Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр.София , 28 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1037/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационни жалби, подадени от адв. Д. Г. и от адв. М. Т. – упълномощени защитници на подс. А. П. Ц., срещу решение № 336 от 29.07.2016г., постановено по внохд № 155/2016г. на Софийски апелативен съд, НО, четвърти състав. С присъда № 220 от 04.08.2015г. по нохд № 1656/2015г. по описа на Софийски градски съд, НО, 23 състав, подсъдимият А. П. Ц. е признат за виновен в това, че на 07.03.2014г. за времето от 18.20ч. до 21.39ч. в [населено място], от склад на фирма [фирма], в съучастие като извършител с неустановени лица, отнел чужди движими вещи на обща стойност 23 997,56 лв. от владението на К. А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха и грабежът е в големи размери и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” и чл. 54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Направените по делото разноски са били възложени в тежест на подсъдимия. Първоинстанционната присъда е била проверена по въззивен ред по жалба от подс. Ц. и с решение № 369 от 11.11.2015г. по внохд № 869/2015г. е била потвърдена. Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от подсъдимия. С решение № 27 от 15.02.2016г., постановено по н.д. № 2659/2015г. на ВКС, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, решението е било отменено изцяло и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При второто разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд е постановено атакуваното сега по касационен ред решение № 336/29.07.2016г. по внохд № 155/2016г. на САС, 4-ти състав, с което присъда № 220/04.08.2015г. по нохд № 1656/2015г. на СГС е била изменена, като е намалено наложеното на подс. А. П. Ц. наказание лишаване от свобода от дванадесет на десет години, а в останалата част е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. Ц. – адв. Г., се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи обстоятелството, че САС не е допуснал нова биологична експертиза на вещественото доказателство по делото и по този начин не е изпълнил указанията на ВКС в отменителното решение. Излага се и довод за липса на мотиви на решението по отношение на постановеното изменение на наказанието, наложено на подсъдимия. Искането, което се прави, е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В касационната жалба от упълномощения защитник на подс. Ц. - адв. Т., се съдържа също оплакване за липса на мотиви на решението по отношение на изменението на присъдата, като се сочи абсолютния характер на това нарушение. Направеното искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Ц. – адв. Г., поддържа жалбата, като доразвива изложените в нея оплаквания. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. А. Ц. моли да бъде изменена присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадените от защитниците на подсъдимия Ц. касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ с оглед на оплакването за допуснато при постановяване на въззивното решение съществено процесуално нарушение. В принципен план, въззивната инстанция дължи да извърши изцяло проверка на невлязлата в сила присъда. Тази проверка включва въззивен контрол на първоинстанционния акт върху правилното и законосъобразно решаване на всички въпроси, по които съдът се е произнесъл с присъдата. Един от въпросите без съмнение е този, дали наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, е определено при спазване на законовите изисквания и дали то отговаря на критериите за справедливост. В контролираното решение на апелативния съд липсват каквито и да е съображения по отношение на това, дали при определяне на наказанието на подс. Ц. правилно е приложен материалния закон. В решението не се съдържа посочване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимото лице обстоятелства, не се обективира преценка дали тези обстоятелства са били правилно установени от първия съд, дали те правилно са били съобразени при определяне на наказанието, липсва оценка на обществената опасност на деянието и на дееца, а също и съобразяване на целите по чл. 36 от НК. На практика във въззивното решение съдът не е взел становище по един от съществените въпроси, решавани в наказателното производство – подлежи ли подсъдимият на наказание и какво наказание му се определя, като резултат от процеса на индивидуализация. Това от една страна, сочи на неизпълнение от въззивния съд на задължението му, възведено в разпоредбата на чл. 313 от НПК, за цялостна проверка на правилността обжалваната пред него първоинционна присъда. От друга страна, липсата на каквито и да е съображения във връзка с наказанието на подсъдимото лице, е равнозначна на липса на мотиви, защото липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение не само при пълното им отсъствие, но и когато липсва такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да се отговори със съдебния акт. В контролирания съдебен акт няма нито едно съображение за аргументиране на постановеното в диспозитива изменение на първоинстанционната присъда с намаляване на размера на наложеното на подс. Ц. наказание „лишаване от свобода“. Постановеното изменение наказанието на практика е произволно, понеже по никакъв начин не е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда във връзка с определяне на наказанието в съответствие с обстоятелствата, влияещи върху отговорността и адекватността му с целите на специалната и на генералната превенция. Липсата на мотиви във връзка с наказанието препятства както възможността на страните да разберат съображенията за взетото решение и да изразят съгласие или несъгласие с тях, което пряко се отразява на справедливостта на процеса, така и не дава възможност на касационната инстанция да осъществи правомощията си по преценка на справедливостта на наложеното наказание. Изложените съображения сочат, че решението на САС страда от порок по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Това нарушение обосновава наличие на основание за упражняване на правомощието на ВСК по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен изцяло съдебния акт и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, понеже решаването на въпросите за определяне на наказанието е тясно свързано с предходната дейност на решаващия съд по възприемане на фактите и тяхната правна оценка. Оплакването, направено в касационната жалба, изготвена от защитника адв. Г., за допуснато от апелативния съд нарушение при разглеждане на делото след отмяната на предходното въззивно решение, понеже не били изпълнени указанията на ВКС, не може да бъде възприето като основателно. В отменителното решение на касационната инстанция са дадени ясни указания какво следва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото, за да отстрани констатираните при касационния контрол нарушения. Тези указания са били правилно разчетени от въззивния съд, като е била допусната и приета ДНК експертиза и заключението е било предмет на обсъждане във връзка с другите доказателствени източници. Доколкото обаче липсва такава част от мотивите, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да се отговори със съдебния акт, това е равнозначно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК и изисква неговата отмяна. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да бъдат изпълнени задълженията за цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила присъда. Въззивният съд, при съобразяване на указанията в предходното отменително решение на ВКС, следва да събере доказателствата, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и да извърши тяхната преценка с оглед постигане на стабилни и фактически и правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 336 от 29.07.2016г. на Софийски апелативен съд, НО, четвърти състав, постановено по внохд № 155/2016г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1