О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92 гр. София, 13.08.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 689 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд. Поводът е признаване и изпълнение по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) на решение на орган на Федерална република Германия – Полицейски президиум Райнпфалц за налагане на финансова санкция (глоба) на гражданин на Република България – С. Й. Д.. Първоначално молбата е постъпила в Софийски окръжен съд и по този повод е било образувано ч.н.д. № 398/2019 г. С разпореждане от 19.06.2019 г. съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, приемайки, че компетентен да разгледа удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признание на финансови санкции и съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е градският съд, тъй като в приложената справка от НБД „Население“, като настоящ адрес е посочен този в [населено място],[жк], [улица]. След получаване на материалите, с разпореждане № 2088 от 26.06.2019 г. по ч.н.д. № 2638/2019 г. по описа на Софийски градски съд, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Мотивирано е посочил, че в конкретния случай компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд, тъй като в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, изпратено от санкциониращия немски орган, е посочен като последно известен адрес този в [населено място],[жк], който е и постоянен адрес на С. Й. Д., видно от справката, направена в НБД „Население“. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че компетентен да разгледа искането е Софийски окръжен съд, в чийто съдебен район попада местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В настоящия случай, санкционираното лице има настоящ адрес в [населено място] и постоянен такъв в [населено място], който е посочен изрично в удостоверението, издадено от чуждестранния административно-наказващ орган. Също така, съгласно чл. 93, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) на територията на Република България именно постоянният адрес се счита за адрес за кореспонденция с органите на държавната власт. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да изпълни поръчката е Софийски окръжен съд, предвид следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. На основание чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС, ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България, компетентен е Софийски градски съд. Разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС не съдържат специална легална дефиниция на понятието „обичайно пребиваване“ на засегнатото лице. Този законов термин е разяснен в Кодекса на международното частно право (КМЧП), като на основание чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) даденото в този нормативен акт определение може да се ползва и за нуждите на производството по признаване и изпълнение в Република България на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава - членка на ЕС. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. При определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. За да може да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи дали отразеният в удостоверението последно известен адрес на лицето е вярно посочен и правилно изписан и дали същото изобщо се намира на територията на Република България. Изключително важно е да се извърши надлежна проверка дали лицето работи или не, дали притежава недвижима собственост в страната и дали има регистрирани банкови сметки, с които оперира в нея. Изясняването на всички тези обстоятелства се предопределя от наличието на пълни и точни данни за самоличността на лицето и установяването на допълнителна полседваща кореспонденция при необходимост между чуждестранния орган, наложил финансовата санкция и българският съд, който е компетентен да разгледа делото за признаване и изпълнението ѝ. В разглеждания случай в удостоверението по чл. 4, вр. чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от компетентните власти на Федерална република Германия, като последен известен адрес на санкционираното лице С. Й. Д. е посочен този в [населено място],[жк], който факт наред с обстоятелството, че същият адрес е деклариран като постоянен адрес, обуславя компетентността на Софийски окръжен съд. В обобщение, изложеното сочи, че Софийски окръжен съд не е изпълнил докрай задължението си да констатира наличието или отсъствието на обстоятелствата по чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, обуславящи подсъдността на делото. Компетентността на Софийски окръжен съд може само да отпадне и да обоснове приложението на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС едва при положение, че са разкрити достатъчно данни по делото, че местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България не могат да бъдат установени, какъвто не е настоящия случай. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 2638/2019 г. по описа на Софийски градски съд (прекратено), ведно с ч.н.д. № 398/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд (прекратено), за разглеждане и решаване от Софийски окръжен съд. Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.