Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 26.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КР. ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТ. ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 997/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимата Н. А. С. чрез защитника й адв. Ю. Г. срещу присъда № 10 от 22.06.2017 г. на Варненския апелативен съд (ВАС), наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 48/2017 г. по описа на същия съд. В жалбата на подсъдимата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В писмено допълнение към касационната жалба (с вх. № 4979 от 21.08.2017 г. на ВАС) са изложени съображения за незаконосъобразно осъждане на касатора С. по чл. 212, ал. 5 от НК. Твърди се, че не бил налице критерият особено тежък случай на деянието, поради което то следвало да бъде преквалифицирано по чл. 212, ал. 4 от НК, както първоначално процедирал първоинстанционният съд. Мотивите на въззивния съдебен акт в тази насока били противоречиви, като съдът сам посочил, че част от разсъжденията му относно документооборота не касаели правната квалификация. Събраните данни за личността на подсъдимата сочели, че нямало основание да се приеме изключително висока обществена опасност на дееца. Предходните осъждания и криминалната регистрация били основни критерии за преценка на степента на обществена опасност. Липсата на криминално минало налагала съдът да посочи в мотивите си защо приема противното. Сумата, за която подсъдимата била обвинена и периодът на деянието, съпоставени с отсъствието на осъждания, не били самостоятелно основание за задължителна квалификация като особено тежък случай. С оглед тези съображения към ВКС е отправено искане да квалифицира извършеното от подсъдимата деяние по чл. 212, ал. 4 от НК. Алтернативно жалбоподателката поддържа оплаквания за нарушения на закона и явна несправедливост на наложените й наказания, като моли да бъдат намалени. Апелативният съд неправилно отказал да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, която била по-благоприятна от чл. 58а, ал. 1 от НК. В случая имало многобройни и едно изключително по своя характер (онкологичното й заболяване) смекчаващи обстоятелства, които обуславяли налагането на наказание лишаване от свобода под законовия минимум и значително под определеното от ВАС наказание от шест години и осем месеца. Съдът не отчел фактите относно чистото съдебно минало, самопризнанието и съжалението за извършеното, възрастта на жалбоподателката и нейните родители, заболяването й, добрите характеристични данни по местоживеене и по настоящата й месторабота. Част от тези данни били посочени в мотивите на въззивния съд, но реално не били отчетени като многобройни. Заболяването на подсъдимата било изключително смекчаващо обстоятелство, включително с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза, че в момента била клинично здрава, но съществувала непрестанна опасност заболяването да бъде отново обострено. Апелативният съд неправилно приел, че семейното положение на извършителката нямало отношение към размера на наложеното й наказание, тъй като не подпомагала родителите си, защото те разчитали изключително много на нейната подкрепа. Следвало да се коригират и изводите относно личността й, като се приеме, че нямала манипулативни и антисоциални нагласи. Жалбоподателката напълно осъзнавала отговорността си за извършеното, продължавала да работи в момента, като изплащала чрез удръжки задълженията си. Неправилно било отказано и условно осъждане, поради липсата на необходимост от изолирането й от близките и семейството й. В момента и в бъдеще тя щяла да работи, като по този начин щяла да продължи да погасява задълженията си и дължимите лихви. С второ допълнение към касационната жалба (вх. № 5359 от 13.09.2017 г. на ВАС) защитникът на подсъдимата развива допълнителни съображения в подкрепа на поддържаната теза за липса на предпоставки за приложение на чл. 212, ал. 5 от НК. Мотивите на съда били противоречиви, каквато била и практиката на ВКС по отношение на обществената опасност на дееца. На л. 18-23 от атакувания съдебен акт съдът изложил разсъжденията си относно обществената опасност на деянието, които защитата не оспорвала, но които не били елемент от т. 8 на чл. 93 от НК. Посоченият извод в т. 4 и т. 5, че била пропусната възможността за подпомагане на онкоболни лица не почивал на официална справка от АСП, а и противоречал на правилата за работа на агенцията, която подпомагала всички лица със заболявания. По отношение на щетата било доказано, че е настъпила за АСП (държавата), а не за физически лица. В т. 9 съдът мотивирал защо приел, че случаят е особено тежък, като сам посочил, че част от разсъжденията му относно документооборота не касаели правната квалификация на деянията. Същото се отнасяло и за изложеното в т. 6 и т. 7, където било отбелязано, че определени обстоятелства не били част от предмета на доказване по делото, а следователно, не можели да бъдат и елемент от оценката за изключително високата степен на обществена опасност на дееца. Апелативният съд необосновано се позовал на ползването и унищожаването на документи при осъществяване на престъплението, тъй като документите с невярно съдържание били включени в състава на чл. 212 от НК. Обстоятелствата, че били унищожени или ползвани след предварителна организация, били част от основния състав и сами по себе си не разкривали изключително висока обществена опасност на дееца. Съдът неправилно извел наличието на особено тежък случай и от използването на „доверието на другите,, манипулация и подчиняване на средствата за постигане на престъпните й цели”. Престъпната цел била факт за всеки признат за виновен по чл. 212 от НК и затова не можела да формира данни за личността на дееца, съществени за правната квалификация. В останалите си части жалбата на адв. Г. кореспондира с изложените в жалбата на подсъдимата доводи. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимата С. и защитникът й поддържат касационната жалба, мотивирана от залегналите в допълненията аргументи, и отправените искания за преквалификация на деянието по чл. 212, ал. 4 от НК, намаляване на наложените наказания и приложение на чл. 66 от НК. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 87 от 14.10.2016 г., постановена по НОХД № 1127/2016 г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимата Н. А. С. за виновна в това, че от м. 09.2004 г. до 25.02.2014 г. в В. д., обл. В., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание (ведомости), получила без правно основание чужди парични средства , собственост на Агенция „Социално подпомагане” при Министерство на труда и социалната политика, с намерение противозаконно да ги присвои, в общ размер на 390 102.32 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5 от НК. На основание чл. 212, ал. 7 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 вр. чл. 49, ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимата Надежда С. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене или управление на парични средства, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 212, ал. 7 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 вр. чл. 49, ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимата от право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене или управление на парични средства, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл. 67, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимата С. е била постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК – включване в програми за обществено въздействие през определения изпитателен срок. В нейна тежест са били възложени направените по делото разноски в размер на 1 150.92 лева. По протест на прокурора и жалба на подсъдимата С. чрез защитника й адв. Г. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 48/2017 г. по описа на ВАС, като с атакуваната присъда № 10 от 22.06.2017 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК въззивният съд е отменил присъдата на окръжния съд в оправдателната част, като е осъдил подсъдимата С. по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК й е наложил наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС. На основание чл. 212, ал. 7 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 вр. чл. 49, ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимата Надежда С. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене или управление на парични средства, за срок от шест години и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 212, ал. 7 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 вр. чл. 49, ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимата и от право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене или управление на парични средства, за срок от шест години и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Взетата на основание чл. 67, ал. 3 от НК пробационна мярка е била отменена, а подсъдимата е била осъдена да заплати направените във въззивното производство разноски в размер на 1 661.55 лева. Касационната жалба на подсъдимата Н. С. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в срока по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от жалбоподателката С. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на признатите от нея по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактически положения, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимата от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 212, ал. 5 от НК. Неоснователно е твърдението на защитника за нееднозначна практика на ВКС по отношение на разбирането за особена тежест на случая по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. В редица решения на касационната инстанция ясно и недвусмислено е разяснено съдържанието на законовите критерии, обуславящи особената тежест на извършените престъпления, в частност на измамата и документната измама. Особено тежкият случай е безпротиворечиво единство от изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, дефинирани с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства. Тези факти се анализират съвкупно и в тяхната взаимна връзка, като не се допуска абсолютизиране на относителната тежест и значение на изолирани обстоятелства. ВКС последователно отстоява гледището, че нито стойността на предмета на престъплението, нито останалите фактори, обуславящи завишената обществена опасност на деянието, са единствените предпоставки, които предопределят приложението на квалифицирания състав по чл. 212, ал. 5 от НК. Необходимо е наред с това да се направи и отделна доказателствено обезпечена констатация за изключително висока обществена опасност на дееца. За да оцени степента на обществената опасност на обсъжданото деяние като изключителна, съставът на ВАС законосъобразно е взел предвид много продължителния период на престъпна деятелност на подсъдимата и значителния брой осъществени самостоятелни деяния. Констатациите на съда в тази насока не са отречени от жалбоподателката и защитника й. За почти десет години (от м. септември 2004 г. до 25.02.2014 г.) подсъдимата С. е извършила 72 отделни деяния, като използвайки съставени от нея множество документи с невярно съдържание – окончателни ведомости за социални помощи, е получила без правно основание парични суми на значителна обща стойност – 390 102.32 лева. Съобразно размера на минималната работна заплата в края на престъпната дейност на подсъдимата (340 лева за 2014 г. съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г.), общият съставомерен резултат надхвърля критерия за особено големи размери над осем пъти. Спорът в конкретния случай е концентриран върху наличието на втория основен критерий, дефиниран от разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НПК – изключителната обществена опасност на подсъдимата С., контестирана от нея и защитника й основно с аргументи за чистото й съдебно минало. Настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на касатора. Фактите по разглежданото дело красноречиво обективират и изключителната лична обществена опасност на подсъдимата. Реалната оценка за личността на дееца не се ограничава единствено в рамките на съдебния му статус, каквото неправилно разбиране се поддържа в касационната жалба и допълненията към нея. Това би означавало априори да се изключи възможността неосъждано лице да осъществи престъпление, представляващо особено тежък случай, каквато постановка е безусловно невярна. Чистото съдебно минало на дееца не изключва възможността за окачествяване на случая като особено тежък. Преценката за това е отделна във всеки конкретен казус и се извършва съобразно неговите установени особености. Обществената опасност на дееца е комплексно понятие. То се определя не само с оглед характеровите му черти и предходното му поведение в обществото и семейството, но и в контекста на личностните му качества, изводими от спецификата на извършеното деяние. Характеристиките на дееца се манифестират чрез обективните му прояви, включително посредством извършеното деяние. Своеобразието на начина, механизма, периода на осъществяване на престъплението, определени специфични характеристики на престъпната дейност и степента на нейната организираност представляват преки ориентири за степента на обществена опасност на дееца. Разбиране в такъв смисъл е споделено в голям брой актове на касационната инстанция, например р. № 748-73; р. № 557-81-І; р. № 606-10-ІІ; р. № 248-12-ІІІ; р. № 256-13-ІІІ; р. 46-14-ІІІ, включително цитираните от въззивния съд на стр. 23 – стр. 24 от мотивите. Доказаната престъпна дейност на подсъдимата С. сериозно е засегнала обществените отношения, гарантиращи нормалното осъществяване на правото на собственост. От една страна, размерът на причинените от престъплението вреди очертава отрицателно въздействие, значително надхвърлящо това на обичайните случаи на такива престъпления. От друга страна, в персонален план жалбоподателката отлично е познавала нормативната база, правомощията на съответните длъжностни лица, удостоверяващи с подписа си редовността на различни документи, използваните програмни продукти в банката (С. Ж. [фирма], В. д.) и Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] дол. Благодарение на специализираните си познания, тя умело е използвала специфични слабости в системите на документно отчитане в банката и Дирекцията, включително при полагането на втори подпис, както и обстоятелството, че системата за електронно разплащане „СЕБРА” не е позволявала справка за идентичност между IBAN номер на сметка и титуляр на сметката. От м. септември 2004 г. до края на инкриминирания период 25.02.2014 г. подсъдимата С. е създавала дублиращи счетоводни записи на реално начислени суми по отпуснати социални помощи или на други плащания към контрагенти, като в изготвяните платежни нареждания е сочела като получател Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] дол или други юридически лица, имащи конкретни правоотношения с Агенцията за социално подпомагане, но вместо техните банкови сметки е изписвала своята лична банкова сметка. На стр. 10 – стр. 11 от мотивите на въззивния съдебен акт подробно е проследен използваният от подсъдимата механизъм на деянията: „сглобяване” на втора ведомост за социални помощи за съответния период (от произволни листи от ведомости за различни месеци), като последната страница отговаряла на действителната ведомост; рекапитулация към „сглобената” ведомост, при която били манипулирани реално начислените суми и бил увеличен броят на подпомаганите лица; изготвяне на масово платежно нареждане, в което била посочена като получател Дирекция „Социално подпомагане”, но с изписана банкова сметка на подсъдимата; представяне на „сглобената” ведомост и платежно нареждане за масово плащане в банката и изпращане на файл за осчетоводяване по електронен път след одобрение на цялостното плащане по системата „СЕБРА” от първостепенния разпоредител с бюджетните средства. Тези характерни особености на използвания от подсъдимата начин за получаване на чуждите парични средства без правно основание, продължителността на престъпното поведение, проявената изобретателност, находчивост и комбинативност при осъществяване на деянията чрез предварително внимателно обмислен, усложнен и специфичен механизъм на действие действително разкриват много висока степен на обществена опасност на подсъдимата, независимо от чистото й съдебно минало. Трайното придържане към престъпни практики в продължение на десет години я определя като упорита и последователна при осъществяване на престъпното поведение. То не може да бъде окачествено като инцидентна проява в живота й, защото извънмерната продължителност на продължаваното престъпление свидетелства за рутинно утвърден негативен модел на начин на живот, който не може да се компенсира от липсата на предишни осъждания. Настойчивостта на подсъдимата за противоправно облагодетелстване, с основание квалифицирана от въззивния съд като „дръзка”, красноречиво е илюстрирана от посочения на стр. 23 от мотивите пример: че по „сглобена” ведомост за м. септември 2013 г. банкова служителка установила неправомерността на превод в размер на 15 792 лева, които подсъдимата приела обратно по сметката на Дирекцията, но след това изготвила нови документи с посочване на друга своя лична сметка, по която в крайна сметка била преведена паричната сума. Посочените от съда на стр. 18 от мотивите в пунктове 1 – 3 особености на престъпното поведение на подсъдимата, пряко рефлектиращи върху своеобразието на личностните й качества, неоснователно са оспорени от адв. Г. като неотносими към елементите на чл. 93, т. 8 от НК. Привидното основание за получаване на чуждото имущество – съответните инкриминирани документи (с невярно съдържание или неистински, или преправени) могат да бъдат изготвени както от самия деец, така и от другиго. Самото съставяне на документите и последващото им унищожаване действително не са елементи от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като изпълнителното деяние от обективна страна включва само ползването им. Тази квалификация на деянието елиминира възможността за отделно приложение на чл. 308 – чл. 316 от НК, защото документната измама поглъща съответните документни престъпления. Съставянето на документа с невярно съдържание, неистинския или преправен документ (както и унищожаването му) лично от дееца обаче представляват обективни факти, които имат значението на отегчаващо обстоятелство и рефлектират върху обществената опасност на дееца, като я завишават. Затова няма причина да се коригират изводите на въззивния съд, че установените факти относно съставянето от подсъдимата на инкриминираните „сглобени” ведомости, на останалите документи от необходимия „пакет” от паралелни книжа – контролни листове, рекапитулация, масово платежно нареждане, както и създаването на файл за осчетоводяване до банката, отегчават отговорността й и на самостоятелно основание увеличават степента на обществената й опасност. Описаните по-горе обстоятелства са достатъчни да очертаят особената тежест на разглеждания случай, включително и с оглед твърде високата обществена опасност на подсъдимата, съществено надхвърляща обичайната за извършителите на престъпления от този вид. Макар да се солидаризира с основния извод на ВАС за обективна и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата С. по чл. 212, ал. 5 от НК, ВКС намира за необходимо да коментира залегналите на стр. 19 – стр. 23 от мотивите конкретни съображения на въззивния съд, част от които не могат да бъдат споделени. Отправената от защитника адв. Г. критика към този дял на съдебния акт е основателна, въпреки че изтъкнатите нарушения нямат придаденото им значение – не водят до радикална промяна на квалификацията на престъплението. В пункт 4 съдът незаконосъобразно е мотивирал извода си за особено тежък случай на извършеното от подсъдимата престъпление с произволни изчисления за броя на лицата, страдащи от онкологично заболяване и с намалена трудоспособност, които биха могли да бъдат подпомогнати от Агенция „Социално подпомагане” с получените от нея без правно основание парични средства. Въз основа на съотношението между получените от самата подсъдима като подпомагано лице суми за периода 2006 г. – 2010 г. и получените от нея без правно основание парични средства, съдът е извел заключение за „изключително тежки и комплексни вредоносни последици” спрямо „широк кръг на нуждаещи от социална помощ членове на обществото”, извън действителните настъпили за бюджета щети. В пункт 5 е акцентирано върху обстоятелството, че с деянията си подсъдимата е препятствала възможността на други лица да получат социални помощи, преценено като завишаващо обществената опасност на личността й. В пункт 6 е отразена подробна разбивка на разпореждания на подсъдимата с придобитите чрез престъпни действия суми. Необходимо е да се подчертае, че поначало настъпилите от деянието вредни последици трябва да са проявени като конкретен факт от обективната действителност, който подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Съдебната практика последователно приема, че вредните последици не могат да бъдат вероятни и възможни, а следва да са конкретен и реален пряк резултат от поведението на дееца. (Например р. № 44 от 01.06.1992 г. по н. д. № 20/92 г., ВК; р. № 68 от 13.04.2010 г. по н. д. № 718/2009 г., ІІІ н.о. и др.). Посочените в съдебния акт вредни последици за конкретен брой лица, лишени от възможност да получат социални помощи, са изведени на базата на хипотетични изчисления на съда, без изобщо да са налице доказани данни дали и за какви точно цели Агенцията за социално подпомагане е щяла да използва получените от подсъдимата без правно основание суми, ако не беше извършено престъплението. Заключението за наличието на ощетени лица поради осуетяването на възможността на държавата за подпомагане на нуждаещи се, и то в конкретна численост – 1 547 лица, по същността си представлява недопустимо предположение, формулирано въз основа на неясни параметри. Констатациите на съда в тази насока освен това са изведени за първи път в мотивите на въззивната присъда, като в обвинителния акт липсват твърдения за подобен допълнителен кръг от вредни последици, извън застъпеното становище за настъпили за бюджета щети в размер на получените от подсъдимата без правно основание средства. Недопустимо е съдилищата да установяват и преценяват нови, непредявени по надлежния ред, обстоятелства от съществено значение за отговорността на подсъдимата, защото са ограничени от обхвата на формулираното с обвинителния акт обвинение и нямат процесуална възможност да го надхвърлят с неизвестни за подсъдимата факти, по които тя не се е защитавала. Изложеното се отнася и до приетите обстоятелства в пункт 6, по отношение които съдът сам е отчел, че „не са част от предмета на доказване по делото”, независимо от което се е позовал на тях при преценката на обществена опасност на подсъдимата. По делото не подлежат на обсъждане факти и обстоятелства, извън кръга на визираните от чл. 102 от НПК, при това невключени в обвинителния акт. В пункт 9 от мотивите са откроени редица негативни характеристики на личността на подсъдимата, приети за установени от изготвения от пробационен служител предсъдебен доклад: възползване от доверието на другите; манипулативност; подчиняване на средствата за постигане на престъпните й цели; криминални нагласи, подкрепящи извършването на противоправни действия за личен интерес; пренебрежително отношение към моралните и социални ценности, особено когато става дума за лична изгода; утвърдени нагласи за облагодетелстване по неправомерен начин, без отчитане на социално негативните последици от деянията; антисоциални нагласи за незачитане на установения в страната правов ред. Възприетите от съда части от предсъдебния доклад не съставляват процесуално допустима основа за констатации относно степента на обществена опасност на подсъдимата. Личностните й качества са обстоятелства от значение за нейната отговорност и се включват в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 от НПК. Известно е, че в наказателното производството доказването се извършва чрез способите, предвидени в процесуалния кодекс, между които предсъдебният доклад не фигурира. (Възможността съдът да изиска от пробационната служба предсъдебен доклад относно подсъдимото лице е дефинирана в ЗИНЗС, гл. шестнадесета „Изпълнение на наказанието пробация”, а не в Наказателно-процесуалния кодекс). Предсъдебните доклади по конкретни наказателни дела съгласно чл. 226 вр. чл. 225, ал. 1, т. 2 от ППЗИНЗС вр. чл. 202, ал. 2 вр. чл. 201, т. 1 от ЗИНЗС се изготвят в рамките на установената компетентност на пробационните служители. Ролята и значението им не надхвърлят обсега на дейност и функциите на пробационните служби по изпълнение на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор. Те са незадължителни помощни инструменти за съда при избора на подходящо наказание като алтернатива на лишаването от свобода и при индивидуализацията на пробационните мерки, за да се избегне опасността от постановяване на неадекватни пробационни мерки, несъобразени с нуждите на осъденото на пробация лице, възможностите да участва в съответните пробационни дейности, валидните за него криминогенни фактори и пр. Предсъдебните доклади не заместват съдебната дейност по дефиниране на съставомерни признаци на деянието, нито по индивидуализация на наказанието. Те не отменят задълженията на съдилищата (съгласно ППВС № 3/1953 г.) „да събират необходимите доказателства за пълното разясняване на съществените обстоятелства по делото, отнасящи се до личността на обвиняемия, като събират сведения за материалното му и семейно положение, обкръжението, средата и условията, при които е живял и живее, поведението му преди и след извършване на деянието, произхода, социалното положение, съдебното минало и други сведения, които имат значение за отговорността му”. В конкретния случай съдът механично и безкритично е възприел залегналите в изготвения от пробационен служител предсъдебен доклад обобщени квалификации с оценъчен характер по отношение личността на подсъдимата, които, от една страна, са непроверими, а от друга – очевидно са основани единствено върху факта на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, по отношение на което все още липсва окончателно произнасяне на съда. На практика е допуснато заместване на дължимата собствена правна преценка на съда за критерия обществена опасност на дееца с оценката на несъдебен орган. Подобен подход не може да бъде възприет, защото противоречи на чл. 6, ал. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 16, чл. 18 от НПК. ВКС намира за основателно алтернативно поддържаното от жалбоподателката оплакване за нарушение на закона при определяне на наказанието лишаване от свобода, довело до явната му несправедливост. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивният съд при условията на чл. 54 от НК е отмерил спрямо подсъдимата при превес на смекчаващите обстоятелства наказание в минимума на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 212, ал. 5 от НК – лишаване от свобода за срок от десет години, като след задължителната редукция с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК е фиксирал окончателния размер на наказанието лишаване от свобода на шест години и осем месеца. Настоящият съдебен състав констатира, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата С. са подценени относителната тежест и значение на смекчаващите обстоятелства, а някои от обективно наличните такива въобще са игнорирани. В кръга смекчаващи обстоятелства се включват чистото й съдебно минало, липсата на каквито и да е други противообществени прояви, освен извършеното престъпление, включително и в продължителния период от момента на довършване на престъплението на 25.02.2014 г. досега, трудовата й ангажираност, демонстрираната критичност и искрено разкаяние за извършеното, обективирани включително чрез започналото изпълнение на сключеното извънсъдебно споразумение с държавната агенция за възстановяване на щетите. Въззивният съд неоснователно е изключил като смекчаващо обстоятелство данните за положителни личностни прояви на подсъдимата със съображения за тяхната противоречивост (стр. 24 от мотивите). Това е сторено единствено въз основа на залегналите в предсъдебния доклад оценки за „уменията й за манипулация, установените антисоциални нагласи и модел на пристрастяване”, които са противопоставени на данните за положителни човешки качества, интелектуални способности, професионална отдаденост, проявена иновативност и направени рационални предложения за развитието на фирмата, в която работи понастоящем. В тази връзка отново следва да се акцентира върху вече изразеното от настоящия съдебен състав становище за недопустимост на използвания от съда подход, при който оценъчните съждения на пробационния служител заместват съдебната дейност при решаването на определени въпроси от кръга на посочените в чл. 301, ал. 1 от НПК (в случая по т. 3). От факта, че жалбоподателката С. е призната за виновна по конкретно предявеното обвинение, не могат да се правят негативни изводи за цялостния й личностов облик. Въпросът за изводимите от конкретно извършеното деяние личностни качества на дееца вече е разрешен с дадената правна квалификация на престъплението като особено тежък случай. Едни и същи по характера си обстоятелства не могат двукратно да се отчитат както при квалификацията на деянието, така и при индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца. По делото са установени данни за положителни качества на подсъдимата по местоживеене (св. Н. Т.) и отлична характеристика по месторабота, които са необорени от други доказателствени материали и няма как да бъдат игнорирани. По същите причини следва да се приемат и твърденията на подсъдимата, подкрепени от показанията на св. Т., във връзка със семейното й положение – че живее в едно домакинство с възрастните си и болни родители, за които се грижи. Тези обстоятелства са отречени от съда като неверни въз основа на констатацията в предсъдебния доклад, че не тя, а нейните родители полагали за нея грижи. Тези изводи на пробационния служител обаче са изведени въз основа на нейни изявления, каквито не са приобщени към доказателствените материали по делото по установения от НПК ред. Поради това залегналите в предсъдебния доклад констатации в този смисъл не могат да се противопоставят на обясненията на подсъдимата и показанията на св. Т. и да ги опровергаят. Обстоятелствата от значение за отговорността на дееца, включително тези във връзка със семейното му положение, се включват в обхвата на предмета на доказване, като поначало тежестта на доказване и в тези случаи не може да бъде възлагана на подсъдимата. Съгласно чл. 107, ал. 3 от НПК събирането и проверката на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства е задължение на съда. В случай, че въззивната инстанция се е съмнявала в истинността на нейните изявления и свидетелските показания относно полаганите от нея грижи за родителите й, тези обстоятелства е следвало да бъдат проверени и обосновано отхвърлени въз основа на съответните доказателства. Ако обаче не са били оборени по предвидения в НПК ред, не е имало основание за отхвърляне на твърденията на подсъдимата с позоваване на извънпроцесуални източници на информация. Настоящата инстанция не се съгласява и с преценката на въззивния съдебен състав на обстоятелствата за влошеното здравословно състояние на подсъдимата С.. На този факт е придадена относително ниска тежест поради отчитането му като „латентна опасност за здравето й” с оглед крайното заключение на назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, че към настоящия момент тя била в клинично соматично и ментално здраве, което й позволявало участие в наказателното производство. По делото са установени фактите, че през 2005 г. тя е била оперирана от злокачествено гинекологично заболяване – рак на маточната шийка, за което е имала определен от ТЕЛК съответен процент неработоспособност (до 19.04.2010 г.). Към момента на експертното изследване е констатирана липса на данни за рецидив или прогресия на онкологичното заболяване. Подсъдимата страда от автоимунен тиреадит на Х. – нодозен вариант, при който поради доброкачествения цитологичен резултат от проведената ТАБ не се налага оперативна интервенция. Възлестите промени не се повлияват и не подлежат на лечение с медикаменти. Предложено й е лечение с малка доза Л-Т. с оглед леките отклонения в хормоналните показатели. През периода 14.04.2014 г. – 22.04.2014 г. подсъдимата С. е била на лечение в женско отделение на Втора психиатрична клиника с диагноза: Рекурентно депресивно разстройство. Тежък депресивен период. Лечението й е продължило в условията на дневен стационар от 23.04.2014 г. до 28.04.2014 г., след което е била насочена за продължаване на лечението в амбулаторни условия. Към момента на психиатричното й освидетелстване у нея не се установяват симптоми на психично разстройство в тесен смисъл, нарушаващи базисните й годности да разбира свойството и значението на извършеното и да участва в наказателния процес. Констатирани са колебания в настроението и емоционалната сфера, повишена депресивност, типични за здравословните й и правни проблеми. Тези емоционални характеристики попадат в нормалпсихологичните реакции на житейски стресори. Според вещите лица склонността й да разгръща афективни реакции в трудни ситуации е основание за приложение на мерките по чл. 40, ал. 4 от НК при евентуално ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Посочените данни за здравословния статус на подсъдимата показват, че общото състояние на соматичното й и ментално здраве следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство със значително по-голяма тежест, отколкото това е счел въззивният съд. Макар и без актуален рецидив на заболяванията й, здравословното състояние на жалбоподателката предполага смекчаване на наказателноправното й положение. Дори единствено фактът за прекарано в миналото злокачествено онкологично заболяване с претърпяна оперативна интервенция и тежко съпътстващо лечение не позволява третирането й по еднакъв начин с напълно здрав човек, който не е страдал от такава болест и не е бил подлаган на съответното лечение. Нестабилността на психическото й състояние ясно се откроява от препоръката на вещите лица за приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от НК (относима към състояния като „тежка психопатия”, „разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта” и зависимости от наркотични вещества). Изложените дотук съображения дават основание на ВКС за извод, че при индивидуализацията на наказанието на касатора С. е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като наказанието й е определено на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК. В разглеждания случай броят и значението на смекчаващите обстоятелства дават основание за приложение на правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – налице е обективна съвкупност от многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. С оглед на това наказанието на подсъдимата следва да се индивидуализира при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2015 г. на ОСНК по т. д. № 2/2015 г. Настоящият съдебен състав счита, че целите на чл. 36 от НК по отношение на жалбоподателката С. могат да бъдат постигнати и с наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което успешно ще допринесе за поправянето й, без да се явява прекомерно сурово за нея. В случая приоритетното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 5 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимата от наказването й по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, защото дава възможност за налагане на наказание лишаване от свобода в широк диапазон под специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 212, ал. 5 от НК, вкл. и за отмерения от настоящия съдебен състав срок от четири години. При прилагане на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, така, както е процедирал въззивният съд, формираното след задължителната редукция наказание лишаване от свобода би било в размер не по-нисък от шест години и осем месеца. В разглежданата хипотеза при определянето на размера на наказанието е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и самопризнанието на подсъдимата за целите на проведеното съкратено съдебно следствие. При приложението на чл. 55 от НК в случаите на едновременна наличност на условията по чл. 58а, ал. 1 – 3 и на чл. 55 от НК добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, изразило се в признаване на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, няма как да бъде бонифицирано по друг начин, освен чрез третирането му като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода изключва възможността за приложение на института на условното осъждане, поради което е безпредметно да се обсъжда искането на касатора за отлагане изпълнението на наказанието й на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед тези доводи настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания съдебен акт на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 48/2017 г., като наложеното на подсъдимата С. наказание лишаване от свобода бъде намалено на четири години. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 10 от 22.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 48/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО, като при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Надежда А. С. наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на четири години лишаване от свобода. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.