4 Р Е Ш Е Н И Е №. 233 София, 17.02.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 709/2009 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение от 17.12.2008 г. по гр.д.№ 1236/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 07.02.2008 г. по гр.д.№ 1711/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхърлен предявените от Агенцията искове срещу [фирма] и [фирма], Л. с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата над сумата 2 486.62 лв. до предявения й размер от 29 839.50 лв., претендирана като неустойка за неизпълнение на задълженията по приватизационен договор по отношение на трудовата заетост за 2001 г. и за разликата над сумата 3 750 лв. до 45 000 лв. - неустойка за неизпълнение на посоченото задължение за 2002 г. С определение № 430 от 06.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса за базата, върху която се начислява неустойката за договорно неизпълнение на купувача по приватизационен договор, решен в противоречие с практиката на съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Оплакванията, развити в касационната жалба са за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по жалбата. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по предявени в обективно и субективно съединение при условията на солидарност искове срещу [фирма] и [фирма], Л. искове по чл.92 ЗЗД за сумата 28 839.50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на 19 работни места за 2001 г. и за сумата 45 000 лв. за 2001 г. за неосигурени 25 броя през 2002 г., както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 899.20 лв., считано от 06.07.2004 г. до предявяване на иска. По делото е приета ССЕ, според констатациите на която договорената неустойка в размер на 150% върху минималната работна заплата за страната за всяка договорена, но незаета бройка за всеки месец от 2001 г. възлиза на 29 839.50 лв., а за календарната 2002 г. – в размер на 45 000 лв. В съобразителната част на обжалваното решение е прието, че липсата на съгласие между страните договораната от тях неустойка да се начислява за всеки месец, през който купувачите не са изпълнили задължението си по отношение на програмата за трудова заетост обуславял извода, че същата се дължи еднократно за съответната календарна година, а не за всеки месец на неизпълнение на това задължение. При така направения извод въззивният съд уважил исковете на Агенцията по чл.92 ЗЗД в размер на 2 486.62 лв. за 2001 г. и в размер на 3 750 лв. за 2002 г. поради неизпълнение на задължението на ответниците за осигуряване на посочените в исковата молба работни места, като отхвърлил исковете за разликата до предявения им размер. Въззивното решение е неправилно. С т.29 от процесния договор купувачите са поели задължението да в срок от 5 години от влизането му в сила да поддържат минимален средносписъчен състав на заетите по трудов договор лица, препращайки по години към Приложение № 10 от договора. В т.30 от същия е предвидено, че за изпълнението му следва да се изготвя и представя пред продавача писмен отчет за всяка календарна година. Неизпълнението на задължението по т.29 е скрепено със санкция – заплащане на неустойка в размер на 150% върху минималната работна заплата за страната за всяка договорена, но незаета бройка (т.36.2), а при неизпълнение на това по т.30 влиза в сила фикцията, че задължението по т.29 не е изпълнено. Съчетаното тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че се касае до задължения с продължителен период на изпълнение, което обуславя извод за реципрочност на дължимия за този период резултат и неустойката, договорена за неговото неизпълнение. От това следва, че след като задължението е за поддържане на средносписъчен брой на заетите по трудов договор лица за цялата година, то и неустойката следва да бъде определена на тази база – за всеки месец от съответната календарна година. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС и на съдилищата, която в случая не е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Ето защо постановеният от апелативния съд съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен в обжалваната му част и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което да се уважат предявените от касатора искове по чл.92 ЗЗД за разликата между присъдените с отмененото решение суми до размерите, установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза, която разлика за 2001 г. възлиза на сумата 27 352.88 лв., а за 2002 г. – в размер на 41 250 лв. При този изход на спора и съобразно уважените с решението размери на исковете на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 3 302,06 лв., от които държавна такса 1 402.06 лв. и 1 900 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 17.12.2008 г. по гр.д.№ 1236/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 07.02.2008 г. по гр.д.№ 1711/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхърлени исковете на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма] и [фирма], Л. с правно основание чл.92 ЗЗД над сумите 2 486.62 лв., съответно над 3 750 лв. до пълния им предявен размер, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] и [фирма], Л. да заплатят солидарно на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол на основание чл.92, ал.1 ЗЗД още и сумата 27 352.88 лв., представляваща неустойка по приватизационен договор от 23.03.1999 г., договорена за неизпълнение на програмата за трудова заетост през 2001 г.; още и сумата 41 250 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост през 2002 г., както и разноски по делото в размер на 3 302.06 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: