Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 18.09.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3228 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. С. - Р., [населено място], срещу решение № 1957 от 15.12.2012г. по в.гр.д. № 2995/2012г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2799/ 04.07.2012г. по гр.д. № 7526/2011г. на Районен съд - Пловдив, за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 453,41 лева – погасени от ищцата задължения на ответника по договор за банков кредит, въз основа на учреден от нея за чужд дълг залог върху вземания. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете, като претендира заплащане на направените разноски за трите инстанции по представен списък по чл.80 ГПК. Ответниците по жалбата, [фирма] - ответник по исковете и [фирма] - трето лице помагач, оспорват основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от тях отговор, наименован възражение, като молят решението да бъде оставено в сила. [фирма] иска присъждане на направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лева. С определение № 212 / 25.03.2014г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: „При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че ищцата - настоящ касатор не е установила наличието на облигационна връзка по договор за поръчка между нея и ответното дружество, която да доведе до изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит, за да настъпят последиците на суброгацията. Въззивът е споделил и доводите на първата инстанция, че ищцата не е доказала произхода на средствата, с които е открила банковия депозит, с които е погасена в размер на исковата сума частта от банковия кредит, обезпечен със залог върху вземанията на ищцата към банката по депозита. Възприети са съображенията, че сумата от 12 500 лева по депозитната сметка, е изтеглена от касите на ответното дружество и на дружеството - трето лице помагач, поради което е изведено, че ищцата е изпълнила задължението си по чл.162 ЗЗД със средства, предоставени й от тези дружества. Решаващият състав е счел за неоснователно поддържаното от касатора възражение за ирелевантност на въпроса за произхода на средствата, послужили за откриване на банковата сметка на ищцата като физическо лице. Изложени са аргументи, че случаите на суброгация, предвидени в закона, се основават на презумпцията, че платилият чужд дълг е сторил това със свои средства и поради разместване на имуществените блага е регламентирана изрично регресната отговорност в предвидените от закона хипотези на суброгиране в правата на кредитора. Тази законова регламентация почива на принципите на основния институт на облигационното право- неоснователното обогатяване. Посочено е, че доколкото средствата, послужили за откриване на депозита, са на длъжника - кредитополучател, за него не възниква регресна отговорност, основаваща се на разместване на имуществени блага- намаление на имуществената сфера на платилия дълга в полза на длъжника по кредитното задължение. По релевирания правен въпрос: С института на законната суброгация е предвидено изключение от правилото на чл.73 ЗЗД, че при изпълнение на задължението от трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му преминава към третото изпълнило лице. В чл.74 ЗЗД е уреден общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по начало чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. При суброгацията към третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона. Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл.178 ЗЗД/. При съпоставянето на общия състав по чл.74 ЗЗД със състава по чл.155, ал.2 ЗЗД вр. чл.162 ЗЗД се установява, че различия са налице относно правните последици от суброгацията, но не и по отношение на предпоставките за възникването й. И при двата състава третото лице встъпва в правата на кредитора срещу длъжника, но отликата е спрямо кои обезпечаващи вземането лица и в какъв обем се суброгира третото изпълнило лице. Преценката за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и длъжника. Третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението с дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника. Регресна отговорност може да възникне във връзка с изпълнение по договор за поръчка, сключен между длъжника и третото лице, при осъществяване на фактическия състав на водена на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на третото лице. Изпълнение обаче на третото лице към кредитора със средства на длъжника, вкл. при наличие на мандатно правоотношение между третото лице и длъжника, не води до възникване на регресни права, тъй като не се засяга патримониума на третото лице. Суброгацията е обусловена от съществуването на право на регрес на третото лице срещу длъжника, освен в изрично уредените от закона случаи, поради което наличието и основанието на регресното право следва да се въведе в процеса от ищеца, претендиращ суброгаторното право, който съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК носи и тежестта на доказването им, като обстоятелства, които го ползват. В случай, че насрещните страни поддържат различни основания за възникване по принцип нееднакви по вид и размер регресни права, всяка от тях следва да докаже своите твърдения / възражения. Правоизключващото регреса възражение, каквото е възражението за погасяване на дълга от третото лице със средства на длъжника, подлежи на доказване от ответника по суброгаторния иск. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „ При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг не встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, тъй като няма право на регрес, като в този случай законът не предвижда изключение от правилото за обусловеност на суброгацията от съществуването на регресно право. Тежестта на доказване на наличието и основанието на регресното право, на основание чл.154, ал.1 ГПК, е на ищеца, претендиращ суброгаторното право. Правоизключващото регреса възражение за изпълнение на третото лице към кредитора със средства на длъжника, следва да се докаже от ответника по суброгаторния иск.” По съществото на касационната жалба: На ответното дружество е предоставен от [фирма] кредит под формата на овърдрафт в размер на 50 000 лева, като в чл.5 от договора за кредит от 27.03.2009г. е уговорено, че за обезпечаване на всички вземания по него кредитополучателят осигурява учредяването на обезпечения под формата на залог на вземания по депозитни сметки, с посочване, че един от тях е договорът за залог, сключен от ищцата на същата дата. По силата на последния касаторката обезпечава вземанията на банката към ответното дружество по договора за овърдрафт чрез учредяването на залог върху своите съществуващи и бъдещи вземания и парични средства в размер на 12 500 лева по договора й за депозитна сметка при същата банка. Тази депозитната сметка е открита от ищцата на 24.03.2009г., когато е внесена от нея сумата от 8000 лева, а на 25.03.2009г. в 10:40:32 часа по сметката е постъпила сумата от 4500 лева, внесена от съпруга й, В. Р.. От приетата от първоинстанционния съд ССЕ се установява, че с Р. 20/ 25.03.2009г. управителят на [фирма] е получил от касата на дружеството сумата от 8000 лева с основание „депозит обезпечение кредит на името на И. в „П. банк”. На 25.03.2009г. в 10:35:31 часа от разплащателната сметка на [фирма] в [фирма] е изтеглена на каса сумата от 5000 лева с отбелязване, че „тегленето не е за заплати”, осчетоводена от същото дружество по дебита на сметка 501 „К.” с кореспондираща с/ка 503 „Разплащателна сметка”, към който момент управител на [фирма] е съпругът на ищцата. Въз основа на учредения залог банката е упражнила посредством предоставеното й с общите условия на договора за залог право на служебно събиране на вземанията по кредита от средствата по депозитната сметка в размер на 11453,41 лева, като е намалила вземането на ищцата към банката по договора за влог с тази сума. Неправилно е прието от въззивния съд, че в тежест на ищцата е да докаже наличие на сключен между нея и ответното дружество договор за поръчка, в изпълнение на който е обезпечила чуждия дълг, тъй като такова твърдение не е поддържано от нея. Обстоятелства, сочещи на мандатни отношения, са въведени единствено от ответника в отговора на исковата молба, който ги е квалифицирал като неоснователно обогатяване и е искал установяването им чрез гласни доказателства. Изразеното становище във връзка с това доказателствено искане от процесуалния представител на касаторката в първоинстанционното производство за недопустимост на свидетелските показания, с обосновка, че ответникът, въпреки направената от него квалификация на вътрешните отношения между страните, по същество се опитва да установи наличието на договор за поръчка, неправилно е прието от съдилищата за твърдение / признание на ищцата, че отношенията й с ответника се регулират от сключен между тях мандатен договор. В хода на процеса ищцата поддържа, че за нейна сметка ответното дружество се е обогатило със сумата по погасеното й към банката вземане по депозитната сметка, вследствие на реализираното от банката заложно право, учредено от ищцата като обезпечение на задълженията на ответника по договора за кредит. Налице е и поддържаното от касаторката съществено процесуално нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е извършила преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, което е довело до погрешния извод, че средствата по депозитната сметка на ищцата са й предоставени от третото лице – помагач, съответно от кредитополучателя, чието задължение към банката е погасила ищцата в качеството си на залогодател. Изводът на въззивния съд, че с изтеглената от третото лице помагач от разплащателната му сметка сума от 5000 лева е направена на същата дата вноската от 4500 лева по депозитната сметка на ищцата в същата банка не кореспондира с установените от ССЕ счетоводните записвания при третото лице помагач, от които е видно че сумата от 5000 лева е постъпила в касата на [фирма]. Стопанските операции на предприятието, с оглед двустранния характер на счетоводството, намират отражение най-малко в записванията по две счетоводни сметки. В случая, „дебитирането” на активната сметка, която се води за паричните средства в касата /501 „К.”/, е счетоводна операция, отразяваща постъпването на актива в касата, като „осчетоводяването на сумата по дебита на сметка 501 „К.” с кореспондираща с/ка 503 „Разплащателна сметка” сочи движението на актива /паричната сума/ от разплащателната сметка към касата на дружеството. Ответникът и третото лице помагач не само не са оспорили счетоводните записвания на [фирма], но са се позовали на тях, поради което настоящият състав приема за установен факта, че изтеглената на 25.03.2009г. сума от 5000 лева от разплащателната сметка на третото лице помагач е постъпила в касата на това дружество. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че с тази сума е направена вноската от 4500 лева на същата дата по депозитната сметка на ищцата. Сумата от 8000 лева е внесена от ищцата по депозитната й сметка на 24.03.2009г., един ден преди управителят на ответното дружество да получи на 25.03.2009г. от касата на дружеството сума в същия размер, което изключва възможността вноската по банковата сметка да е направена с изтеглената в един по-късен момент сума от касата на дружеството. Не се доказва и твърдението, че изтеглената от касата на търговското дружество сума е предадена на ищцата чрез съпруга й от управителя на дружеството-ответник, като дадените от съпругата на последния показания са неправилно интерпретирани от виззивния съд, който препраща в таза част към мотивите на първата инстанция. Свидетелката не само не е очевидец на предаването на сумата, но изразява единствено предположение, че изтеглената от съпруга й /управител на ответното дружество/ сума от касата е предадена на съпруга на ищцата. Въззивният съд не е отчел и факта, че свидетелските показания са в противоречие на поддържаната в отговора на исковата молба от самия ответник защитна теза, че цялата сума, послужила за удовлетворяване на банката /без 4500 лева/, е предадена лично на ищцата от управителя на дружеството и то в деня на откриване на депозита, който предхожда с един ден изтеглянето на сумата от касата на ответника. Предвид даденото разрешение на поставения правен въпрос, доказателствената тежест относно правоизключващото регреса възражение за изпълнение на третото лице към кредитора със средства на длъжника се носи от ответника по суброгаторния иск, поради което основателно е и оплакването в жалбата, че решаващият състав на окръжния съд, препращайки към мотивите на долната инстанция, в противоречие с правилото на чл.154 ГПК е приел, че ищцата дължи доказване на произхода на средствата по депозитната си сметка. С оглед изложеното и недоказването на изключващото регреса възражение, настоящият състав намира, че в полза на ищцата е налице регресно право към ответното дружество, произтичащо от неоснователното обогатяване на последния за нейна сметка предвид имущественото разместване, настъпило при погасяването от същата на задълженията по кредита на ответника със сумата от 11 453,41 лева. Касаторката, в качеството си на залогодател, има интерес от изпълнението на обезпечения от нея чужд дълг, поради което с изпълнението му тя встъпва в правата на удовлетворения кредитор /банката/ до размера на регресното си право. С оглед горното, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени изцяло, като се уважи суброгаторния иск в пълния претендиран размер от 11 453,41 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 20.04.2011г. до окончателното й заплащане. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касаторката-ищец следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за всички инстанции в размер общо на 4916,25 лева, от които 916,25 лева – държавни такси и 4000 лева адвокатско възнаграждение /по 2000 лева за касационната и първа инстанция/. За въззивната инстанция на ищцата не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като доказателството за тях е представено едва в касационното производство. За реалното извършване на разноските за съответната инстанция страната следва да ангажира доказателства най - късно до края на преключване на производството пред тази инстанция по арг. на чл.81 ГПК. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1957 от 15.12.2012г. по в.гр.д. № 2995/2012г. на Окръжен съд - Пловдив, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. Н. С. - Р., [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата от 11 453,41 лева – погасени от И. Н. С. - Р. задължения на [фирма] по договор за банков кредит, въз основа на учреден от нея за чужд дълг залог върху вземания, ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба- 20.04.2011г. до окончателното й заплащане, както и разноски за всички инстанции в размер на 4916,25 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице помагач, [фирма], ЕИК[ЕИК], на страната на [фирма]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.