6 Р Е Ш Е Н И Е № 467 гр.София, 19 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2442/2011 година Главният прокурор е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на нохд № 11841/2010 год. на Софийския районен съд, което последният е прекратил. Делото е прекратено с определение от 24 юни 2011 год., издадено по реда на отменената глава двадесет и шеста от НПК, както и по силата на § 66 от преходните и заключителни разпоредби на същия Закон за изменение и допълнение на НПК, с който е отменена глава двадесет и шеста (ДВ, бр.32/2010 год.). В отправеното искане за възобновяване на нохд № 11841/2010 год. главният прокурор е отразил подробно хронологията на делото, след което е изложил доводи за разбирането си, че СРС не е разполагал с упражненото от него правомощие и че разглеждането на делото трябва да продължи по общия ред. Искането за възобновяване е поддържано в съдебното заседание на тази инстанция, а заинтересуваният от неговото отхвърляне подсъдим по прекратеното дело – Н. Д. Т., поддържа това. Върховният касационен съд намери, че трябва да отхвърли искането на главния прокурор. Не е допуснато претендираното в него съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на основанията за възобновяване на наказателните дела (чл.422, ал.1, т.5 НПК). Този състав на ВКС не споделя виждането, че преди да бъде отменена глава двадесет и шеста от НПК („Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”), нейното приложение е било ограничено само в досъдебната фаза на делата. Макар и поначало правилни, съображенията на главния прокурор за предназначението на отменените особени правила не държат сметка за още едно, намиращо се не в специалната глава, а в глава двадесет и първа („Въззивно производство”) – правилото, че въззивният съд може да прекрати наказателното производство „и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл.369, ал.4” (чл.334, т.4 НПК в редакцията му, променена също с цитирания вече ЗИДНПК). С други думи, докато са съществували, особените правила по глава двадесет и шеста от НПК са включвали и особеното правомощие на въззивния съд да наложи прекратяване на наказателното производство, което първоинстанционният съд е бил длъжен да постанови, но в нарушение на чл.369, ал.4 НПК не е сторил. В последната разпоредба става въпрос за част от възможните хипотези на разглеждане на дело по глава двадесет и шеста от НПК: обвиняемият е поискал делото му да бъде разгледано в съда, защото са изтекли сроковете по чл.368, ал.1 НПК за максимална продължителност на досъдебното производство; съдът се е произнесъл по молбата на обвиняемия, като е установил основанията по чл.368, ал.1 НПК и е върнал делото на прокурора, за да го продължи най-късно в двумесечен срок по някой от начините, посочени в чл.369, ал.1 НПК; прокурорът е постъпил по един от тези начини, но след внасяне на делото в съда, съдът отново го е върнал на прокурора, за да бъдат отстранени допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и – евентуално – делото внесено отново в съда в едномесечен срок; прокурорът обаче или изобщо не е внесъл делото за разглеждане, или го внесъл след изтичане на месечния срок, или, макар и в този срок, но без да отстрани констатираните по-рано процесуални нарушения, или – пак в срока – но след допускане и на нови съществени нарушения на процесуалните правила. Ако в някой от изброените накрая случаи, по-конкретно, прокурорът внесе делото за разглеждане и съдът приеме да го разгледа, всеки, постановен от съда акт за решаване на делото по друг начин, освен за неговото прекратяване, би подлежал на отмяна от въззивния съд, и този по-горен съд сам би прекратил наказателното производство по делото на основание чл.369, ал.4 НПК. Нещо повече – ако, по силата на цитирания по-горе чл.334, т.4 НПК(част.отм.), въззивният съд е бил длъжен сам да приложи особеното прекратително основание по чл.369, ал.4 НПК, същото задължение, но съобразно чл.354, ал.1, т.2 НПК, трябва да се приеме за съществувало до 28 май 2010 год.(влизането в сила на ЗИДНПК) и за ВКС (в този смисъл вж. р.14/25 февр.2009 год. по нд № 730/2008 год. на І н.о., необн. в Бюл. ВКС). Но щом като при действалата уредба по глава двадесет и шеста от НПК прилагането на косвено включения в нея чл.369, ал.4 е могло да бъде дори наложено от по-горния съд при бездействие на първоинстанционния, по аргумент за по-силното основание (a fortiori) трябва да се приеме, че първоинстанционният съд и сам би могъл да отстрани собственото си нарушение, като, макар и със закъснение, постанови прекратяването на наказателното производство, което е пропуснал. Точно такъв е случаят и по сегашното дело. Оспореното сега прекратяване на нохд № 11841/2010 год. е трябвало да стане още при постъпване на делото на 20 септември 2010 год., когато прокурорът е внесъл обвинителния акт срещу Н.Т. за същото деяние, за което на 24 февруари с.г. СРС е прекратил предишното дело срещу него – нохд № 10488/2007 год., и го върнал на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Очевидно е, че между двете посочени дати е изтекъл срок, много по-дълъг от едномесечния по чл.369, ал.3 НПК(отм.), но вместо да спази разпореждането на закона в ал.4 от последния и да прекрати наказателното производство срещу Т., СРС е приел да разгледа делото и го е разглеждал в множество открити и закрити заседания (включително по повод изразяваното от подсъдимия несъгласие с това процесуално развитие) до неговото прекратяване на 24 юни 2011 год. с определението, оспорено сега от главния прокурор. Според ВКС, за правилността на оспореното прекратяване е без значение не само това, че СРС е започнал да разглежда нохд № 11841/2010 год. по общия ред, а го е приключил по особения, но и това, че когато е прекратявал предишното нохд № 10488/2007 год., първоинстанционният съд не се е позовал изрично на чл.369, ал.3 НПК(отм.). Пропускът вероятно не е случаен, а друг израз на допуснатото от СРС нарушение на разпоредбата. Същественото според ВКС е, че както тази разпоредба, така и чл.288, ал.1 НПК, който съдът е приложил, за да прекрати нохд № 10488/2007 год., нямат различие по отношение на обвиняемия – различни са само последиците за по-нататъшния ход на делото. Прокурорът обаче, на когото е било върнато делото, няма основание да иска тези последици да са предвидените по общия ред, а не според отмененото особено правило, след като всъщност делото е преминало от досъдебната в съдебната си фаза, тъкмо по реда на отменената глава двадесет и шеста от НПК. В последната насока няма никакъв спор и сам главният прокурор слага в началото на хронологията, посочена в искането за възобновяване, приложението на чл.369, ал.1 НПК(отм.) в определението на СРС от 15 юни 2007 год. по нчд № И-1205/2007 год. Началото в хронологията на делото, впрочем, прави безспорна и приложимостта на § 66, ал.1 ПЗРЗИДНПК – съдебното производство по глава двадесет и шеста от НПК е започнало, но е останало неприключено, след като сега оспореният от главния прокурор съдебен акт е един от възможните за неговото приключване по чл.369, ал.5 НПК(отм.), включително по реда на чл.334, ал.1, т.4 НПК(част.отм.). Ето защо ВКС-І н.о., с оглед и на приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела оспореното по този ред с искане на главния прокурор определение от 24 юни 2011 год. на Софийския районен съд по нохд № 11841/2010 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ