5 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 05.04.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 55 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника К. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Р. срещу решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 416 от 21.04.2010г. по гр. дело № 2271/2009г. на Старозагорски районен съд, с което К. Д. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед от 31.03.2008г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане, и направените разноски в размер 770 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд не е направил анализ на възраженията във въззивната жалба, превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, не е изследвал наличието на каузална сделка и неправилно е приел, че е достатъчно да се докаже само наличието на редовен от външна страна запис на заповед. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен със законните последици и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции – адвокатско възнаграждение и държавна такса, по приложен списък. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че делото е напълно изяснено от фактическа страна, а решението е правилно и законосъобразно и постановено на база на доказателствата. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден и претендира присъждане на направените разноски – заплатен адвокатски хонорар. С определение № 684 от 26.11.2011г. по т. дело № 55/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити и е подписан от ответника К. Д. К.. Изложил е съображения, че менителничното задължение е възникнало за автора на волеизявлението по силата на менителничния ефект, който е настъпил с издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. На основание чл. 272 ГПК съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които записът на заповед е едностранна, формална и абстрактна сделка, за чиято действителност не се изисква основание, поради което ищецът не е длъжен да докаже наличието на каузални отношения. Такова задължение ищецът би имал, ако записът на заповед е недействителен, но в конкретния случай липсват възражения на ответника за недействителност на процесния запис на заповед или за наличие на каузална сделка, по която е платил. Постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като съдът при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с постоянната практика на ВКС е възприел безкритично мотивите на първоинстанционния съд, че поради абстрактния характер на сделката ищецът не следва да докаже наличието на каузално отношение. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В самата искова молба са изложени твърдения, че записът на заповед e издаден като гаранция за плащане на неиздължени от [фирма] суми /цена на стока, предоставена като стоков кредит/ по фактури, издадени до 31.03.2008г., впоследствие част от сумата в размер 3 000 лв. е платена и страните в края на 2008г. са постигнали съгласие записът на заповед да остане като гаранция за плащане на остатъка от вземането, вкл. на сумата 4 325 лв. по фактура № 807/31.08.2008г., заедно с договорена лихва от 3% на всеки просрочен месец. В хипотезата на предявен иск по запис на заповед по чл. 538, ал. 1 ТЗ, изложени от ищеца твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства,не е достатъчно да се докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но ищецът /кредиторът/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер, а ответникът /длъжникът/ – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Въззивният съд е следвало да обсъди събраните гласни и писмени доказателства във връзка с твърдяното каузално правоотношение и по същество да провери фактите и обстоятелствата, свързани с каузалното правоотношение, да установи дали вземането съществува или не. Като не е направил това, а само е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт /в които доказателствата са обсъдени/ и е приел, че причините за издаване на ценната книга са без значение, решаващият съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решение. Предвид липсата на необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция. Видно от съдържанието на издадения на 31.03.2008г. от К. Д. К. запис на заповед за сумата 8 000 лв. с падеж 15.05.2008г., не може да се направи извод, че процесният запис на заповед обезпечава вземания на [фирма] към [фирма], представляващи непогасена част от цена на продадено гориво. Ответното дружество [фирма] /ищец в първоинстанционното производство/ е издало на [фирма] фактура № 807/31.08.2008г. за продадено дизелово гориво на обща стойност в размер 4 325,76 лв. Р. свидетелка на ищцовата страна И. П. Е. установява, че ответникът по иска К. К. е купувал за [фирма] нафта на разсрочено плащане, като сумата за полученото гориво е следвало да се плаща в края на всеки месец. Свидетелката сочи, че през лятото на 2008г. й било наредено да не зарежда автомобилите на касатора с гориво, тъй като дължал суми на [фирма], и заявява, че по принцип, когато се продава гориво на отложено плащане, се издава запис на заповед, но не е присъствала на подписване на запис на заповед от ответника по иска. Свидетелят на ответника по иска Н. Т. П. сочи, че знае, че К. К. е получил заем от някакъв човек, на когото свидетелят не знае името, но с когото ответникът по иска впоследствие случайно се е видял в [населено място] в присъствие на свидетеля. Настоящият съдебен състав възприема показанията на разпитаните свидетели като обективни и изградени на базата на директни възприятия, но от тях не се установяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Свидетелката И. Е. не е присъствала на подписване на запис на заповед от страна на К. К., не е узнала от него причината за подписването на процесния запис на заповед, нито установява твърдяната в исковата молба последваща уговорка, че записът на заповед е останал като обезпечение за връщане на сумата по фактура № 807/31.08.2008г. и предходни дължими суми по издадени до 31.03.2008г. фактури и уговорена лихва в размер 3% за всеки просрочен месец. Анализирани в тяхната съвкупност, събраните писмени и гласни доказателства не установяват твърденията в исковата молба, а именно че записът на заповед e издаден като гаранция за плащане на неиздължени от [фирма] суми /цена на стока, предоставена като стоков кредит/ по фактури, издадени до 31.03.2008г., постигнато от страните в края на 2008г. съгласие записът на заповед да остане като обезпечение за плащане на остатъка от вземането, вкл. на сумата 4 325 лв. по фактура № 807/31.08.2008г., заедно с договорена лихва от 3% на всеки просрочен месец. При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС счита, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и вместо това да се постанови друго, с които предявеният иск по чл. 538 ТЗ да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер 1 292 лв. Останалата част от направените разноски в размер 50 лв. са присъдени с решението на Старозагорски районен съд съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, в която част решението е влязло в сила поради необжалването му от ищеца. С оглед изхода на спора разноски на ищеца – ответник по касационната жалба не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение и решение № 416 от 21.04.2010г. по гр. дело № 2271/2009г. на Старозагорски районен съд в частта, с която К. Д. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед от 31.03.2008г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане, и направените разноски в размер 770 лв. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу К. Д. К. от [населено място] иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед, издаден на 31.03.2008г. с падеж 15.05.2008г., и законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ап. 5, ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Д. К. с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 292 лв. /хиляда двеста деветдесет и два лева/ - направени разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.