6 Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София,1 юли2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря................Аврора Караджова..........................и с участието на прокурора......................Антони ЛАКОВ............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 503 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения О. О. С. за възобновяване на чнд № 188/14г. на Ловешки окръжен съд и вчнд № 167/14г. на Великотърновски апелативен съд. В искането се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че неправилно е постановено изпълнението на целия остатък от наказанието „лишаване от свобода”, от изпълнението на което осъденият е бил условно предсрочно освободен, въпреки, че неизпълнението на пробационната мярка е било само частично. Сочи се и наличието на уважителни причини за неизпълнението на мярката. Като „конфликт на интереси” се изтъква обстоятелството, че пробационният служител е участвал като съдебен заседател при постановяването на присъдата на Шуменския районен съд, с която С. е бил осъден. Настоява се за зачитане на времето, през което е била изпълнявана пробационната мярка. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения С. – адв. Н. В. както е подадено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият С. заявява, че съдилищата не са взели предвид Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции от 28.04.2012г., въпреки, че осъденият е имал адресна регистрация в Германия. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 222 от 18.06.2014г., по чнд № 188/14г. по описа на Ловешки окръжен съд, на основание чл.70, ал.7, изр.1, пр.2 от НК било постановено осъденият О. О. С. да изтърпи изцяло остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода” по нохд № 211/98г. по описа на районен съд [населено място] в размер на две години, десет месеца и единадесет дни. С решение № 179 от 29.09.2014г. на Великотърновски апелативен съд по вчнд № 167/14г., образувано по жалба на осъдения, определението на Ловешкия окръжен съд било потвърдено. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Осъденият С. е бил условно предсрочно освободен с определение от 28.12.2011г. на Ловешкия окръжен съд по чнд № 557/11г., от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по нохд № 211/98г. по описа на районен съд [населено място], с размер на остатъка от две години, десет месеца и единадесет дни. На основание чл.70, ал.6 от НК било постановено изпълнението на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок – периодични срещи с пробационен служител. Изпълнението на мярката за надзор започнало на 06.01.2012г., като осъденият се явявал редовно в пробационната служба на определените му дати. Това му поведение дало основание явяванията му в пробационната служба да бъдат ограничени до веднъж месечно. На 04.03.2014г.; 03.04.2014г. и 02.05.2014г. осъденият не се явил на среща с пробационния служител. От представените в хода на производството пред окръжния съд доказателства било установено, че осъденият заминал за Германия, бил адресно регистриран в общинско жилище в [населено място] и на 14.04.2014г. сключил трудов договор с транспортна фирма за работа като шофьор на изпитателен срок. За невъзможността си да се яви в пробационната служба в началото на м. март 2014г., осъденият съобщил на св. Б. М., която помолил да уведоми пробационната служба. На 20.05.2014г. окръжният прокурор на [населено място] внесъл предложение по чл.70, ал.7 от НК. Така изложените фактически обстоятелства са дали основание на окръжния съд да приеме, че макар осъденият да е имал причини от личен характер да пропусне явяването си на 04.03.2014г., последният не е спазил изискването на чл.246 от ППЗИНЗС да поиска освобождаването си от това задължение за срок от 10 дни, като представи удостоверителни документи. В подкрепа на извода си, че осъденият е бил запознат с процедурата, окръжният съд е посочил наличието на подадена от него такава молба (приложена на л.93 от пробационното дело), с която е поискал освобождаване от явяване за датата 24.04.2012г. Изводът за неизпълнение на наложената мярка, което е предпоставка за постановяване на изпълнението на неизтърпяната част от наказанието по чл.70, ал.7 от НК , с оглед установените факти е законосъобразен. Настоящата инстанция споделя и съображенията от правна страна, че в случаите на неизпълнение на пробационна мярка, наложена по чл.70, ал.6 от НК, остатъкът от наказанието се изтърпява изцяло. Това следва от разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК, която предвижда възможност осъденият да бъде освободен изцяло или отчасти от изтърпяване на остатъка от наказанието само в случаите на извършено от него непредпазливо престъпление, но не и в случаите на неизпълнение на пробационната мярка. Искането на осъдения за приспадане от остатъка на наказанието „лишаване от свобода” на времето, през което последният е изпълнявал пробационната мярка, няма как да бъде удовлетворено, тъй като не е наложено наказание „пробация”, подлежащо на замяна с „лишаване от свобода” по чл.43а от НК, а е определена пробационна мярка за контрол и въздействие по време на изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване. Твърдението на осъдения С., че съдилищата не взели предвид Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (Обн., ДВ, бр. 25 от 27.03.2012 г., в сила от 28.04.2012 г.), не се обвързва с конкретни съображения за допуснато нарушение на закона или процедурата по привеждане в изпълнение на неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода”. В случая според настоящия съдебен състав този закон не е могъл да намери приложение, тъй като е влязъл в сила около три месеца след започване изпълнението на пробационната мярка спрямо осъдения. Тълкуването на съдържанието на нормата на чл.23, ал.1 и ал.2 от цитирания закон, сочи на извод, че изпращането на решението на съда, с което е била определена пробационна мярка при условно предсрочно освобождаване, за признаване и изпълнение в друга държава - членка на ЕС, е възможно след влизането на решението в сила, но преди да е започнало изпълнението на наложената мярка. Това е така, тъй като нормите на закона не предвиждат възможност при започнало изпълнение на пробацията или алтернативните санкции на територията на държава - членка на ЕС, решението на съда да бъде препратено на компетентния орган на друга държава - членка за „довършване” на изпълнението. Твърдението за участието на пробационния служител като съдебен заседател в състава на съда, постановил присъдата на Шуменския районен съд, с която на О. С. било наложено наказание от 14 години „лишаване от свобода” по нохд № 211/98г., не може да бъде проверено, доколкото препис от присъдата не е приложен в досието по изпълнение на наказанието; не е наличен в ЦУБИПСА и на интернет – страницата на съда. Дори това обстоятелство да бъде прието за вярно, същото не се отразява върху правилността на съдебните актове, постановени по делата, чието възобновяване се иска. Изпълнението на мярка за въздействие, наложена във връзка с условно предсрочно освобождаване не е свързано с правораздавателна дейност, приключила с влязъл в сила съдебен акт, постановен по друго дело. С оглед изложеното касационният съд намери, че не са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за възобновяване на производството. Предвид това и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. О. С. за възобновяване на чнд № 188/14г. на Ловешки окръжен съд и вчнд № 167/14г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.