Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 04 април 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 457 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане, депозирано на 21.02.13, от осъдения Д. С. Д., за възобновяване на ВНОХД № 570/12 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 26 от 13.02.2013 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Велинград, № 46 от 12.10.12 г, по НОХД № 93/12, с която молителят е признат за виновен в това, че на 1.12.10 г, в [населено място], е държал боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че обвинението не е доказано, съгласно процесуалните изисквания, че не са обсъдени детайлно всички, събрани по делото доказателства, че не е установено обстоятелството, че инкриминираните патрони са годни, че е кредитирано заключението на Съдебно-балистична експертиза, което не следва да се ползва при формиране на вътрешното убеждение, че вещото лице, участвало в нейното изработване, не е включено в списъка на вещите лица, че мотивите на въззивния акт не отговарят на чл. 339 НПК, че не са обсъдени всички възражения на защитата, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. В писмени бележки се допълват и други съображения: че са нарушени чл. 13 и чл. 14 НПК, че обясненията на молителя, дадени от него като обвиняем, са прочетени на процесуално основание, касаещо друга хипотеза на чл. 279 НПК, че при разпита на свидетелите не им е разяснено правото по чл. 122, ал. 2 НПК, че са ползвани показанията на полицейските служители И. З. и С. Д., участвали при претърсването и изземването, които не могат да бъдат свидетели, че е допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, че неправилно е отказано назначаване на повторна балистична експертиза. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителят да бъде оправдан или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция молителят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. В ТР № 2/2002 г ОСНК ВКС е посочено кое нарушение на процесуалните правила от досъдебното производство обуславя връщане на делото в предходна процесуална фаза, а такова, по настоящето дело, не е допуснато. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, тоест, липсва нарушение на чл. 13 НПК / Пазарджишкият окръжен съд е провел въззивно съдебно следствие с оглед проверка на възраженията на подсъдимия срещу обосноваността на първоинстанционната присъда и при формиране на вътрешното си убеждение е съобразил цялата доказателствена съвкупност /. Отказът да бъде допусната повторна съдебно-балистична експертиза / СБЕ / не нарушава правото на подсъдимия на защита, тъй като не са били налице основанията на чл. 153 НПК. Заключението на приетата СБЕ е дало отговор на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в неговата правилност, поради което не е имало процесуална необходимост от назначаване на повторна СБЕ. Използваната от вещото лице методика на изследване на инкриминираните боеприпаси не противоречи на научните постижения в областта на балистиката, поради което не е имало пречка да се кредитира заключението на СБЕ. Базирайки изводите си на тази експертиза, правилно въззивният съд е приел, че е налице годен предмет на престъплението по чл. 339 НК. Неоснователно е възражението, че експертът не е бил включен в съответния списък на вещите лица / такова изискване в НПК няма /. Необходимо е експертът да притежава специални знания от областта, интересуваща процеса, а, в случая, това изискване е спазено. На следващо място, неоснователно се твърди, че мотивите на въззивния акт не отговарят на чл. 339 НПК. Решението не влиза в противоречие с посочената норма и съдържа отговор на наведените от защитата възражения срещу законосъобразността и обосноваността на осъдителната присъда. Акцент на оплакванията пред окръжния съд е бил поставен на довода за недоказаност на авторството, на който е даден убедителен отговор. Верен е изводът, че обвинението е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Обсъдени са гласните доказателства, изводими от показанията на св. З., св. Д., св. В., св. Г., св. Г., св. М., св. И., св. Д., обясненията на подсъдимия и приобщените такива, дадени от него в качеството на обвиняем / посочването на основание за прочитането им в съдебно заседание, касаещо друга хипотеза на чл. 279 НПК, не представлява съществено процесуално нарушение /. За възможността да бъдат ползвани прочетените обяснения е от значение дали към момента на приобщаването им са били налице процесуалните предпоставки за включването им в доказателствената съвкупност, а, в случая, тези предпоставки са налице. Правилно е становището, че са годни да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение показанията на полицейските служители З. и Д., които не са извършили действия по разследването, а фактически са присъствали на претърсването и изземването, в какъвто случай няма пречка да бъдат изслушани като свидетели. Изложени са убедителни съображения защо не е дадена вяра на версията на подсъдимия, развита в съдебното производство, респективно, на показанията на св. М., фактическа съпруга на подсъдимия, които гласни доказателствени източници са изолирани и опровергани от останалите доказателствени средства, подкрепящи обвинителната теза. При разпита на свидетелите не е допуснато нарушение по чл. 122, ал. 2 НПК, тъй като в хода на процеса не е възникнала посочената хипотеза. Липсата на допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При приетите релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен / деянието е съставомерно по чл. 339, ал. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация /. Не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на осъдения, тъй като липсват предпоставките за това / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. Налице е нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на осъдения е индивидуализирана при хипотезата на чл. 54 НК, като му е определено минималното по закон наказание, а именно: две години „лишаване от свобода”. В същото време, не е отдадено дължимото значение на степента на обществена опасност на дееца, която не е висока независимо от наличието на предходни осъждания. Спрямо лицето са налагани следните наказания: поправителен труд / с присъда по НОХД № 90/01 по описа на Районен съд, Велинград /, условно наказание „лишаване от свобода” / присъдите по НОХД № 20/03 на Районен съд, Велинград, и НОХД № 33/125 от 2003 г на същия съд са в условията на съвкупност / и „пробация” / с присъда по НОХД № 453/09 по описа на Районен съд, Велинград /. Осъденият е глава на семейство / живее на съпружески начала със св. М. / и е баща на три деца. Следователно, налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства / касаещи преди всичко личността на дееца /, при наличието на които, и най-лекото, предвидено в закона наказание / две години „лишаване от свобода” / се явява несъразмерно тежко, тоест, приложима се явява хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В този случай, справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, се явява наказанието една година „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. Не са налице условията на чл. 66 НК, тъй като молителят е бил реабилитиран по право за първото си осъждане, което се явява пречка да бъде реабилитиран отново за условното си осъждане / и не са налице предпоставките на чл. 88 а НК /. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е частично основателно и следва да бъде частично уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Пазарджишки окръжен съд № 26 от 13.02.13, по ВНОХД № 570/12, като, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, намалява наложеното наказание на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: