Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 12.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря И. Рангелова в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 11 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Р. Б. – адв. Й. Д., ведно с допълнение, изготвено от адв. Е. Й., против въззивно решение № 211/18.11.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 352/2019 г., с което е била потвърдена присъда № 41/30.04.2019 г. на Окръжен съд - Пловдив по НОХД № 2015/2018 г. С тази присъда подсъдимият К. Р. Б. е бил признат за виновен в извършването на пет престъпления, както следва: по чл. 354а, ал. 1 от НК за това, че в периода 12-13.07.2018 г., в [населено място], без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: – амфетамин с общо нето тегло 9, 91 грама, със съдържание на активен компонент 4,2 тегловни процента, на стойност 297, 3 лева; – амфетамин с общо нето тегло 1, 81 грама, със съдържание на активен компонент 1,0 тегловни процента, на стойност 54, 3 лева; – марихуана с общо нето тегло 1, 08 грама, със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол, на стойност 6, 48 лева; – марихуана с общо нето тегло 0,52 грама, със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол, на стойност 3, 12 лева, или всичко на обща стойност 361, 2 лева по цени за нуждите на производството, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. по чл. 269, ал. 1 от НК, за това, че на 12.07.2018г., в [населено място], е употребил сила, с цел да принуди орган на властта – старши инспектор Д. А. Д. (началник група 01, сектор КП при П. РУ ОДМВР – П.), мл. експерт И. Х. Ш. (мл. разузнавач в сектор КП при П. РУ ОДМВР – П.) и мл. експерт Б. С. А. (мл. разузнавач в сектор КП при П. РУ ОДМВР – П.), да пропуснат нещо по служба – да го задържат, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода. три отделни престъпления с правна квалификация по чл. 131, ал. 2, т.4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 12.07.2018г., в [населено място], е причинил на полицейските органи - старши инспектор Д. А. Д., мл. експерт И. Х. Ш. и мл. експерт И. Х. Ш., при изпълнение на службата им, леки телесни повреди (болка и страдание, без разстройство на здравето) поради което и във вр. с чл. 54 от НК за всяко едно от тях му е било наложено наказание по 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било увеличено с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е било определено подсъдимият да изтърпи така наложеното наказание при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК било приспаднато времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 12.07.2018г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1001/2015г. на СГС, в сила от 23.03.2015 г., чието изтърпяване е било отложено по чл. 66 от НК с петгодишен изпитателен срок. Приложен е бил чл. 354а, ал. 6 от НК, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от защитниците на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по обвиненията или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или намаляване на наложените му наказания. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС, като същият изрично е посочил, че не желае да присъства. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители Д. А. Д., И. Х. Ш. И Б. С. А., както и техният повереник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. В касационната жалба и допълнението към нея се съдържат множество възражения относно наличието на процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия. Макар част от тях да не са формулирани съобразно изискванията за касационно обжалване, то разгледани в същината им разкриват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В тази връзка са оплакванията за ограничаване правото на защита от началото на процеса, дало негативно отражение върху цялостната му справедливост, отказ на инстанциите по същество да компенсират този порок чрез обективна и пълна съдебна проверка, непълнота на въззивните мотиви по направени от защитата доводи за основаване на фактическите и правни заключения за участие на подсъдимия в инкриминираната му дейност върху недопустими и неправилно проверени доказателствени източници съобразно изискванията на по чл. 13, 14 и 107 от НПК, както и върху предположения в противоречие със стандарта по чл. 303 от НПК. Проверявайки възраженията на касатора на тази плоскост, ВКС намери същите за основателни. Материалите по делото недвусмислено разкриват, че доводите за съществено ограничаване на правото на защита, процесуална негодност на доказателствената основа, върху която е било построено обвинението, впоследствие послужила и за осъждането на подсъдимия, както и за съмнителна достоверност на част от гласните доказателства, използвани за същата цел, са били ясно поставени още от началото на наказателното производство. Сред тях с особена важност се открояват оплакванията за полицейско насилие при ареста на подсъдимия, недопускане на адвокатска защита непосредствено след този арест, отказ за своевременно установяване и експертно изследване на причинените му наранявания (в сравнение с експедитивност при повдигане на обвинение за съпротива при ареста и ангажиране на доказателства за причинените травми на полицейските служители, участвали в тази дейност, понастоящем частни обвинители), извършване на личен обиск в полицейското управление с възражения за подхвърляне на марихуана и везна, които не са проверени, нарушаване на неприкосновенността на жилището – проникване нощно време в апартамента, обитаван от родителите на подсъдимия, без тяхно разрешение и претърсването му (чрез използване на ключа на подсъдимия, намирал се в чантичката му при задържането) и съмнителни обстоятелства около откриване на пликче с амфетамин в отсъствие на разследващия орган и поемните лица, неизяснени противоречия в свидетелските показания относно броя на пликчетата с марихуана, открити в автомобила, управляван от св. П. Д., манипулиране на свидетелите, дали уличаващи показания срещу Б. на ДП чрез „филтриране“ (провеждане на предварителен разпит от оперативни работници в хода на вече образувано ДП, чието съдържание впоследствие е вписано в процесуалните протоколи), оказване на своеобразен натиск върху свидетели (провеждане на разпитите на св. В. Г. и Д. М. през нощта без отчитане на особеното състояние на последния, както и задържането на св. П. Д. до довежането му за разпит пред съдия). Същественото в конкретния случай е не само естеството на така посочените оплаквания, а начинът по който те са били третирани от двете съдебни инстанции, призвани да осъществят пълен и качествен контрол, като елиминират риска от произвол и последващо основаване на присъдата върху спорни или недопустими доказателства, което ВКС намира, че те явно не са направили. Конкретно това важи за въззивната инстанция, в чиито мотиви отсъства съвкупен, задълбочен и критичен анализ на доказателствената съвкупност във връзка с поставените на вниманието му конкретни възражения на защитата. С оглед своите правомощия ВКС не намира, че следва да им дава отговор, а единствено да констатира съществените процесуални недостатъци при тяхната оценка. В тази връзка и предвид направените възражения ВКС намира, че на първо място обстоятелствата, свързани с обвиненията по чл. 269 и чл. 131 от НК не са били разгледани с нужната пълнота и обективност. Първоинстанционният съд се е опитал да се произнесе по част от тях, но в желанието си да легитимира действията на полицейските служители и да подкрепи изводите си за достоверност и точност на заявеното от тях, а като цяло и за доказаност на обвиненията за съпротива и умишлено причиняване на телесни увреждания, е стигнал до твърде неудачни разрешения. Това е особено важимо за отказа да назначи СМЕ за уврежданията на подсъдимия (които несъмнено е получил при провеждане на полицейската операция и докато е бил под контрол на полицейските органи) и да провери обясненията му за механизма на причиняването им (вместо сам да ги коментира в мотивите, произнасяйки се като медицински експерт), доколкото същият е твърдял, че се е защитавал, вкл. е ухапал св. А. по дланта, защото е запушвал устата и носът му, респ. не е могъл да диша. Въззивният съд без никакво колебание е потвърдил правилността на този отказ (вж. л. 56 от ВНОХД № 352/2019 г.), препятствайки по този начин възможността за събиране на оневиняващи доказателства, които в противоречие с изложеното от двете съдилища всъщност са предмет на разглеждане в настоящото производство. Вследствие на това обясненията на подсъдимия, а също и показанията на св. Г., който е наблюдавал публичната част от схватката с полицейските служители, не са били проверени, нито са били съпоставени с тези на св. Д., А. и Ш., вкл. в аспекта за намесата на други лица, които са се опитвали да помогнат на подсъдимия, считайки, че той е бил нападнат от „мутри“. Точното и пълно изясняване на тази част от фактическата обстановка е било строго необходимо и поради липсата на каквато и да е активност за комплексно изследване на тези въпроси още на досъдебната фаза, въпреки данните за множество хора, които са имали възприятия за начина на осъществяване на задържането и упражнената спрямо подсъдимия сила. Те не са обсъдени и в светлината на липсата на данни той да е бил уведомен за правото му на адвокатска защита непосредствено след ареста, осъществен на 12.07.2018 г., а също и за своевременно освидетелстване, което е направено два дни по-късно (на 14.07.2018 г.). Проблематиката, свързана със самото задържане не е разгледана и на плоскостта относно начина на планирането и коректното изпълнение на полицейската операция. Не е изяснено доколко заповедта от 21.06.2018 г. (вж. л. 170 от ДП), с която е било разпоредено задържането на подсъдимия (и още едно лице) има отношение към фактическото провеждане на ареста му на 12.07.2018 г. В тази връзка въззивният съд не е коментирал нито конкретното основание за ареста, относимо към датата 12.07.2018 г., за което полицейските служители са давали показания (оперативна информация за закупуване на количество амфетамин същата вечер), нито прилагането на СРС (подлушване и проследяване), разрешени близо два месеца по-рано. Всъщност, за обстоятелствата, наложили предприемането и изпълнението на неотложни действия, за които впоследствие са съставени процесуални документи и са събирани гласни доказателства, довели до осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 354а от НК, също са били излагани множество възражения, които не са били обективно и пълноценно проверени. Това важи за твърденията за подхвърляне на минимално количество марихуана (0, 52 гр.) в чантичката на подсъдимия, заедно с електронна везна, намерени и иззети при личен обиск след задържането му на 12.07.2018 г., както и за съмненията, че той е държал останалите инкриминирани му количества дрога – 9, 91 гр. амфетамин, твърдян да е бил изхвърлен от него при преследването му и намерен в парка в ж.к. Т.. Спорни въпроси са повдигнати и относно присъствието на две пликчета марихуана с общо тегло 0, 52 гр., намерени в автомобила, управляван от св. Д., както и пликче, съдържащо 1, 81 гр. амфетамин, намерено и иззето от жилището, обитавано от него и родителите му в ранните часове на 13.07.2018 г. Без да оцени важността на направените възражения (с оглед елиминиране на риска от съществуването и утвърждаването на подобни полицейски практики, вместо тяхното отричане от една страна, а от друга – съхраняване авторитета на полицейските органи) и да предложи внимателно и задълбочено изследване на доказателствената съвкупност, която очевидно е била противоречива, въззивният съд е предпочел или да не отговори, или да препрати към мотивите на първата инстанция. Така по повод изтъкваните съмнения, че пликчетата марихуана, открити в автомобила на св. Д. са били всъщност негови и три на брой, а не две, като впоследствие едното се е оказало в чантичката на подсъдимия при личния му обиск, изложените мотиви (на л. 54 гърба от ВНОХД) са повърхностни и непълни с позоваването единствено върху показанията на св. Д. и Б. П. от ДП, както и идентичност на тегловните проценти активно вещество. Достоверността на казаното от тези двама свидетели на ДП не е било обсъдено с оглед направените възражения за тяхната заинтересованост поради отношението им към намерените вещества и оказван психологически натиск със задържане на П. Д. до довеждането му за разпит пред съдия и даването на указания с цел уличаване подсъдимия, начинът на довеждане на св. Б. П. и провеждане на разпита й на ДП, за което и двамата са давали показания пред първата инстанция. Съвсем очевидно е също, че след задържането на подсъдимия и при проведен личен обиск, в протокола, съставен за тази цел, е било отразено заявлението му, че намереното в чантичката му минимално количество марихуана (0, 52 гр.) и електронна везна са му били поставени от полицейски служител. Това заявление е преповторено и в неговите обяснения в двете фази на процеса, като дори не е направен и минимален опит за опровергаването му чрез самостоятелно изследване на тези два обекта чрез дактилоскопна експертиза, по който въпрос защитата също е правила своевременни възражения. Информацията от експертна справка, според която върху всички иззети обекти не са били открити годни дактилоскопни следи, не е достатъчно основание да се отхвърли искането за назначаване на самостоятелно екпертно изследване на един или повече от тях, особено в началния етап на производството, за да се провери версията на подсъдимия, че той не ги е държал. Отделно от това, липсата на дактилоскопни следи върху отделните обекти (в случая везна и пликче с марихуана) не е била обсъждана заедно с данните за мястото на тяхното съхраняване, като в случая дори не е известно каква е била чантичката на подсъдимия и нейното съдържание при ареста му, доколкото същият е твърдял, че там е държал единствено ключове, пари и пакет цигари. В протокола за обиск не е вписана тази информация, като липсва и снимков материал, който да изяснява тези въпроси. Същевременно, при последващото претърсване на жилището на семейство Б. е изтъквано възражение, че то е било отворено именно с ключа, взет от чантичката на подсъдимия. В мотивите на въззивната инстанция отсъства анализ на тези обстоятелства, като съмненията, че подсъдимият е държал инкриминираните му обекти, не са били разрешени по надлежен процесуален начин. За намирането на топчето амфетамин в парка въззивният съд е изложил по-пространни мотиви, но селективно и без да отговори на съществения въпрос, поставен от защитата за видимостта в района на изхвърлянето. Акцентирайки единствено върху възприемането на жеста, с който подсъдимият е изхвърлил нещо с дясната си ръка и предположението това да е наркотик, не дава отговор могъл ли е св. Д. да види как подсъдимият е бръкнал в чантата си и е изхвърлил пакета, докато е бягал, обърнат с гръб към преследващите го полицаи. Противоречивите обстоятелствата във връзка с проникването в жилището, обитавано от подсъдимия и неговите родители през нощта на 13.07.2018 г., също не са анализирани в пълнота и обективно. ВКС намира за крайно тревожна и категорично незаконосъобразна констатацията, че начинът на влизане в апартамента не опорочава следственото действие, защото е била предвидена и възможност за принудително отваряне. С това е пренебрегната същността на правнозащитима ценност, каквато е неприкосновенността на жилището и е стимулирана практика, която единствено може да доведе до поредното ангажиране на отговорността на България за нарушения по чл. 6(1) и чл. 8 от ЕКПЧ. Случаят не е толкова драстичен, както при множеството предходни осъждания, но стимулира практика, която е недопустима. Хипотезата за възможност едно жилище да бъде претърсвано принудително, когато обитателите не са съгласни да го отворят, не е идентична с влизане в жилището чрез тайно използване на ключа за същото или по друг подобен начин. В случая нито е търсено съгласието на обитателите, нито пък такова е отказвано. Липсва какъвто и да е анализ на доказателствените източници, който да показва въз основа на кои от тях е било прието, че вратата е била открехната, а не например затворена, но незаключена или заключена, в какъвто аспект свидетелите са давали противоречиви показания. Въззивният съд се е въздържал да ги обсъди, като е предложил свое обяснение за законно влизане (при открехната врата), което дори се различава от приетото от първата инстанция (че жилището не е било заключено). Изобщо не са били обсъдени показанията на св. А. и Р. Б., а също и св. И. Б. и Е. Д. за състоянието на входната врата на жилището и начина за нейното отваряне към момента на претърсването, особено предвид липсата на каквато и да е информация по този въпрос в протокола, съставен за тази цел. Извън особеностите със самото проникване в жилището, не са анализирани ясно и точно обстоятелствата около намирането на пакетчето с амфетамин върху диван, на който са седяли св. Д. М. и В. Г. и активната роля на полицейските служители – св. А., С. и Ш. при самото претърсване (при влизането в жилището, проверката на помещенията и при откриване на пакетчето с амфетамин), което е изисквало оценка доколко те само са присъствали или пък са участвали в това действие, макар и без нужната процесуална легитимация, като разследващият орган и поемните лица единствено са били ангажирани с оформяне на процесуалния документ и то в заключителната му част по документиране на изземването на въпросния наркотик. Повърхностно е изследван и същественият въпрос за връзката на иззетия амфетамин с предходно държане от страна на подсъдимия. По този повод не са обсъдени задълбочено и критично промените в показанията на св. Д. М. и В. Г. и причините за това, във връзка с които за пореден път защитата е правила възражения за оказан им прихологически натиск с отвеждане и продължително държане в полицейското управление през нощта на 13.07.2018 г., без отчитане на особеното състояние на Д. М.. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 211/18.11.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 352/2019 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.