Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 04.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Eлена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Красимира Медарова при участието на секретар Р.Виденова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 367/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346 ,т.2 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия С. Х. Н. адвокат С. З. против присъда № 47 от 17.02.2016 г. по внохд № 400/ 2016 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, шести въззивен наказателен състав. В жалбата се сочи, че присъдата е необоснована, неправилна, явно несправедлива и постановена при непълнота на доказателствата. Атакува се процесуалната стойност на извършеното в досъдебната фаза разпознаване поради опорочена процедура. В заключение се претендира отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, 131 състав, с присъда от 15.12.2015 г. по нохд № 12255/2015 г. признал подсъдимия С.Х.Н. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 198, ал. 1 от НПК. Софийският градски съд с присъда № 47 от 17. 02. 2016 г. по внохд № 400/2016 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал С. Х. Н. за виновен в това, че на 30.03.2015 г., около 08.30 часа в [населено място], отнел чужди движими вещи с обща стойност 31,78 лева от владението на Д. В. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – бутнал пострадалата по стълбите и издърпал дамската ѝ чанта, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го наказал с три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66 от НК за срок от пет години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Жалбата на адвокат С. З. съдържа твърдения за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин се аргументира фактическа необоснованост и непълнота на доказателствата. Това налага да се припомни, че непълнотата на доказателствата и необосноваността, когато не са резултат на процесуални нарушения, са извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. По тази причина оплакванията на касатора в тази насока не представляват предмет, годен за процесуално обсъждане при касационна проверка. В рамките на допустимостта остават само оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание. Така поддържани възраженията на защитата са неприемливи. Участието на подсъдимия С. Х. в грабежа на Д. В. И. е установено по начин, изключващ твърденията за отклонение от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Не може да бъде споделено становището за съществено нарушение на процесуалните правила, базирано върху оспорване оценката на въззивния съд за надеждност на показанията на пострадалата. Преди да се обвърже с извод за обективността им съдебният състав е анализирал тяхната логическа последователност, конкретност и категоричност. Д. П. била нападната в светлата част на деня и въпреки изненадата запазила възможността да възприеме и запомни нападателя, който по-късно разпознала. Още в първия разпит тя дала описание на лицето без да прояви колебание да го идентифицира. Тази категоричност придава на извършеното разпознаване особена тежест в подкрепа на обвинението. Опитът на защитата да изключи неговата доказателствената ценност като оспори прецизното му провеждане поради предварителна предубеденост на свидетелката правилно е преценен като неуспешен. Въззивната инстанция подробно се е спряла на коментираните от касатора снимки, които пострадалата разгледала в полицията. След като описала нападателя тя била запозната отначало с едно неясно копие, а след това с две фотографии с по-високо качество, на които посочила подсъдимия. Въззивният съд провел повторен разпит на свидетелката И., която дала подробни показания за процедурата, при която разгледала снимковия материал, и за поведението на полицаите при представяне на фотографиите. Събраните по този начин данни логично довели съдебния състав до заключение, че свидетелката не е манипулирана или насочвана тенденциозно към показания във вреда на С. Х. Проведеното по-късно разпознаване е напълно съобразено с правилата на чл. 169 - чл.171 от НПК. Няма информация за пряк контакт между разпознаващата и разпознаваното лице. При съпоставка с представените за сравнение лица И. убедено се насочила към подсъдимия, позовавайки се на отличаващите го лице, цвят на очите, поглед, излъчване, характерни черти. Ето защо показанията на пострадалата за персонализиране на нападателя правилно не са игнорирани. Със същата обективност са обсъдени и данните в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетелката К., насочени към създаване на алиби на жалбоподателя. Присъдата не търпи упрек за проявена селективност и едностранчивост при обсъждане на релевантните обстоятелства във вреда на жалбоподателя. Версията, че по време на извършване на деянието той пребивавал в дома на леля си К., е отхвърлена след чрез анализ на противоречията в съобщената от двамата информация за деня на престъплението, както и чрез прецизен разбор на взаимно изключващи се детайли и алогичност на описаните събития и спомени за тях, оценени през призмата на сериозна лична заинтересованост и пристрастност на разпитаните . Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановената присъда. При възприетата от съда фактическа обстановка материалният закон е приложен точно, поради което искането за оправдаване на подсъдимия е незаконосъобразно. Не следва да бъде уважено и бланкетно заявената претенция за ревизия на наложеното наказание. То е определено в размер на легалния минимум, предвиден от законодателя за грабеж по чл. 198 , ал.1 от НК, като по този начин смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени по начин, ползващ в най-голяма степен подсъдимия. Съдебният състав правилно заключил ,че въпреки неголямата стойност на отнетите вещи, извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, обусловена от грубото посегателство върху личността и засягането на базисни морални норми. Подсъдимият нападнал млада жена, която в началото на деня се отправяла към работното си място, следвайки познат градски маршрут. Наред със съставомерните последици деянието сериозно уязвило и чувството за обществена сигурност на гражданите, а това рефлектира върху степента на обществената му опасност и изключва хипотезата на чл. 55 от НК при индивидуализиране на наказанието. Определената в минимален размер санкция е адекватна на целите, посочени в чл. 36 от НК , поради което не следва да се коригира в желаната от подсъдимия насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 47 от 17.02.2016 г. по внохд № 400/ 2016 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, шести въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.