02.2001 г, за престъпление по чл. 346 НК, за което му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. За посоченото осъждане лицето е реабилитирано по право. 2/ с присъда по НОХД № 147/07 / споразумение / на Районен съд, Котел, влязла в сила на 1.11.2007 г, за престъпление по чл. 343 б НК, за което му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. При преценката на съдебното минало на подсъдимия К. Бургаският окръжен съд правилно е посочил, че не е настъпила реабилитация за второто осъждане на лицето / това по НОХД № 147/07 по описа на Районен съд, Котел /, респективно, че липсва хипотезата на чл. 88 а НК. В същото време е отбелязал, че са налице предпоставките на чл. 66 НК, доколкото подсъдимият е осъзнал грешката си и спрямо него е започнал процесът на поправяне и превъзпитаване. Така изразеното становище на въззивния съд е в противоречие с императивната норма на чл. 66 НК, изискваща лицето да не е осъждано на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер като една от кумулативните предпоставки за приложение на института на условното осъждане. С оглед на съдебното минало на осъдения К., той не отговаря на условията по чл. 66 НК, тъй като е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран. Ето защо, като е приложил чл. 66 НК по отношение на същото лице, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. За отстраняване на нарушението е необходимо да бъде отменено въззивното решение, по реда на Гл. 33 НПК, в частта, касаеща произнасянето по отношение на осъдения М. Б. К., и в тази част, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Бургаски окръжен съд № 259 от 29.10.13 г, по ВНОХД № 678/13, в частта относно произнасянето по отношение на осъдения М. Б. К.. ВРЪЩА делото, в отменената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: