Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр.София, 12 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 1843/2011г. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по ИСКАНЕ от защитата на осъдения Ю. О. Ю. – адвокат Д. С. от Русенски адвокатски колектив ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд № 715/10г. на Русенския окръжен съд, по което с решение от 22.11.2010 г. е потвърдена присъдата от 09.09.2010г. по нохд№1283/2010 год. на Русенския районен съд. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане на въззивната инстанция спиране изпълнението на влязлата в сила присъда. В искането са изброени всички касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК. Изтъкват се основно доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушаване на правото на защита на осъдения. Въззивният съд не е извършил правилна оценка събраните от първоинстанционния съд доказателства. Направил е неверни изводи за авторството на престъплението. Не е установено какво е било действителното поведение на подсъдимия и пострадалия в момента преди и по време на деянието.Не е изяснено съдържанието на репликите между двамата. Не е изяснено дали от страна на пострадалия не е имало нападение или опит за нападение срещу подсъдимия с остър предмет. Не е направен анализ на установените фактически данни за наличието на деяние при условията на неизбежна отбрана или при силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, поради което е нарушен закона. ПРЕД КАСАЦИОННИЯ СЪД ОСЪДЕНИЯТ Ю. НЕ СЕ ЯВЯВА РЕДОВНО ПРИЗОВАН. Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощеният защитник на осъдения Ю. Ю. – адвокат Д. С..Съдът не е изяснил причината за конфликта и поради това не е изяснил има ли данни, изключващи наказателната отговорност на подсъдимия, поради липса на обществеоопасно деяние или за нейното намаляване. ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ П. Д. не се явява редовно призован. Не се явява редовно призован и повереникът му - адвокат А. С., който е представил писмени бележки, че в искането не се съдържат основателни съображения за възобновяване на делото. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП намира искането за неоснователно, тъй като е изяснено предизвикателното поведение на осъдения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда от 09.09.2010г. по НОХД № 1283/201 на Русенския районен съд подсъдимият Ю. О. Ю., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това , че на 18.02.2009г. в [населено място], обл.Русе е причинил на П. М. Д. от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването и говоренето, в резултат от избиване на първите горни зъби и луксация на втори зъб на горната челюст вдясно, поради което и на основание чл.129, ал.1/изм./, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.36 и чл.54 е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което наказание по чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за ЧЕТИРИ ГОДИНИ, от влизане в сила на присъдата. Ю. О. Ю. е осъден да заплати на пострадалия П. М. Д., ЕГН: [ЕГН], обезщетение за неимуществените вреди от деянието в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв., ведно със законната лихва , считано от 18.02.2010г., до окончателното изплащане на сумата, като до предявения размер 5000.00лв, за разликата, искът е отхвърлен .В тежест на подсъдимия са възложени държавна такса в размер на 120.00лева, съобразно уважената част от гражданския иск, 130.00 лв. разноски по делото и 500.00 лв. за адвокатски хонорар на повереника на мастния обвинител и граждански ищец. С въззивно решение №254 от 22.11.2010г. по внохд№715/10г. на РОС, образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Искането за възобновяване е подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането проверката и оценката на доказателствата. И първата и въззивната инстанции са подложили на всестранна проверка и оценка събраните доказателствени източници и са изяснили обстоятелствата от предмета на доказване. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено при спазване правилата по чл.12, чл.13 и чл.107 НПК. Доводите на защитата на осъдения за едностранчив и избирателен подход при събирането и проверката на доказателства са лишени от основание. Несъгласието на защитата с приетите за установени фактически положения не намира опора в изложените убедителни мотиви на първата инстанция - по реда на чл.305, ал.3 НПК, съответно от въззивна инстанция - по чл.339, ал.2 НПК , които са се аргументирали защо дават вяра на показанията на едната от двете групи свидетели, формирани при установяване на фактите от предмета на делото. Преценката за достоверността на доказателствените източници е извършена в съответствие с правилата на чл.107 ,вр. с чл.13 и чл.14 НПК, поради което несъгласието на подсъдимия и защитата му със съдържанието на вътрешното убеждение на съда е лишено от основание. Съдът е суверенен да даде вяра на едни и да не кредитира други доказателствени източници, за които и двете инстанционни съдилища са изложили убедителни мотиви. Следователно, липсват нарушения на правилата, регламентиращи реда и начина на формиране на констатациите относно деянието , авторството и вината. ВКС споделя напълно констатациите за поведението на пострадалия и подсъдимия преди и по време на инцидента и направените въз основа на тях изводи , че в поведението на пострадалия липсват елементи на нападение спрямо подсъдимия или на извършено противозаконно действие, изискващи мерки по неговото отблъскване или предизвикващи състояние на силно раздразнение в подсъдимия . Кредитираните като достоверни показания на свидетелите П. Д., В. Д., Д. Д., Й. П. и М. Й. са оценени съвкупно и с оглед тяхната логичност и непротиворечивост. Освен че непосредствено са могли да въприемат поведението на пострадалия и подсъдимия, защото са стояли на една маса с пострадалия, показанията на съпругата и приятеля на пострадалия, са потвърдени и от показванията на незаинтересованите свидетели П. и Д.. Те са изяснили, че подсъдимият Ю. първи е започнал конфликта с пострадалия като е демонтрирал предизвикателно отношение спрямо свид. П. Д.. Посочили са, че с подигравателен тон е коментирал носеният от Д. златен ланец на врата и имотното му състояние. Липсата на първоначална агресия или провокативно поведение у пострадалия те са установили с възприетото, че пострадалия е направил забележка на подсъдимия да преустанови „да се заяжда с него”. Тази група свидетели са установили , че въпреки призива на пострадалия към подсъдимия да престане да провокира конфликт, подсъдимият е продължил да побутва свид.Д. с лакът в гърба, да дърпа с ръка ланеца на врата на пострадалия. Свидетелите от първата група са установили нежеланието на пострадалия да отговори на агресията на подсъдимия , отправянето му заедно със съпругата към изхода на заведението и намесата в този момент на подсъдимия, който е станал от мястото си и е застанал в лице към Д.. Тази група свидетели е изяснила и развитието на инцидента с размяна на остри реплики между двамата , с намесата на свид.Й. П. , който е застанал между двамата и е призовал да решават проблемите извън заведението. Именно стоящият до подсъдимия и пострадалия свидетел П. е изяснил , че подс.Ю. е нанесъл удар в лицето на Д., без да е нападан или застрашаван от предстоящо нападение от страна на пострадалия. Това поведение на подсъдимия е потвърдено и от незаинтересования свид.Д., от свидетелите Й. и Д.. Всички те са възприели удара в лицето на пострадалия, падането в резултат от удара и избитите два предни зъба на горната челюст на свид.П. Д.. Некредитирането на показанията на втората група свидетели: И. И., М. М., Х. и А. , както и на обясненията на подсъдимия Ю. за причината на инцидента и за механизма на причиняването на инкриминираните последици, е мотивирано с противоречието в отразените от тази група свидетели фактически данни. Твърдяното от подсъдимия обстоятелство за нападение от пострадалия с нож, в отговор на което му е нанесъл удара в лицето, е опровергано от незаинтересованите свидетели-очевидци. Поддържано е от противоречивите и лишени от житейска логика показания на втората група свидетели, които именно поради тази причина не са кредитирани от съдилищата. Съдилищата са отчели противоречията в показанията на свид.М., ,свид.А. и свид.И.. Свид.М. е твърдял, че свид.П. Д. „е взел нож или вилица от масата и го насочил срещу подсъдимия” и тогава е нанесъл удара в лицето на пострадалия. Но свидетелите А. и Илиева твърдят различно от соченото от М., че „пострадалият е взел нож след като пострадалия се е изправил от пода” , т.е. след деянието - отправения удар на Ю. върху лицето на Д.. Показанията на свид.Г. пък изключват показанията на посочените трима свидетели от втората група, че „Д. не е насочвал ножа към Ю. , а само го е държал”, без да е сигурна дали това е станало преди , или след удара. Изводите за липса на фактическа основа за оценка на деянието на подсъдимия Ю. като извършено при неизбежна отбрана , за да отблъсне непосредствено нападение от пострадалия, по смисъла на чл.12 НК, или да е действал при силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с изискуемо противозаконно действие , по смисъла на чл.132 НК, са основани на правилна оценка на установените по делото факти за поведението на пострадалия. Няма фактически данни за липса на обществена опасност и противоправност на извършеното от подсъдимия, нито за смекчаване отговорността му. Правната квалификация на деянието по чл.129, ал.1 НК е правилна. Наказанието е в рамките на закона и е индивидуализирано от установените определящи отговорността фактически данни.Правилни са изводите за отговорността за непозволено увреждане.Размерът на обезвредата отговаря на критериите за справедливост. При проверката ВКС не установи допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.422, ал.1,т.5 НПК и поради това липсват основания за възобновяване на въззивното дело и за отмяна на атакуваните съдебни актове. Предвид тези изводи, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на защитата на осъдения Ю. О. Ю. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд № 715/10г. на Русенския окръжен съд, по което с решение от 22.11.2010 г. е потвърдена присъдата от 09.09.2010г. по нохд№1283/2010 год. на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :