О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 601   София, 23.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и  девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА   СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова дело №  504/2009  година.     Производство по чл. 273, ал. 3, т. 1 ГПК. Пловдивският окръжен съд, като първа инстанция, с определение от 3. 4. 2009 г., поправено с определение от 16. 6. 2009 г., двете постановени по гр. д. № 651/2009 г., е прекратил производството по отношение на предявения от „О. с. на ТПК”, гр. П. против П. Т. от същия град, иск за обявяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 59/2004 г., поради недопустимост на иска и върнал исковата молба. Определението е потвърдено от Апелативен съд П. с определение от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 691/2009 год.. О. с. на Т. – П. е подал частна жалба срещу определението на въззивния съд, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия на съдебни решения. Ответникът П. П. Т. от гр. П. не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на исковото производство като процесуално недопустимо, като е възприел неговите изводи за липса на правен интерес за ищеца от търсената защита. Въззивният съд е констатирал, че е предявен установителен иск относно имот, предмет на атакувания договор за дарение, който е във владение на ответника и посочил, че при тези данни, правата на ищеца могат да се осъществят чрез осъдителен иск, който поглъща установителния. Налице е основание за допускане на касация на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - произнасянето на въззивния съд по основния процесуалноправен въпрос за правния интерес от предявения иск е в противоречие с произнасянето по този въпрос от други състави на съдилищата, видно от приложените съдебни решения на ВКС и на Пловдивски окръжен съд. Определението е неправилно. Предмет на делото е иск на ОС на Т. – П. за обявяване нищожност на сделката по нот. акт № 59/2004 г., с която „О. с. на ТПК” дарява на Т. /председател на съюза/ магазинно помещение в партерния етаж на сградата – Б. комбинат, с площ от 48 кв.м.. Посочено е в исковата молба, че сделката е извършена при липса на основание, което я прави нищожна, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Законът предвижда, че договорът поражда действие и има силата на закон за страните, които са го сключили – чл. 20а и чл. 21 ЗЗД. С оглед на това, е налице интерес за ищеца, като страна по оспорвания договор, да иска установяване на неговата недействителност, с което ще бъде отречени и правните последици от договора. При тези обстоятелства е несъстоятелна, направената от въззивния съд преценка по целесъобразност, че ищецът следва да осъществи правата си чрез осъдителен иск за имота, обект на сделката, който поглъща установителния иск и търсената с този иск защита е лишена от правен интерес. Изводът е и неправилен, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неспазване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ определението от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 691/2009 г. на Пловдивския апелативен съд и определението от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 651/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: