Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 24.07. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА\ гр.дело 739 /2019 година Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба вх.№. вх.№ 26727/21.12.2018 г., подадена от В. И. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1859/2017 г. на ВКС, І гр.о., с което е отменено въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 937 /05.12.2016 г. по гр.д. № 3280 /2016 г. по описа на Сливенския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от молителя В. И. В. с ЕГН [ЕГН], срещу С. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № ..... с идентификатор ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „....“, етаж ....., със застроена площ 64.18 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № ..... (.....) с площ 3.38 кв.м. и с 1.05 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ..... . Молителят се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК. Представя тъжба пред Прокуратурата на Република България, подадена от ответника С. Г. Г., в която се правят признания пред държавен орган за това, че сделката е сключена като обезпечение за даден от него на ищеца и съпругата му заем в размер на 10 000 лв. Молителят, чрез пълномощникът си твърди, че не е могъл да представи това доказателство в хода на производството, тъй като бил задържан в Румънски затвор от 28.11.2016 г. до 06.11.2018 г., за което представя преведен на български език документ за освобождаване от Министерство на правосъдието, Националната администрация на затворите на Румъния Ответникът по молбата възразява, че пълномощникът на молителя е знаел за тъжбата в хода на производството и е могъл да я представи, т.е. че доказателството не е новооткрито. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение и съдържа твърдение за установено в закона основание за отмяна. Подадена е в тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК, който тече от узнаването за новото доказателство, установяващо новото обстоятелство. Молителят не е имал възможност обективно да узнае съдържанието на тъжбата по време на задържането си в Румънски затвор до освобождаването си на 06.11.2018 г., а молбата е подадена на 21.12.2018 г. Ответникът не установява по-ранен момент на узнаване съдържанието на тъжбата от молителя. Знанието на пълномощника му за тъжбата е ирелевантно. По тези съображения, молбата е приета за допустима с определение № 58 от 14.03.2019 г. на ВКС, постановено на основание чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Молителят В. И. В. е предявил иск да се признае за установено по отношение на ответника С. Г. Г., че е собственик на апартамент № ..... с идентификатор ....., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „....“, етаж ..... , със застроена площ 64.18 кв.м. Твърдял, че е собственик този апартамент на основание сделка, оформена с н.а. № ...., т. ...../2014 г. Получил в заем пари от ответника няколко пъти на обща стойност 5580 лв. и за обезпечаване на това вземане му прехвърлил с н.а. № ....., т. ...../05.06. ..... г. същия апартамент. Поради това, че сделката, с която апартамента е продаден на ответника прикрива съглашение, с което се уговаря друг начин на удовлетворяване на кредитора, ищеца твърди, че е нищожна на основание чл. 152 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела иска за основателен като е обсъдила събраните гласни доказателства, установяващи наличие на заемни правоотношения между страните. В хода на производството пред инстанциите по същество не са представени доказателства, изходящи от ответника за привидността на договора за продажба, като прикриващ уговорка за друг вид обезпечение. С решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1859/2017 г. на ВКС, І гр.о. е прието че е неоснователен основният довод на ищеца за симулативност на сделката, с която се е разпоредил в полза на ответника като прикриваща обезпечение за даден заем поради това, че не е представено обратно писмо или начало на писмено доказателство за опровергаване на отразеното в нотариалния акт негово изявление, че е получил продажната цена, нито за опровергаването на изявлението на нотариуса, че продавачът е направил пред него изявление, че е получил продажната цена. Касационната инстанция е приела, че гласни доказателства за твърдените обстоятелства са недопустими съгласно разпоредбите на чл.165,ал.1 и чл.164,ал.1,т.3,т.6 и т.2 ГПК, поради което не е обсъдил събраните по делото такива. Решението на въззивната инстанция, с което те са били обсъдени и въз основа тях иска е приет за доказан и основателен, е отменено Като краен резултат иска е приет за недоказан и неоснователен от касационния съд, поради което е отхвърлен. С представената към молбата тъжба до Прокуратурата на Република България, подадена от ответника С. Г. Г. се правят признания пред държавен орган за това, че сделката е сключена като обезпечение за даден от него на ищеца и съпругата му заем в размер на 10 000 лв. Чрез сделката той приемал, че неговото вземане е обезпечено. Заявил им, те да си намерят купувач за апартамента, защото не могли да върнат дадената в заем сума, а той бил готов да се яви пред нотариус, за да подпише. Представената с молбата тъжба съставлява частен документ, представен пред държавен орган, съдържащ изявление от другата страна по сделката – ответника, които правят вероятно твърдението, че продажбата прикрива съглашение за друг начин на обезпечение и удовлетворяване на кредитора. Съгласно чл. 165, ал.2 ГПК, свидетелски показания в този случай са допустими. Основанието по чл.303, ал.1 т.1 ГПК, на което се позовава молителя, изисква доказателствата, които представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В настоящия случай, представената тъжба е невооткрито доказателство, което молителя поради това, че е бил задържан в затвор в Румъния не е могъл да представи. Знанието на пълномощника му за тази тъжба, дори да е имало такова / което не се установява/, е без значение, тъй като то не може да се приравни на знание на страната. Представеният документ е от съществено значение за изхода от спора, защото наличието му прави допустими гласните доказателства. Изложените изявления в тъжбата, преценени ведно със събраните свидетелски показания са от съществено значение за изхода от спора. Затова влязлото в сила решение следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция, която е последната инстанция по същество, за разглеждане и решаване на делото, като се съобрази и представеното и прието ново доказателство по спора. На основание чл. 294, ал.2 във вр. с чл. 308 ГПК, въззивният съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1859/2017 г. на Върховен касационен съд, І гр.о. и въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ