7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр. София, 28 февруари 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 2593/ 2011г.
Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения Б. Б. Б., от гр.София, за възобновяване на НОХД № 4487/ 2008г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 4 състав, и отмяна на влязлата в сила и постановена по същото дело присъда от 5. 10. 2010г., потвърдена с въззивно решение № 828 от 27. 07. 2011г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 10 въззивен състав, по ВНОХД № 2014/ 2011г.
Искателят Б., лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Аргументира се, че не е бил призоваван и не е взел участие в провежданото по отношение на него наказателно производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, бил е редовно призован от районния съд, а нарушения на правилата на задочното производство не са допуснати.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е процесуално допустимо. Подадено е от легитимирано лице, и в срока по чл. 423, ал. 1 НПК- присъдата, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е постановена на 5. 10. 2010г. (влязла е в сила на 27. 07. 2011г.), а искането за възобновяване е депозирано на 20. 09. 2011г., видно от щемпела, съдържащ входящия номер и датата на постъпване в Затвора- гр.София. Разгледано по същество, е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С атакуваната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 4 състав, е признал подсъдимия Б. Б. Б., от гр.София, за виновен в извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което, и на основание чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, и глоба в размер на 3000 лв.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК е отнел в полза на държавата наркотичното вещество, предмет на престъплението.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
По жалба, депозирана от служебния защитник на посочения подсъдим, присъдата е потвърдена с въззивно решение № 828 от 27. 07. 2011г., по ВНОХД № 2014/ 2011г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 10 въззивен състав, по описа на съда, и е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК.
Данните по делото сочат, че съдебното производство по НОХД № 4487/ 2008г., по описа на СРС, наказателно отделение, 4 състав, срещу искателя Б., е било образувано по обвинителен акт на СРП, по дознание ЗМ № 3468/ 2006г., на ІІ РПУ- СДП, преписка вх. № 46662/ 2006г., по описа на същата прокуратура. С разпореждане от 19. 06. 2008г., съдията- докладчик при СРС е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разпоредил призоваване на страните, с връчване на подсъдимия на препис от обвинителния акт, с указания за упражняване на гарантираните му от закона процесуални права. С отделно разпореждане от същата дата, на подсъдимия е предоставена правна помощ- осигуряване на адвокатска защита. Призовката за подсъдимото лице- Б. Б., за първото насрочено съдебно заседание по делото- на 23. 07. 2008г., заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд, е върната в цялост, невръчена, с отбелязване, че адресатът е напуснал посочения в обвинителния акт постоянен адрес, а апартаментът е продаден. За следващото съдебно заседание- на 24. 10. 2008г., съдът е постановил призоваването да се извърши чрез ГД „Охрана”, на двата известни по делото адреса, посочени в обвинителния акт. По този начин, на настоящия адрес на подсъдимия- в жк Надежда, бл. 318, вх. В, ет. 8, ап. 69, призовката, заедно със съдебните книжа, му е връчена при отказ, в изпълнение на процедурата по чл. 180, ал. 4 НПК, удостоверено с подписите на двама свидетели (л. 37- НОХД № 4487/ 2008г. на СРС). След като подсъдимото лице не се е явило в съдебно заседание, редовно призовано, без да е посочило уважителни причини за отсъствието си, съдът е отложил делото, като е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. Постановил е препис от определението да се изпрати на СДМВР- сектор „Издирване” за обявяване на подсъдимия за общодържавно издирване. С писмо рег. № Я 40945 от 14. 11. 2008г. СДВР е уведомила съда, че подсъдимият вече е обявен за издирване за изпълнение на влязла в сила присъда по друго дело, с наложено по нея наказание лишаване от свобода, като местонахождението му не е установено, а искането на съда по висящото НОХД № 4487/ 2008г. е присъединено към предходните телеграма и бюлетин. След неколкократно отлагане на делото и изобилна кореспонденция с органите на МВР, е установено, че въпреки проведените оперативно- издирвателни мероприятия, местонахождението на Б. все още не е открито, поради което, в съдебното заседание на 21. 05. 2010г., районният съд е дал ход на делото в отсъствие на посочения подсъдим, при условията на задочно производство, по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, с участието на назначения, на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, служебен защитник- адв. Т. С.. По този начин, след приключване на всички процесуални действия по делото, на 5. 10. 2010г. е постановена атакуваната първоинстанционна присъда.
Производството пред втората инстанция- Софийски градски съд, също е проведено в отсъствие на подсъдимия, след като са получени нови писмени уведомления от СДВР- Сектор „Български документи за самоличност” и Сектор „Издирване” (л. 52- 54 от въззивното дело), че същият не е напускал пределите на РБ, а всички проведени до момента оперативно- издирвателни мероприятия, не са довели до откриването и задържането на Б..
Прегледът на материалите от досъдебното производство показва, че искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем, с постановление от 11. 10. 2007г. (л. 8- 9, досъд. производство). На същата дата постановлението му е предявено лично и в присъствието на защитник. Проведен е и разпит, в качеството му на обвиняем, а с отделно постановление му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Предявяване на разследването е извършено на 11. 10. 2007г., лично на обвиняемото лице и на неговия защитник.
При така очертаната фактология относно протичането на конкретния наказателния процес, е очевидно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпал всички процесуални способи и възможности да открие местонахождението на молителя, за да му осигури по този начин възможността да упражни правото си на лично участие в производството по делото. След като е изпълнил редовното призоваване на подсъдимия, на посочения от него настоящ адрес, макар и при условията на отказ, но процесуално оформен, съобразно изискванията на чл. 180, ал. 4 НПК, събрал е убедителни и непротиворечиви доказателства за това, че осъденият по собствена воля е напуснал този адрес, известен на компетентните органи на наказателното производство, и се е укрил, в отклонение от провежданото срещу него наказателно производство, намиращо се вече в своята съдебна фаза, напълно законосъобразно съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. На основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, му е назначил служебен защитник, с участието на който производството е приключило с постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда. По идентичен начин се е развило и производството пред втората инстанция. От всичко изложено до тук става ясно, че процесуалната дейност на СРС и СГС по конкретното дело, не страда от пороци, съставляващи основание за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването.
Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
В конкретния случай, от данните по делото става ясно, че осъденият Б. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. Участвал е лично по време на цялото досъдебно производство, и след като делото вече се намирало в съдебната фаза на процеса, за което той е бил надлежно уведомен- след като веднъж е бил редовно призован за съдебно заседание, за да избегне правосъдието, по собствена воля се е укрил. По този начин и всички усилия на органите на МВР в рамките на проведеното общодържавно издирване, са се оказали безрезултатни за откриване местонахождението му. Комплексната оценка на всички релевантни данни, предпоставя извода, че задочното осъждане на Б. е изцяло резултат на обективираната му лична воля за укриване и отклонение от наказателното преследване, след като е бил надлежно уведомен за провеждащото се срещу него наказателно производство. Последното несъмнено съставлява отделно и самостоятелно основание за постановяване на отказ за възобновяване на делото.
Спазването на изискванията за връчване на препис от обвинителния акт, включително на правилата, уредени с чл. 254, ал. 4 НПК (ДВ, бр. 109/ 2008г.), в сила от 26. 12. 2008г., принципно следва да се преценява на базата на действащото към съответния меродавен момент процесуално законодателство, а не на актуалното. В конкретния случай съдът е изпълнил в пълен обем задълженията си, съобразно действащата към момента редакция на чл. 254 НПК, доколкото коментираните процесуални действия са се развили преди влизане в сила на новата ал. 4 на чл. 254 НПК. Обратният подход би означавал безалтернативно и по дефиниция да се възобновят всички наказателни дела, разгледани при условията на задочно производство преди тази дата. Вън от съмнение е, че не такава е волята на законодателя. Процесуалният закон действа за в бъдеще, и следователно законността на всяко конкретно процесуално действие следва да се преценява съобразно онзи закон, който е действал към датата на извършването му, а не на който и да било последващ. Ето защо, механичното отнасяне на актуалната норма на чл. 254, ал. 4 НПК, синхронизирана с тази на чл. 423, ал. 1 НПК, посредством едновременната им уредба, чрез изменение в идентична насока (ДВ, бр. 109/ 2008г.), към процесуални действия, извършени преди влизането на цитираните разпоредби в сила, би довело практически до придаване на обратно действие на процесуалния закон, което е недопустимо.
Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е участието в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, и то в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, за което обаче той няма принос, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно и успешно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК.
Съвсем различно е обаче положението, когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице, което освен права, има и определен кръг от задължения в процеса, включително и за явяване пред съответния орган, след призоваване. В този смисъл, евентуалното удовлетворяване на искания за възобновяване, основани на доказано процесуално поведение от вида на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с права от обвиняеми и подсъдими, практически би довело до обезсмислянето на задочното производство, като уредена от закона възможност за разглеждане и приключване на наказателните дела, при наличието на изрично лимитирани основания.
Следва да се отбележи, че възприетото от настоящата инстанция тълкуване на приложимия процесуален регламент, касаещ института на задочното производство и основанията за възобновяване на наказателните дела по искане на задочно осъден, е в синхрон и с разрешението, дадено с актуалната редакция на нормата на чл. 423, ал. 1 НПК, след изменението й (ДВ, бр. 93/ 2011г.).
Ето защо, след съвкупната оценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че като неоснователно, искането на осъдения Б. Б. Б. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, съгласно чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Б. Б. Б., от гр.София, за възобновяване на НОХД № 4487/ 2008г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 4 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 5. 10. 2010г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 828 от 27. 07. 2011г., по ВНОХД № 2014/ 2011г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 10 въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|