Р Е Ш Е Н И Е № 478/12 г. гр.София 20.06.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1714/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. Л. В. срещу въззивно решение № 812/16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2223/2007 г. в частта, с която иска на [фирма], София /в ликвидация/ е уважен срещу И. Л. В. за сумата от 30 566 лв., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и съдебноделоводни разноски в размер на 3 789 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 904/24.07.2012 г. по материалноправните въпроси за релевантните факти по иск на собственик на движима вещ, който търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание и впоследствие се е разпоредило с нея; към кой момент се определя в този случай паричното обезщетение Съставът на Върховния касационен съд, дава следното тълкуване: При всички състави на получена без основание вещ, следва да се установи активната материалноправна легитимация по иска, а тя е притежаване на имуществено благо, от което е лишен ищеца и когато то е собственост върху вещ, следва да се установят елементите от фактическия състав на съответното придобивно основание на правото на собственост. При всички фактически състави следва да е налице разместване на имуществени ценности, както и да липсва основание за разместването. В хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице получаване, съответно даване, а в хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД обогатяване (придобиване на имуществени права от едно лице за сметка на друго) и обедняване (лишаване на имуществени права от едно лице за сметка на друго). При неоснователно получена вещ, отношенията се уреждат по чл. 57 ЗЗД, а ако се дължи връщане от недееспособен, следва да се съобрази и специалното правило на чл. 58 ЗЗД за размера на отговорността. При всички хипотеза на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да бъде върната в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване. Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се (знанието, че държи вещта без основание), той дължи действителната й стойност или получената цена, ако е по-висока (чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), съответно само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете (чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Без значение e знанието, съответно поканата за връщане на вещта в хипотезата на неоснователно получена вещ от недееспособен (чл. 58 ЗЗД)– той дължи само онова, от което се е възползвал, включително, когато вещта е погинала, отчуждена или изразходвана, , Следователно, при продажба на неоснователно получената вещ, дееспособният получател дължи по-високата стойност между реалната пазарна цена и получената по сделката, ако се е разпоредил, след като е узнал, че няма основание да държи, съответно да се разпорежда с вещта. Ако вещта е продадена от недееспособен или от дееспособен, но преди поканата да я върне, следва да се възстанови получената по сделката цена. Получателят без основание на една вещ се обогатява в момента, в който получава същата. Следователно, този е и моментът, в който се оценява стойностно размера на неговото обогатяване за сметка на обедняването на собственика. Това е и моментът, към който се определя действителната стойност на получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание вещ, която в последствие е погинала, била е отчуждена или изразходвана. Възможно е вещта да е получена без основание в резултат на деликт и поради погиване, отчуждаване или изразходване да не може да бъде върната, деликвентът дължи по чл. 45 ЗЗД паричната й равностойност, определена по пазарни цени към датата на увреждането, като по силата чал. 51 ЗЗД се дължи пълна обезщета на всички вреди (имуществени – реално причинен и пропуснати ползи и неимуществени), като лихвата е компенсаторна и се дължи и без покана от датата на увреждането. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, защото приложимата материалноправна норма в случая е чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като трябва да отговаря [фирма], също така касаторът И. В. не е получил в лично качество спорните радиатори, а за дружество [фирма], а и оценката на отчуждените вещи трябва да е тази, дадена от експертизата към 27.11.1997 г. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска срещу него, както и да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Предявени са множество субективно и обективно съединени искове от [фирма], София. Предмет на касационната жалба е решението по иска на търговското дружество срещу И. Л. В. за заплащане на обезщетение – паричната равностойност на 248 броя алуминиеви радиатори. Те са собственост на [фирма], София, предадени са без основание на И. В. от органи на прокуратурата и МВР, който от своя страна ги продал на трети лица. Искът е уважен за сумата от 30 655 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2002 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводни разноски в размер на 3789 лв. Съдът приел за установено, че ищецът [фирма] е собственик на движими вещи, които били иззети от служители на СДВР при обиск на склад. По-късно съгласно постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура били предадени от служители на МВР на ответника по иска И. Л. В.. Последният, който не е собственик на вещите, неоснователно се обогатил за сметка на търговското дружество. Според въззивният съд приложимата материалноправна норма по спора е чл. 59, ал. 1 ЗЗД и В. трябва да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Съдът не е изложил съображения какъв е паричният еквивалент на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, но е приел, че И. В. дължи сумата на движимите вещи към датата, на която са му предадени от прокуратурата – 08.04.1998 г. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че е налице неоснователно обогатяване на И. В. за сметка на [фирма], София, но неточно е приложил материалния закон. В касационната жалба няма оплакване срещу извода на въззивния съд, че [фирма], София е било собственик на радиаторите. Те са получени от И. В. в лично качество, не като представител на трето лице. Няма и никакви други доказателства, че той е действал като представител на [фирма], за да се ангажира отговорността на търговското дружество по така предявените искове. С получаване на радиаторите именно И. В. се е обогатил, а не [фирма], поради което възраженията му, че тя следва да отговаря по иска, са също неоснователни. И. В. дължи връщане на неоснователно получените движими вещи. Няма спор между страните, че вещите не се намират у него. Той не е оспорил и твърдението, че ги е продал. В случая, радиаторите са продадени от И. В. при знание, че не е техен собственик, следователно той дължи паричната им равностойност по правилата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Обогатяването на В. чрез неоснователно получаване на радиаторите е станало на 08.04.1998 г. Към тази дата и според състоянието им към този момент, паричната им оценка е 30 655 деноминирани лв. Няма данни за получената цена, нито твърдения на страните по този въпрос, поради което е и невъзможно да се установи коя сума е по-висока – тази по продажбената сделка или по оценка за действителна стойност, дадена от вещото лице към 08.04.1998 г. В случая, установяването на това обстоятелство не би могло да доведе и до промяна в резултата, защото ако цената по сделката е по-висока, касационната инстанция не може да я присъди, тъй като би влошила положението на жалбоподателя. В случай, че оценката е по-ниска, по правилото на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, не тя, а действителната стойност на отчуждените вещи - 30 655 деноминирани лв. следва да се възстанови на ищеца. В заключение, въззивното решение следва да се касира по главния иск поради неточно приложение на материалния закон и спора да бъде разрешен от състава на Върховни касационен съд. Искът е основателен за сумата 30 655 деноминирани лв., на осн. чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение в частта по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделодните разноски е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неточното приложение на материалния закон по главния иск не се е отразило върху изводите във въззивното решение за дължимост на обезщетение за забавено плащане, за размера на това обезщетение – законният лихвен процент и момента, от който се дължи – поканата, която в случая е подаване на исковата молба. Основателността на исковете, независимо от тяхната правна квалификация, обуславя и отговорността на ответника за разноските по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 812/16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2223/2007 г. в частта, с която иска на [фирма], София /в ликвидация/ е уважен срещу И. Л. В. за сумата от 30 566 лв., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪДЖА И. Л. В. да заплати на [фирма], София /в ликвидация/ сумата в размер на 30 655 деноминирани лв., представляваща стойността на 248 броя алуминиеви радиатори, с които неоснователно се е обогатил, на осн. чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 812/16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2223/2007 г. в частта в частта по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски. В необжалваната част решението е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: