9 Р Е Ш Е Н И Е № 95/ 04.07.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1805/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №163/25.05.2016г. по в.т.д.№108/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което след отмяна на решение №167/04.12.2015г.,постановено по т.д.№214/14г. по описа на Пазарджишки окръжен съд изцяло е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ - за заплащане сумата 12 800 евро /25 034,62 лв./,представляваща част от застрахователно обезщетение в размер 95 000 евро по застраховка „Имущества на юридически лица“ , както и на сумата 250 евро /488,95 лв./,представляваща част от дължима върху главницата лихва за забава към датата на завеждането на исковата молба и законна лихва след тази дата. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на апелативния съд. Твърди се,че въз основа на погрешно преценена като установена фактическа обстановка и неправилно тълкуване на закона съдът е извел правните си изводи,които не са съобразени с разписаните в закона и възприетите в съдебната практика основания за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по валидна имуществена застраховка – основания за обжалване в хипотезата на чл.281 т.3 от ГПК. Считайки,че такива основания не са налице, касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено , а искът му - уважен с решение по съществото на спора от Върховния касационен съд. Претендира направените в това производство разноски. Ответникът по касация [фирма] е възразил срещу основателността на доводите от касационната жалба. По същество е посочил,че липсата на поставен от него въпрос по конкретните факти,съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 КЗ/отм./ не може да го лиши от правото да откаже плащане,доколкото тези факти не са му били известни при сключване на застрахователния договор,нито застрахователят е могъл да ги узнае,а застрахованият е бил длъжен да ги съобщи,поради тяхната значителност спрямо застрахователния риск. В касационната жалба е поддържано и направеното пред първата инстанция възражение за липса на активна материално-правна легитимация.Искането е касационната жалба да бъде оставена без уважение с присъждане на направените за това производство разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Ищецът по делото [фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ – за присъждане на застрахователно обезщетение за настъпило в периода 05.01.12г.- 13.01.12г. застрахователно събитие – огъване на покривната конструкция ,довело до срутване на сградата,застрахована при ответника по валидна застраховка при покрит риск „Клауза Б – тежест от естествено натрупване на сняг“. Изложил е възражения срещу основателността на получения от ответника отказ за плащане,обвързан с твърдението,че щетата се дължи на срязване на две от носещите колони на конструкцията на сградата. Без да оспорва последния факт, ищецът се е позовал на неотносимостта му към събитието, доколкото липсва доказана причинно-следствена връзка между тях,както и на съществуването му към момента на сключването на застрахователния договор,което означава,че застрахователят се е съгласил да застрахова сградата в състоянието,в което тя се е намирала към момента и не би могъл впоследствие да се позовава на него. Първоинстанционният съд е уважил иска, намирайки за неоснователни направените от ответника възражения за наличие на изключен застрахователен риск,упражнено право на отказ,основано на твърдение за неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства от страна на застрахования,както и за липса на връзка на причиняване между натрупаната снежна покривка и настъпилото увреждане на имуществото. По възражението за липса на активна легитимация у ищеца,основаващо се на безспорните факти,че ищецът не е собственик на застрахованото имущество и,че застрахователният договор е сключен в полза на трето лице – „Р. /Б./“ЕАД, съдът е съобразил наличието на споразумение между третото ползващо се лице и ищеца за преотстъпване на процесуалните и материалните права по застраховката на последния ,с оглед на което и е възприел като ирелевантно за упражняването на правата по застраховката обстоятелството,кой е титулярът на правото на собственост върху застрахованото имущество. Така постановеното решение е обжалвано от ответното дружество пред въззивната инстанция . За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено,че към момента на сключването както на процесния /от 18.08.2011г./,така и на предходните три застрахователни договора между страните по спора, върху застрахованото имущество /сграда/ е извършено преустройство от склад в цех за преработка на дървен материал /изразяващо се в срязване на две от носещите стоманени колони в една от стените,което е довело до нарушаване на конструкцията на сградата/,за което обстоятелство застрахователят не е бил уведомен. Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза,за да приеме наличието на причинна връзка между нерегламентираното въздействие от страна на застрахования върху застрахованото имущество и последвалото събитие – огъване и падане на част от покривната конструкция и частично срутване на сградата след силен снеговалеж. Противно на изводите на първата инстанция,ПАС е възприел като основателно възражението на ответника за наличие на основание за отказ по чл.189 ал.4 изр.1 вр. ал.1 от КЗ/отм./.Обосновал е неприложимост на разпоредбата на чл.188 ал.2 от КЗ /отм./,предвид липсата на поставен от застрахователя съответен въпрос във връзка с риска, с това,че, за да бъде поставен такъв, следва да е било налице обосновано съмнение за наличие на обстоятелство от значение за риска,а такова съмнение в случая не е било предизвикано,поради извършеното зазиждане с тухли на отвора в стената на сградата.Като краен извод въззивният съд е посочил,че щом премълчаното от застрахования и така скрито от застрахователя обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие,застрахователят е имал основание за откаже плащането на търсеното от застрахования обезщетение. С определение №8/06.01.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението по правния въпрос за правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие,като се позове на факт,за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. Обжалването е допуснато при хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с възприетото разрешение с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №173/22.11.13г. по т.д.№727/12г. на ВКС,второ т.о. С последното е прието,че правно значимо за отказа на застрахователя да плати обезщетението при настъпило застрахователно събитие е само такова поведение на застрахования,което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, договора/респ. Общите условия/ изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Тъй като преддоговорното поведение на застрахования е релевантно спрямо други права на застрахователя - да откаже сключването на договора или да прекрати или измени договора при узнаване на обстоятелства от съществено значение за риска,които застрахованият съзнателно е премълчал,след като е бил попитан за тях, приема се,че отказът на застрахователя по имуществената застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие не може да бъде основан на такива факти от поведението на застрахования,които по естеството си предполагат настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за застрахователния му интерес,ако те са съществували при сключването на договора и са му били известни. Настоящият състав споделя посочената съдебна практика,намирайки я приложима и към разглежданата в настоящото производство хипотеза. По съществото на касационната жалба: Срещу основателността на предявения срещу него иск за заплащане на застрахователно обезщетение, поради настъпил покрит риск „тежест от естествено натрупване на сняг или лед“,предвиден в сключения между страните договор за имуществена застраховка на масивна сграда – дърводелска работилница, застрахователят е противопоставил с исковата молба няколко възражения – че ищецът не е активно легитимиран,доколкото не е собственик на застрахования недвижим имот, а съгласно застрахователната полица, застраховката е сключена в полза на трето лице – [фирма]; че увреждането на сградата не е вследствие на риска „тежест от натрупване на сняг“,а е налице изключен риск,предвиден в разпоредбите на т.8.6 и т.9.3 от ОУ; че ищецът при сключването на договора съзнателно е премълчал обстоятелство,което е оказало въздействие за настъпването на събитието – извършени в нарушение на строителните и архитектурни изисквания конструктивни промени в сградата,чрез срязване на две от носещите колони,което е основание за отказ по чл.189 ал.4 КЗ/отм./.С наличието на изключен риск,предвиден в ОУ, е мотивиран и направеният от застрахователя изричен писмен отказ да плати претендираното от застрахования застрахователно обезщетение. От събраните в хода на производството пред първата инстанция доказателства е установено,че собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от [фирма] по силата на договор за покупко-продажба , сключен с нотариален акт от 2002г.,като към този момент сградата е представлявала склад за торове. През 2004г. е извършено преустройство на сградата в дърводелска работилница. През януари 2008г. по възлагане на [фирма] /чийто едноличен собственик на капитала е физическото лице М. М./ е извършена експертна оценка на имота с цел предоставянето му за обезпечаване на договор за кредит с [фирма].Към оценката е приложен снимков материал, от който ясно личи направен в долната част на източната фасада на сградата по дължината й отвор в стената /мястото на което се твърди срязването на стоманените колони/. Същата година - м.април [фирма] е застраховал при ответника процесния недвижим имот по клаузи А,Б /в която се включва и „тежест от естествено натрупване на сняг“/,В3 и З. Застраховката е в полза на [фирма].В приложение към застрахователната полица с подпис и печат на застрахователя е удостоверено ,че след извършен на 16.04.2008г. обстоен оглед на имота е констатирано доброто му състояние. Извършването на оглед от застрахователя е удостоверено и при сключването на същата застраховка за последващия едногодишен период – от 17.04.09г. до 16.04.10г. Имотът е застрахован при същите условия и през следващите два едногодишни периода,като по последния договор със срок на валидност до 11.08.12г. застраховащ е [фирма]. При сключването и на четирите договора застрахованият е отговарял на конкретно поставени от застрахователя въпроси,между които не са формулирани такива,касаещи изменения в конструкцията на сградата.Обстоятелствата,свързани с риска по клауза Б – натрупването на снежна покривка през твърдяния по исковата молба период 05.01.12г. -13.01.12г. – около 80 см; огъване и скъсване на част от т.нар. ферми от стоманената конструкция на покрива на сградата и частичното му пропадане , последвано в рамките на няколко дни и от отклоняване на част от носещите колони от нормалното им вертикално положение, напукване и срутване на тухлените й зидове, е установено от справка от Н.,два протокола за оглед от 13.01.12г. и 24.01.12г.,както и от събраните в производството пред първата инстанция свидетелски показания. Съдебно-техническата експертиза сочи в заключението си,че обособяването на отвора в източната фасада на сградата е извършено без наличие на предписание на инженер-проектант и в нарушение на чл.7 ал.4 от Нормите за проектиране на стоманени конструкции,което,заедно със завишеното натоварване от сняг и лед е допринесло за разрушаването на сградата. При така установените факти неправилно и в противоречие с установената задължителна съдебна практика въззивният съд е приел,че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, поради доказано наличие на основанието за изключване на отговорността му,предвидено в чл.189 ал.4 изр.1 КЗ /отм./. Последната се разглежда във връзка със законоустановеното задължение на застрахования за обявяване на съществени обстоятелства,които са му били известни и са от значение за риска,предвидено в чл.188 ал.1 КЗ/отм./. Законът определя като съществени тези обстоятелства,за които застрахователят е поставил съответен въпрос /ал.2 на същия член/. Установено е по делото,че конструктивната цялост на сградата е била компрометирана с изрязването на отвор в източната й фасада при срязване на две от носещите й колони,което обстоятелство е било налице още към момента на сключването на първия застрахователен договор през 2008г. Това обстоятелство, заявено още с исковата молба,ответникът не е оспорил. Към този момент /при сключването на застраховката/ застрахователят е декларирал изрично извършен от него обстоен оглед на имота,без да направи съответни констатации по посоченото обстоятелство,без да поиска представянето на съответно предписание за извършването и допустимостта на такова преустройство и без да постави на застрахования съответен въпрос дали при избиването на отвора са спазени нормативните изисквания в конструктивно отношение. Застрахователят, поемайки задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпването на определени обстоятелства,дължи грижа на добър търговец /чл.302 ТЗ/,поради което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия от него със сключването на договора риск. Именно затова законодателят е определил с разпоредбата на чл.188 ал.2 КЗ/отм./ като съществени /от значение за риска/ онези обстоятелства, за които застрахователят, изхождайки от собствения си интерес,е поставил съответни въпроси.В случай,че не е сторил това при положение, че е знаел за съответното обстоятелство,съществувало към момента на сключването на договора или е могъл да го узнае при положена от него грижа на добър търговец, той не би могъл по-късно да се позове на него нито като основание за отказ в хипотезата на чл.189 ал.4 изр.1 КЗ/отм./,нито като изключен риск, освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/ от отговорността да плати. Последното разрешение е поддържано и в казуалната част на решение №89/24.09.2014г. по т.д.№1885/13г. на първо т.о. на ВКС, в което е прието,че клаузи,изключващи отговорността на застрахователя за щети,причинени от нарушени строителни правила и норми /каквато е тази на т.8.6 от Общите условия/, са приложими само по отношение на бъдещи промени в състоянието на обекта /респ. последващи ремонти и поддръжка/,довели до увеличаването на риска.Във всички случаи на изпълнени в отклонение от строителните правила дефекти на застрахования обект, съществуващи към момента на сключването на договора,за които застрахователят при полагането на дължимата грижа на добър търговец е могъл да узнае /както в случая е могъл да се осведоми за срязаните колони при наличието на ясно различимо нарушение на целостта на една от стените на сградата/,не би могло да се говори за изключен риск,доколкото застрахователят би следвало да е съобразил състоянието на обекта и именно с оглед на него да е приел сключването на договора при уговорените условия. Не е приложима в настоящата хипотеза и клаузата на т.9.3 от Общите условия,също изключваща покриването на риска при преки щети,дължащи се на собствен недостатък на вещта /включително на производствен или скрит дефект/, доколкото така формулирана,визира недостатък,произтичащ от естеството на вещта,а не получен в резултат на човешко въздействие. Неоснователно е и направеното от ответника възражение относно активната материално-правна легитимация на ищцовото дружество /която е оспорена от него в отговора на исковата молба и липсата на която не се отразява върху допустимоста на иска,а върху неговата основателност, противно на дадената от застрахователното дружество квалификация/. Възражението е направено на две основания – ищецът не е собственик на застрахованата вещ и ползващо се от правото на получаване на застрахователно обезщетение е трето лице – [фирма]. Последното твърдение е опровергано от приетото като доказателство по делото споразумение от 01.12.2014г.,сключено между [фирма] и М. М.,действащ лично и като управител на [фирма],с което банката се е отказала от правата си по застраховката,преотстъпвайки ги на [фирма]. Оспорването на подписите на представителите на банката е оборено от заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза. От безспорния факт,че застрахованият имот е собственост на [фирма],а не на ищеца, не следва априори изводът,че последният не е активно легитимиран да упражни правата по застраховката. Разпоредбата на чл.201 ал.1 КЗ /отм./ допуска възможността имущество да бъде застраховано от лице,което не е носител на правото на собственост върху него и което не разполага с изрична представителна власт за извършването на такова действие.В този случай лицето действа от свое име. Доколкото разпоредбата на чл.195 ал.1 КЗ/отм./ поставя като условие за действителност на застрахователния договор наличието на застрахователен интерес,до одобряването от собственика /за когото такъв интерес е налице/,договорът, сключен от лицето-несобственик, се намира във висяща недействителност.След одобрението /което е допустимо да бъде извършено и след настъпването на застрахователното събитие,съгласно чл.201 ал.3 КЗ/отм./ и възприетото в реш.№64/15.06.10г. по т.д.№667/09г. на първо т.о. на ВКС/,договорът се санира и поражда действие спрямо застрахователя и мнимо представлявания - собственика на вещта. С одобряването при платена застрахователна премия и при настъпило застрахователното събитие,предвидено в договора, за застрахователя се поражда отговорността да заплати обезщетението.Правото да бъде получено това обезщетение принадлежи на собственика на имуществото,независимо кой е сключил договора,при две изключения – когато застрахователната полица е сключена в полза на трето лице или когато собственикът изрично изрази желание обезщетението да бъде платено на мнимо представляващия го. Разрешение на правен въпрос в този смисъл е дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №136/30.08.13г. по т.д.№1015/10г. на второ т.о. на ВКС. Когато собственикът на застрахованото имущество одобри сключения от мнимо представляващия го застрахователен договор,той се обвързва от посочените в него клаузи,включително с тази , с която правото на обезщетение е уговорено в полза на трето лице.В случай на направен след одобряването на договора от собственика отказ от тези права от страна на третото лице,обезщетението следва да бъде заплатено на посоченото от последното лице,в чиято полза е направен отказът. В настоящия случай не се твърди,нито се установява при сключването на договора за застраховка от 2011г. от името на ищцовото дружество [фирма] да е било налице упълномощаване от едноличния търговец „М. - М. М.“ – собственик на застрахованото имущество. Доколкото последният има статут на физическо,а не на юридическо лице,следва да се приеме,че извършените от физическото лице М. М. действия и волеизявления, касаещи застрахователното правоотношение, се отъждествяват с такива на едноличния търговец. Така след сключването на застрахователния договор от името на ищцовото дружество [фирма] и след настъпването на застрахователното събитие са налице конклудентни действия на физическото лице М.,недвусмислено сочещи на съгласие с обвързващото му действие – подадена от него декларация за настъпването на застрахователното събитие,включително деклариране,че е запознат с Общите условия; присъствие при извършването на огледите след събитието,удостоверено с подписа му в протоколите от 13.01.12г. и 24.01.12г.; предаване на изискани от застрахователя документи с протокол,подписан също от него.Доколкото с разпоредбата на чл.201 ал.2 КЗ/отм./ не се изисква нарочна форма,в която да бъде облечено одобрението,в случая следва да се приеме,че то е налице.Нещо повече – с подписването на споразумението от М. М. – „лично и като управител и представляващ [фирма]“ /цит./,същият се е съгласил и с факта, че ползващо се по договора за застраховка лице е именно последното дружество. С това активната материална легитимация на ищеца следва да се счита доказана. Предявеният частично иск е доказан и по размера си от заключението на оценителната експертиза,установяващо,съгласно изискването на чл.208 ал.3 КЗ/отм./,размера на вредата към деня на настъпването на застрахователното събитие, съизмеряваща се с възстановителната стойност на сградата,която е 193 509 лв. Изложеното обосновава извод за основателност на частично предявения от [фирма] иск,поради което решението,с което въззивният съд е отхвърлил същия, като неправилно, подлежи на касиране. Искът следва да се уважи в размер на сумата 12 800 евро /с равностойност 25 034,62 лв./.На уважаване подлежи и акцесорната претенция за лихва в размер на 250 евро /488,95 лв./ за претендирания период от 28.01.12г. до завеждането на иска – 16.12.14г.,а след тази дата следва да се присъди законната лихва върху главницата о окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените за производството разноски в размер на 1440,47 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №163/25.05.2016г. по в.т.д.№108/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.6 ап.1 сумата 12 800 евро /25 034,62 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Имущество на юридически лица от 12.08.2011г. във връзка с настъпило в периода 05.01.12г. -13.01.12г. застрахователно събитие , ведно със законната лихва,считано от 16.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата,лихва за забава в размер на 250 евро /488,95 лв./ за периода 28.01.12г. – 16.12.14г.,както и 1440,47 лв. разноски за производството пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.