Ключови фрази
Делба * съсобственост * уравнение на дялове * придаване на части към недвижим имот * изменение на регулационен план * разпределение на наследствените имоти без теглене на жребий * отчуждително действие на регулационен план


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София, 21.03. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1666/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 282 от 01.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 39 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 655/2001 г. на Бургаския окръжен съд, по жалба на Е. С. З. с искане за отмяната му като неправилно.
Ответницата по касация А. Г. Г. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 265 от 05.01.2001 г. по гр. д. № 236/1997 г. на Поморийския районен съд и по реда на чл. 292 ГПК /отм./ в дял на А. Г. Г. е поставен имот пл. № 279 от кв. 15 по плана на[населено място], на стойност 13 758 лева, а на Е. Ст. З. - касатор, е поставен имот пл. № 280 от кв. 15 по плана на с. с., на стойност 17 455 лева и същата е осъдена да заплати на другата съделителка 3 697 лева за уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва.
Въззивният съд приел, че с дворищнорегулационния план от 1991 г. изключеният съгласно ПМС № 216/61 г. парцел IV-75 от кв. 15 по плана от 1933 г. е включен в плана и са образувани имоти пл. 279 и пл. № 280, за които са отредени парцел XXVIII-279 и парцел XXIX-280 от кв. 15. Приел, че всеки парцел има за кадастрална основа част от общия преди това имот и придаваемо място от един от двата новообразувани имоти и заключил, че се касае до придадени по силата на дворищнорегулационния план места, чиято стойност не е заплатена в срока по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Затова и предвид данните по делото, че имотите се ползуват от съделителките по имотните им граници, счел, че обект на делба са имоти пл. № 279 и пл. № 280, които и разпределил по реда на чл. 292 ГПК /отм./ съобразно начина на ползуването им и извършените в тях подобрения и трайни насаждения. Приел, че наличието на висяща административна процедура по предложението за изменение на подробния устройствен план за имотите, не е пречка за приключване на делбата по посочения начин.
Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти.
Със застроителния и регулационен план на дадено населено място се създават парцели за имотите, които се урегулират. По силата на самия план собствеността върху имота, за който е отреден парцелът, се преобразува в собственост върху парцела. Ето защо собствеността на образувания дворищнорегулационния парцел произтича от собствеността на имота, за който парцелът е отреден. Това означава, че собственик на парцела е собственикът на имота, за който той се отрежда. Ако имотът е съсобствен между няколко лица, отреденият парцел има същия правен режим - съсобствен е на лицата, притежавали имота, послужил за кадастрална основа на плана. Дворищнорегулационният план няма действие за прекратяване на съсобственост.
В случая данните по делото сочат, че съсобствеността е възникнала при действието на З. /отм./. Имотът, за който са отредени парцелите, предмет на делбата, е бил съсобствен между А. Г. и праводателя на Е. З. - Л. Г. К., при равни права - вж. н. а. № 68/1991 г. Затова след образуването им с дворищнорегулационния план от 1991 г., парцели XXVIII-279 и XXIX-280 от кв. 15 са станали съсобствени.
Статут на придаваеми с дворищнорегулационния план места имат тези части, които се придават от собствения на едно лице недвижим имот, към парцел на друго лице, с цел образуване на дворищнорегулационни парцели чрез урегулиране на пълномерни имоти или урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване. В разглеждания случай страните не са изправени пред такава хипотеза. Като образувани от имот на едни и същи лица, парцелите са съсобствени на същите лица, по която причина и не може да става въпрос за уреждане на регулационни сметки /когато парцелите, при наличие на придаваеми части, имат различни собственици/, или за заемане на придадени имоти или части от имоти. С оглед действащия към 1991 г. Закон за териториалното и селищно устройство /З. - отм./ дворищнорегулационният план следва да се счете за приложен с влизането му в сила.
В разглеждания случай съдът е приел, че парцел XXVIII-279 от кв. 15 с площ 1 375 кв. м. има собствено място 600 кв. м. и придаваемо място 775 кв. в., а парцел XXIX-280 от кв. 15 с площ 1 340 кв. м. съдържа 620 кв. м. собствено място и 720 кв. м. придаваемо място. Обратно на приетото от съда, не се установява да са налице придадени съгласно дворищнорегулационния план части от имоти /независимо от неправилното заснемане на предишния имот пл. № 75 като два отделни имота пл. № 279 и пл. № 280/. Затова и разпоредбите на пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2, изр. 1 от ПЗР на ЗУТ за прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, са неприложими. Ето защо неправилно въззивният съд е придал правна значимост на предложението на съделителката Г. делбата да се извърши по имотната граница, разделяща дворните места, което и съответства на начина на ползуването им от съделителите.
Допуснато е нарушение и при приложението на нормите, уреждащи съдебна делба на урегулирани поземлени имоти.
Предмет на делба са два урегулирани поземлени имота, регулационната граница между които е установена по посока изток-запад. Прокарана по този начин, регулационната линия не съвпада с имотната граница, която е с посока север-юг. Въззивният съд е възприел предложен от съделителката Г. проект за изменение на действащия регулационен план с цел урегулираните поземлени имоти да се устроят в границите на имоти пл. № 279 и пл. № 280, като е изходил от неправилни съображения по приложението на пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2, изр. 1 от ПЗР на ЗУТ. Наличието на висяща административна процедура по одобряване на това изменение е обсъдено в мотивите към обжалваното решение, като съдът е приел, че няма пречка делбата да се извърши въз основа на предложеното изменение на плана, което преценил като напълно възможно както от техническа, така и от правна гледна точка. Становището е неправилно.
Съгласно чл. 201, ал. 1 ЗУТ при съдебна делба на урегулиран поземлен имот съдът следва да изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти. Когато делбеният имот е поделяем се процедира съгласно чл. 201, ал. 3 ЗУТ, като главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Тогава издадената въз основа на общото съгласие на съделителите заповед за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. В противен случай - когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на имота, ако съдът, пред който е висящо делото за делба, прецени съобразно правомощията си по чл. 201, ал. 5 ЗУТ, че то е необосновано и не са налице пречки за разделяне на имота, дава задължителни указания за изменение на плана.
Данните по делото сочат, че в разглеждания случай не е налице общ проект за изменение на регулацията - удостоверение № 94-А-198 от 27.10.1999 г. на Общината[населено място] /л. 26 по гр. д. № 236/1997 г. на Поморийския районен съд/; жалба /л. 56 от същото дело/, видно от която изменение на плана е поискано от съделителката Г. при основанието по чл. 32, ал. 1, т. 4 З. /отм./. При положение, че липсва съгласие на съделителите за внасяне на общ проект за изменение на плана и обособяването на нови реални дялове - което по делото не е спорно, делбата се извършва съгласно положението на имотите по действащия план. То следва да се съобрази от въззивния съд, който и да изложи съображения за разпределение на имотите, евентуално за тегленето на жребий, като съобрази указанията по приложението на закона, дадени в т. 5, б. “б” от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 39 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 655/2001 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: