ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 150   София, 02. март 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                        Марио Първанов като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 109 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3318/2009, с което е потвърдено определение, с което е отказано възстановяването на срок. Недоволен от определението е жалбоподателят Л. С. В., представляван от адв. В от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да съобщи на страната определението, с което й определя срок, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок ищецът да посочи адрес на ответника. Разпореждането е съобщено на ищеца на 09.08.2009 г. На 13.08.2009 г. ищецът е поискал да му бъдат издадени удостоверения, за да получи сведения за постоянния и настоящия адрес на ответника, което искане е удовлетворено същия ден. В указания срок до 22.06.2009 г. указанията не са изпълнени, продължаването на срока е било възможно, но не е искано, поради което той не може да бъде възстановен. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия и в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2 ГПК е приел, че не е длъжен и не съобщава за продължаването му по искане на страната. В случая определеният едноседмичен срок е съобщен на 09.08.2009 г. и е изтекъл на 17.08.2009 г. (посочената от въззивния съд дата 22.06.2009 е очевидно погрешна). В молбата от 13.08.2009 г. не е искано продължаване на срока, но дори да е поискано и срокът да е продължен, съдът не съобщава на страната, че искането й за продължаване на срока е уважено. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно нито да обжалва акта на съда, с който продължаването на срока й е отказано. А ако искането за продължаването на срока е уважено, страната може да извърши съответното процесуално действие след изтичането на срока, който й е съобщен, до изтичането на продължението. Страната е длъжна сама да следи дали искането и за продължаване на срока е уважено и с колко време. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3318/2009. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3318/2009.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.