5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 345 София, 15 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело № 3772/2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба на Х. Т. Г., [населено място], подадена чрез адвокат Л. Д., срещу определение № 370 от 27.04.2017 г. по в. ч. гр. дело №1127/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.01.2017 год. по гр. дело № 1889/2016 г. на Казанлъшкия районен съд. С първоинстанционното определение е постановено спиране на производството по гр. дело № 1889/2016 г. до приключване на производството по гр. дело № 2297/2016 г. на Казанлъшки районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивният съд е приел, че е образувано пред Казанлъшкия районен съд производство по гр. дело № 1889/2016 г. – по предявен от Х. Т. Г. /другата ищца В. Г. Г. е оттеглила исковите си претенции и производството в тази част е прекратено с определение от 24.01.2017 г., постановено в открито съдебно заседание/, срещу Г. Г. Г. и П. К. Г. частичен иск с правно основание чл. 365, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5100 лв., представляваща парично задължение по договор за спогодба от 02.04.2015 г. По делото са предявени и насрещни искове от Г. Г. Г. и П. К. Г. против В. Г. Г. с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена за процесния недвижим имот и чл. 236, ал. 1 ЗЗД за предаване на имота. В Казанлъшкия районен съд е заведено и гр. дело № 2297/2016 г., по предявен от Г. Г. Г. и П. К. Г. против В. Г. Г. и Г. Х. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за имот, находящ се в [населено място], общ. Г.. С определение от 24.01.2017 г., Казанлъшкият районен съд е спрял производството по гр. дело №1889/2016 г. до приключването на спора по гр. дело №2297/2016 г. на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Според въззивния съд е налице спор, който се явява преюдициален по отношение на настоящото производство. Искът на настоящия жалбоподател Х. Т. Г. за заплащане на подобренията съгласно сключения договор за спогодба е обусловен от резултата на спора отсносно иска по чл. 108 ЗС, предявен от ответниците по делото. Само при уважаването на последния ще подлежи на разглеждане и искът за подобренията /основани на договора за спогодба/, поради което условията на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК са изпълнени. Това е така, защото в отговора на първоначалната искова молба са въведени възражения за нищожност но договора за спогодба вкл. и поради липсата на основание, а за да има основание поемането на задължение за заплащане на подобрения в недвижимия имот е необходимо с тези подобрения да се е обогатил действителният собственик на имота. Само той дължи тяхното заплащане. Преди решаване на въпроса за собствеността на недвижимия имот не би могло да се отговори на въпроса дали договорът за спогодба има основание или е нищожен поради неговата липса. Не може да не се държи сметка за обстоятелството, че е възможно искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен и тогава ответниците по настоящето дело Г. Г. Г. и П. К. Г., не биха били собственици, които могат да отговарят по иска за подобрения. В. Г. е оттеглила иска си за заплащане на суми по договора за спогодба, но тя продължава да бъде страна по договора за спогодба, с предмет изплащане на подобрения, направени в имота. Евентуалното отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС ще има значение при преценката относно основателността на възражението за нищожност на договора за спогодба поради липса на основание, с оглед на обстоятелството, че заплащане на подобрения се дължат само от действителните собственици на имота, обогатяващи се с тези подобрения. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно – постановено в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. Спорът по гр. дело № 2297/2016 г. на Казанлъшкия районен съд не е преюдициален спрямо спора по гр. дело № 1889/2016 г. по описа на същия съд, тъй като липсва идентичност между страните по двата спора. Счита за неправилен извода на въззивния съд за неотносимост на доводите относно прекратяване на делото по главния иск на В. Г.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Когато решението, постановено в исков процес, не може да бъде противопоставено на ищеца по друг исков процес, то налице ли е преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 18 от 22.01.2009 г. по ч. гр. дело № 2218/2008 г. на ІV г.о. и определение № 302 от 04.06.2009 г. по ч. гр. дело № 316/2009 г. на І г.о., съгласно които, за да е налице преюдициалност между два искови процеса, е необходимо силата на пресъдено нещо, формирана по обуславящия процес, да може да се противопостави на страните по обусловения процес. Подчертава, че Х. Т. Г. не е страна по гр. дело № 2297/2016 г. на Казанлъшкия районен съд; 2/ Ако при разглеждането на делото съдът вземе предвид факти и обстоятелства, които не са били заявени от страните, това нарушава ли диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Твърди се противоречие по въпроса със следната задължителна практика на ВКС: решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/2013 г. на ІІ г.о., решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 703/2011 г. на ІV г.о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по т.д. № 741/2009 г. на І т.о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ІV г.о. и решение №125 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 14/2013 г. на ІІ г.о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, жалбоподателят е поставил и следния въпрос, за който сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /поради липса на съдебна практика/: Когато двама ищци са предявили облигационно право по исков ред и ответникът е предявил насрещни искове по чл. 211 ГПК против двамата първоначални ищци и впоследствие първият ищец се оттегли като производството по неговия иск е прекратено, следва ли да се прекрати и производството по насрещния иск в частта срещу оттеглилия се първоначален ищец или този насрещен иск следва да бъде разгледан в същото производство. Ответниците по частната касационна жалба – Г. Г. Г. и П. К. Г., чрез адвокат С. Г., са подали отговор на жалбата, в който застъпват становище за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият повдигнат въпрос обуславя изхода на делото и е решен в противоречие с посочената практика на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По описаните по-горе дела има връзка, която обаче не е на такава обусловеност, за да е основание за спиране на производството по едното от тях до приключване на другото/чл.229, ал.1, т. 4 ГПК/. Това е така, защото ответниците Г. Г. Г. и П. К. Г. не са оспорили иска поради нищожност на процесната спогодба, защото не са собственици на недвижимия имот и липсва основание на договора. Те са изложили твърдения, че няма причина/основание/ да се задължат по спогодбата, защото правоотношенията им с ищците вече са били уредени от сключен договор за наем, а не за това, че не са собственици на имота. По тази причина изходът на делото по предявения иск за собственост срещу трети за настоящия спор лица, не е обуславящ и няма значение за правилното решаване на спряното дело. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне на Казанлъшкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 370 от 27.04.2017 г. по в. ч. гр. дело №1127/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 370 от 27.04.2017 г. по в. ч. гр. дело №1127/2017 г. на Старозагорския окръжен съд и потвърденото с него определение от 24.01.2017 год. по гр. дело № 1889/2016 г. на Казанлъшкия районен съд. ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.